Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ein kleiner Junge kreiselt, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Венцеслав Константинов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ерих Кестнер
Заглавие: Стъкленият човек
Преводач: Венцеслав Константинов
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Книгомания
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: сборник разкази
Националност: немска
Печатница: Милтипринт ООД
Художник: Мая Стайкова-Митова
Художник на илюстрациите: Мая Стайкова-Митова
Коректор: Мила Белчева
ISBN: 978-619-195-088-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12978
История
- —Добавяне
Момченце играе на пумпал. Улиците са тесни и мръсни. Сградите са сиви и навъсени.
Момченце играе на пумпал.
С малкия си камшик шиба пъстрия пумпал, сякаш не съществува глад, нито училище, нито баща му, който понякога е пиян и никога не носи достатъчно пари.
Момченцето е препасало престилчица. А на шията му виси торбичка за закуска. Всъщност тя му пречи. Но не я хвърля, а само я премята на гърба си, без да се ядосва.
Щом някой от минувачите се приближи повече до въртящата се играчка, момченцето спира пумпала, пъха го в джоба си и търпеливо изчаква, докато големият натрапник отмине.
После отново кляка, за да завърти пумпала, хваща камшика и играта продължава.
Понякога вдига очи, поглежда някой уморен файтонджийски кон или съседските деца, които се крият и гонят.
Неочаквано по бедняшката улица минават две изискани дами.
Само небето знае как са попаднали в този мрачен краен квартал! Приближават към момченцето, гледат го как играе и снизходително се усмихват. То сигурно ги е забелязало. Защото изведнъж посяга с мръсната си ръка към пъстрия въртящ се предмет, пъха го в джоба на престилката си и чака, докато те дойдат при него. Бързо приглажда кестенявата си коса, изправя се пред дамите, прави малък изкусен поклон и казва:
— Бихте ли купили боя за обувки?
Дамите се споглеждат, поглеждат и момченцето. И се усмихват. Тогава по-възрастната казва:
— Но, детенце, нали играеш на пумпал!
— Бихте ли купили боя за обувки? — повтаря то, след като прави втори поклон.
При това пъхва малкия си камшик под мишницата, премества торбичката за закуска от гърба си и я отваря: Наистина! Малкият мъж има в торбичката си боя за обувки!
По-младата от двете дами отваря чантичката си и дава на малкия една монета. Той упорито й подава кутия боя за обувки. Но те просто желаят да му подарят паричката!
Така че само се усмихват и продължават по пътя си.
А когато още веднъж се обръщат, виждат как момченцето усърдно шиба пъстрия пумпал, който бързо се движи покрай тротоара. Дамите се споглеждат и се усмихват.
Момченце играе на пумпал.