Джефри Арчър
Той бе човек (9)

7.

Ако някой помолеше Ема да разкаже какво се е случило през следващите двайсет и осем дни, тя щеше да ги опише като един продължителен размазан период. Дните, започващи със скачане в колата в шест сутринта, продължаваха безкрайно и без никаква почивка, докато не заспиваше, обикновено в някой празен вагон или на задната седалка на самолет в един след полунощ.

Джайлс се придържаше горе-долу към подобен режим — същия начин на транспорт, същите часове, но в различни избирателни райони. Двамата всъщност трудно можеха да се шпионират един друг и пътищата им рядко се срещаха.

Социологическите проучвания упорито показваха, че лейбъристите имат около два процента преднина, и Джон Лейси предупреди Ема, че през последната седмица на всяка кампания настроенията на избирателите обикновено започват да клонят в полза на правителството, което е на власт. Ема нямаше това чувство, докато кръстосваше улиците, но се питаше дали избирателите са само учтиви, когато виждаха синята й розетка и ги питаше дали биха гласували за консерватор. Всеки път, когато питаха мисис Тачър за социологическите проучвания по време на обиколките й из страната, тя неизменно отговаряше: „Глупавите проучвания са за глупави хора. На трети май ще гласуват единствено умни избиратели“.

Макар че Ема и мисис Тачър разговаряха само веднъж през двайсет и осемте дни на кампанията, Ема стигна до заключението, че лидерът на нейната партия е или много талантлива актриса, или наистина вярва, че консерваторите ще спечелят.

— Има два фактора, които социологическите проучвания не могат да вземат предвид — каза тя на Ема. — Колко хора не са склонни да признаят, че ще гласуват за жена премиер, и колко съпруги не казват на съпрузите си, че за първи път ще гласуват за консерваторите.

 

 

В последния ден на кампанията Джайлс и Ема бяха в Бристол и когато удари десет вечерта и последната бюлетина бе пусната, никой от двамата не се чувстваше достатъчно уверен, за да предвиди окончателния резултат. И двамата забързаха обратно за Лондон с влака, но не седнаха в един и същи вагон.

Джон Лейси бе казал на Ема, че ръководствата на двете партии ще се съберат в щабовете си — в Централния офис на консерваторите и в Транспортния дом на лейбъристите, разположени на различни ъгли на Смит Скуеър — където ще чакат резултатите.

— Към два след полунощ тенденцията вече ще е ясна и вероятно ще знаем кой ще състави следващото правителство — обясни той. — Към четири сутринта светлините в една от сградите ще светят и празненствата ще продължат до зазоряване.

— А в другата? — попита Ема.

— Светлините ще започнат да угасват към три, когато победените ще си тръгнат по домовете, за да решат върху кого да стоварят вината и да се приготвят да бъдат опозиция.

— Какъв ще е резултатът според вас? — попита Ема главния агент в навечерието на изборите.

— Предсказанията са за баламите и букмейкърите — отвърна Лейси. — Но независимо от резултата — добави той, — за мен беше привилегия да работя за Боадицея от Бристол.

Влакът спря на Падингтън и Ема слезе и хвана първото попаднало й такси. Върна се на Смит Скуеър и с облекчение откри, че Джайлс все още го няма. Хари обаче я чакаше. Тя бързо взе душ и се преоблече, след което двамата тръгнаха към отсрещния край на площада.

Ема остана изненадана колко много хора я разпознават. Някои дори аплодираха, докато минаваше покрай тях, а други се взираха в нея мрачно и мълчаливо. После се разнесоха радостни възгласи и Ема се обърна и видя Джайлс да слиза от една кола и да маха на партийните си поддръжници, преди да влезе в Транспортния дом.

Ема влезе в сградата, която й бе станала твърде позната през последния месец, и бе посрещната от неколцина висши партийни апаратчици, с които се бе срещала по време на кампанията. Във всяка стая хората се бяха скупчили пред телевизорите — поддръжници, партийни работници и хора от Централния офис очакваха обявяването на първия резултат. Не се виждаше нито един политик. Те бяха в избирателните си райони и очакваха да видят дали все още са членове на Парламента.

Резултатите от Кройдън бяха обявени в 1:23, с преднина от 1,8 процента за консерваторите. Чуха се само отделни радостни възгласи, защото всички знаеха, че това означава спънат парламент и че Джим Калахан ще трябва да се върне в двореца, за да го попитат дали може да състави правителство.

В 1:43 възгласите станаха малко по-силни, когато спечелиха Балисдън, което според картата на Ема означаваше мнозинство от около 30 места за консерваторите. След това резултатите потекоха с пълна сила, включително и тези за Бристолското пристанище.

Когато мисис Тачър пристигна от избирателния си район Финчли малко след три сутринта, светлините в Транспортния дом вече угасваха. Когато тя влезе в Централния офис, съмняващите се изведнъж се превърнаха в дългогодишни поддръжници, а дългогодишните поддръжници очакваха с нетърпение да влязат в първата й администрация.

Лидерът на опозицията спря по средата на стълбището и произнесе кратка благодарствена реч. Ема беше трогната, че името й бе споменато наред с другите. След като стисна няколко протегнати ръце, мисис Тачър напусна сградата няколко минути по-късно с обяснението, че я чака натоварен ден. Ема се зачуди дали тя изобщо ще успее да се добере до леглото. Малко след четири сутринта Ема мина за последен път през кабинета на Джон Лейси и го завари да стои до картата и да попълва най-новите резултати.

— Какви са предвижданията ви? — попита тя, докато гледаше морето от сини квадратчета.

— Изглежда, ще имаме мнозинство с повече от четирийсет — отвърна Лейси. — Достатъчно, за да управляваме през следващите пет години.

— А шейсетте и две маргинални места? — попита Ема.

— Спечелихме всички освен три, но в Бристолското пристанище броят бюлетините за трети път, така че може и да са само две.

— Мисля, че можем да оставим това на Джайлс — каза Ема.

— Винаги съм знаел, че сте мека душа.

Ема си помисли как ли се чувства брат й в момента.

— Лека нощ, Джон — каза тя. — И благодаря за всичко. Ще се видим след пет години — добави Ема, преди да излезе от сградата и да прекоси площада до дома си и до намеренията да се върне в реалния свят.

* * *

Ема се събуди след няколко часа. Хари седеше на леглото с чаша чай.

— Ще дойдеш ли при нас на закуска, скъпа, след като вече си свърши работата?

Тя се прозя и се протегна.

— Добра идея, Хари Клифтън, защото е време да се връщам на работа.

— И какви са плановете за деня?

— Трябва да се върна колкото се може по-скоро в Бристол. Имам среща с новоназначения председател на болницата в три следобед, за да обсъдим приоритетите за следващата година.

— Доволна ли си от приемника си?

— И още как. Саймън Докинс е първокласен администратор и беше лоялен заместник, така че очаквам предаването да мине съвсем гладко.

— В такъв случай те оставям да се облечеш — каза Хари, даде й чая и слезе долу да закуси с Джайлс.

Джайлс седеше в другия край на масата зад купчина сутрешни вестници, които не бяха добро четиво. Усмихна се за първи път за деня, когато зет му влезе.

— Как си? — попита Хари и сложи утешително ръка на рамото на най-стария си приятел.

— Имал съм и по-добри сутрини — призна Джайлс и избута вестниците настрани. — Но едва ли съм в позиция да се оплаквам. Бях министър през девет от последните четиринайсет години и още имам шанс да заема поста след пет години, защото не мога да повярвам, че онази жена ще се задържи.

Двамата станаха, когато Ема влезе.

— Честито, сестричке — каза Джайлс. — Достоен противник си и победата ти е напълно заслужена.

— Благодаря, Джайлс — отвърна тя и прегърна брат си — нещо, което не бе правила през последните двайсет и осем дни. — Е, какво ще правиш днес? — попита го, докато сядаше на стола до него.

— По някое време сутринта ще трябва да предам печата на поста, така че онази жена — каза той и смуши с пръст снимката на първата страница на „Дейли Експрес“ — да може да формира първата си и надявам се последна администрация. Тачър трябва да се яви в двореца в десет, за да целува ръце, след което ще я откарат триумфално до Даунинг стрийт. Ще можеш да я гледаш по телевизията и се надявам да ми простиш, че няма да ти правя компания.

 

 

След като Ема си събра багажа, Хари занесе куфарите до входната врата и отиде в салона. Не се изненада, че Ема се е залепила за телевизора. Дори не го погледна, когато влезе.

Три черни ягуара излизаха от Бъкингамския дворец. Тълпата пред портите махаше и ръкопляскаше, докато конвоят пътуваше по Мол до Уайтхол. Робин Дей коментираше:

— Тази сутрин новият премиер ще назначи първия си кабинет. Очаква се лорд Карингтън да заеме поста външен министър, Джефри Хау да е канцлер, а Леон Бритън да стане вътрешен министър. Колкото до другите назначения, ще трябва да изчакаме и да видим кои са предпочетените. Едва ли ще има много изненади, макар че може да сте сигурни, че неколцина политици в момента чакат нервно до телефоните си с надежда да им се обадят от Номер десет — добави той, докато трите коли се носеха по Даунинг стрийт.

Щом премиерът слезе от колата си, отново се чуха радостни викове. Преди да влезе в №10 мисис Тачър произнесе кратка реч с цитати от св. Франциск Асизки.

— По-добре да тръгваме, че ще изпуснем влака — каза Хари.

 

 

Ема прекара следобеда в Бристолската кралска болница със Саймън Докинс, след което опразни втория си кабинет за деня. Напълни задната седалка на колата и багажника с всички лични вещи, които бе натрупала през последните десет години. Докато излизаше бавно и за последен път от района на болницата, не погледна назад. Очакваше с нетърпение тиха вечеря в Имението с Хари и да положи глава на възглавницата преди полунощ за първи път от седмици, с надеждата за повече от четири часа сън.

 

 

Ема беше по халат и се наслаждаваше на късната закуска. Телефонът иззвъня.

Хари вдигна и известно време само слуша, след което закри микрофона с ръка и прошепна:

— От номер десет.

Ема скочи и взе телефона — предполагаше, че я търси мисис Тачър.

— Обаждаме се от номер десет — каза официален глас. — Премиерът пита дали можете да се срещнете в дванайсет и половина.

— Да, разбира се — отвърна Ема, без да се замисля.

— Кога? — попита Хари, след като тя затвори.

— В дванайсет и половина на номер десет.

— Тогава се обличай веднага, а аз ще изкарам колата. Трябва да тръгнем веднага, за да хванеш влака в десет и десет.

Ема изтича горе и й отне повече време от очакваното, за да реши какво да облече. Накрая се спря върху прост тъмносин костюм и бяла копринена блуза.

Хари успя да промълви: „Изглеждаш страхотно“, докато набираше скорост по алеята, доволен, че са избегнали сутрешния час пик. Спря пред Темпъл Мийдс минути след десет.

— Обади ми се веднага след срещата — извика след отдалечаващата се Ема. Не беше сигурен дали го е чула.

Докато влакът излизаше от гарата, Ема си мислеше, че ако Маргарет иска просто да й благодари, спокойно би могла да го направи по телефона. Погледна сутрешните вестници, които изобилстваха със снимки на новия премиер и подробности около основните назначения. Кабинетът трябваше да се събере за първи път в десет сутринта. Ема си погледна часовника — беше 10:15.

Слезе едва ли не първа от влака и изтича до опашката за таксита. Когато дойде редът й и каза: „До Даунинг стрийт десет, и трябва да съм там преди дванайсет и половина“, шофьорът я изгледа така, сякаш искаше да й каже да продължи с вицовете.

Когато таксито стигна Уайтхол и влезе на Даунинг стрийт, един полицай погледна към задната седалка, усмихна се и отдаде чест. Таксито бавно продължи до главния вход на №10. Когато Ема извади портмонето си, шофьорът каза:

— Нищо не ми дължите, госпожо. Гласувах за торите, така че возенето е от мен. И успех.

Вратата на №10 се отвори преди Ема да успее да почука. Тя прекрачи прага и се озова пред млада жена, която явно я очакваше.

— Добро утро, лейди Клифтън. Аз съм Алисън, една от личните секретарки на премиера. Тя с нетърпение очаква да се види с вас.

Ема я последва мълчаливо по стълбите до първия етаж, където спряха пред една врата. Секретарката почука, отвори и отстъпи настрани. Ема влезе и завари мисис Тачър на телефона.

— Уили, ще поговорим по-късно и ще ти кажа решението си. — Затвори и стана от бюрото си. — Ема! Колко мило, че се върнахте така бързо в Лондон. Мислех си, че още сте в града.

— Няма проблем, госпожо премиер.

— Първо, моите поздравления, че спечелихте петдесет и девет от шейсет и едно маргинални места. Истински триумф! Макар да подозирам, че брат ви ще ви дразни, че не успяхте да спечелите Бристолското пристанище.

— Следващия път, госпожо премиер.

— Но това ще е след пет години, а ние имаме много работа дотогава, и точно затова исках да се видим. Вероятно знаете, че поканих Патрик Дженкин да стане министър на здравеопазването. Разбира се, той ще се нуждае от заместник-министър от лордовете, за да прокара новия закон за здравеопазването през Горната камара. И не мога да се сетя за някой, който да е по-подходящ за поста от вас. Имате огромен опит в здравната система и годините ви като председател на борда на публична компания ви правят идеален кандидат. Така че много се надявам да сте в състояние да влезете в правителството като пожизнен член на Камарата на лордовете.

Ема изгуби дар слово.

— Едно от наистина чудесните качества у вас е, че дори не ви е минало през ума, че това е причината да поискам да ви видя, Ема. Половината ми министри смятат, че са получили онова, което са заслужили, а другата половина не могат да скрият разочарованието си. Подозирам, че вие сте единствената наистина изненадана.

Ема се усети, че кима.

— И тъй, да ви кажа какво следва. Когато излезете, ще ви чака кола, която ще ви откара до Дом Александър Флеминг, където ви очаква държавният секретар. Той ще ви запознае подробно с отговорностите ви. По-конкретно ще иска да говори с вас за новия Закон за национално здравеопазване, който искам да прокарам през двете камари колкото се може по-бързо, за предпочитане в рамките на една година. Слушайте Патрик Дженкин — той е опитен политик, както и постоянен секретар на министерството. Съветвам ви да потърсите съветите и на брат ви. Той не само че беше способен министър, но и познава отлично как работи Камарата на лордовете.

— Но той е от противниковата страна.

— Бързо ще разберете, че при лордовете нещата стават по малко по-различен начин. Те са доста по-цивилизовани от другата камара и не се интересуват единствено от печелене на политически точки. И последният ми съвет е да се погрижите да се забавлявате от работата си.

— Много съм поласкана, че изобщо сте помислили за мен, госпожо премиер, но трябва да призная, че предизвикателството донякъде ме плаши.

— Не е нужно да се боите. Вие бяхте първият ми избор за тази работа — каза мисис Тачър. — И още нещо, Ема. Вие сте сред шепата приятели, които се надявам, че ще продължат да ме наричат Маргарет, защото няма да стоя вечно на това място.

— Благодаря, госпожо премиер.

Ема стана и се ръкува с новия си шеф. Когато излезе, Алисън я чакаше в коридора.

— Поздравления, госпожо министър. Очаква ви кола, която да ви откара в министерството ви.

Докато слизаха покрай снимките на бивши премиери, Ема се мъчеше да проумее какво точно се беше случило през последните няколко минути. Когато стигна преддверието, вратата се отвори и влезе млад мъж, воден нагоре от друга секретарка. Ема се зачуди какъв ли пост ще бъде предложен на Норман.

— Последвайте ме, ако обичате — каза Алисън и отвори една странична врата, водеща в малка стая с бюро и телефон.

Ема остана озадачена, а секретарката добави:

— Премиерът реши, че сигурно ще искате да се обадите на съпруга си, преди да започнете новата си работа.