Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (99)

95.

Това изобщо не беше краят. Намирахме се точно по средата на всичко.

Досега, при наличие единствено на косвени улики срещу Крийм, можехме само да го наблюдаваме. Едно е да наблюдаваш някого в дома му от улицата — от правна гледна точка — и съвсем друго да влезеш вътре. Съдилищата са много чувствителни на тази тема.

Каква ирония да получим така желания пробив в разследването не от Крийм, а от Бергман, нашия предполагаем Речен убиец. Фактът, че той бе звънял многократно на домашния и мобилния телефон на Крийм в часовете преди да се самоубие, бе достатъчен да предприемем решителни действия. До един час след самоубийството на Бергман вече разполагахме със съдебно разрешение за обиск в дома на Крийм, както и със заповед за арест на самия Крийм, разпратена до всички подразделения по Източното крайбрежие. В заповедта имаше и специална забележка, че Крийм вероятно пътуваше дегизиран. Тя съдържаше снимка от шофьорската книжка на Крийм, както и най-ясното изображение на маскирания старец, с което разполагахме, но не изключвахме и други възможности. Той лесно би могъл да промени външността си — и вероятно го бе направил.

Според мен Крийм бе планирал това бягство през цялото време. Това обясняваше и защо се развяваше пред полицията толкова нагло. Без да споменаваме смъртта на Шийла Бишъп и Джош Бергман. Нима всичко това бе една голяма, рискована димна завеса за него?

В такъв случай бе изпълнил целта си. Вече бяхме изгубили между пет и девет ценни часа, в зависимост от това кога Крийм ни се бе измъкнал.

За обиска на къщата в „Уесли Хайтс“ двамата с Валенте свикахме екип от още трима детективи, плюс четирима от мобилното полицейско звено. Това е бавен, методичен процес — мъчително бавен, когато извършителят е избягал и се издирва. Когато пристигнахме в къщата, незабавно се разпръснахме по трите етажа за максимална ефикасност.

Аз започнах от партера, където Крийм имаше кабинет, стая за прегледи и чакалня с отделен вход. Долу имаше и гараж, и всекидневна — с доста местенца за оглед.

Оказа се, че Крийм дори не се бе опитал да скрие някои неща. Още в първите няколко минути открих комплект за гримиране в горното чекмедже на бюрото. Вътре имаше пигменти за лице в различни нюанси, десетина различни малки четки, шишенце театрално лепило и още няколко артикула с неясна за мен цел. Може би бе работил върху последната си маска точно тук, на това бюро, докато аз съм стоял отвън и съм наблюдавал къщата предишната нощ.

Междувременно непрекъснато набирах номера на Крийм, отново и отново. Не очаквах да ми вдигне, но реших, че си струваше да опитам. Той бе от онзи тип хора, на които би им доставило удоволствие да нанесат прощално слово пред ченгетата, ако им се удаде възможност.

През първия час получавах един и същ отговор, непрекъснато — гласова поща. Той вероятно бе изключил телефона, за да не приема сигнали от клетъчните мрежи и да не оставя диря след себе си.

Но това не означаваше, че съм грешал за Крийм. Той очевидно бе проследил входящите ми обаждания по някакъв начин, защото следващото позвъняване на моя телефон бе от него. Връщаше ми обаждането — при неговите условия, разбира се.