Джефри Арчър
Той бе човек (8)

6.

— Искаш ли да чуеш лошата новина? — каза Джайлс, след като влезе в кабинета на Гриф Хаскинс и се пльосна в креслото срещу него. Хаскинс палеше четвъртата си цигара за сутринта.

— Намерили са Тони Бен пиян в някой бардак ли?

— По-лошо. Сестра ми оглавява кампанията за маргиналните места на консерваторите.

Ветеранът предизборен агент на лейбъристите се отпусна в стола си и известно време мълча.

— Сериозен противник — успя да каже най-сетне. — И като си помисля, че аз я научих на всичко, което знае. Особено как да се бори за маргинално място.

— Става още по-зле. Отседна при мен на Смит Скуеър за кампанията.

— Ами тогава я изхвърли на улицата — каза Гриф с тон, сякаш говореше напълно сериозно.

— Не мога. Къщата е нейна. Винаги съм бил неин квартирант.

Това накара Гриф да си затвори устата за момент, но той бързо се окопити.

— Тогава ще трябва да се възползваме от положението. Ако Карин може да разбере сутринта какво е замислила за деня, винаги ще сме един ход преди нея.

— Добра идея — каза Джайлс, — само че не съм сигурен на чия страна е жена ми.

— Тогава изхвърли нея на улицата.

— Не мисля, че така ще спечеля гласовете на жените.

— Тогава ще трябва да разчитаме на Маркъм. Накарай го да подслушва телефонните й разговори, ако е нужно да отваря и пощата й.

— Маркъм гласува за консерваторите. Открай време.

— Има ли изобщо някой в дома ти, който да поддържа лейбъристите?

— Чистачката Силвина. Но тя не говори много добре английски и не съм сигурен, че има право на глас.

— В такъв случай ще трябва да си държиш очите и ушите отворени, защото искам да знам във всеки момент какво прави сестра ти. Към кои избирателни райони се е насочила, кои лидери на торите ще посещават тези райони и всичко останало, което можеш да научиш.

— Тя също ще иска да знае аз какво правя — каза Джайлс.

— В такъв случай ще трябва да й пробутаме фалшива информация.

— Ще ни разкрие още на втория ден.

— Може би, но не забравяй, че ти имаш много по-голям опит от нея, когато става дума за предизборна борба. Ще й се наложи да научи много неща за кратко време и да разчита много на моя противник.

— Познаваш ли го?

— Джон Лейси — каза Гриф. — Познавам го по-добре и от брат си. Двамата с него си играем на Каин и Авел от трийсет години. — Той изгаси фаса и веднага запали нова цигара. — За първи път се натъкнах на Лейси през четирийсет и пета при изборите Атли срещу Чърчил и оттогава той си ближе раните като ротвайлер.

— В такъв случай да почерпим вдъхновение от Клем Атли и да направим онова, което той направи с Чърчил.

— Това сигурно са последните му избори — каза Гриф, сякаш говореше на себе си.

— Може би и нашите, ако изгубим — каза Джайлс.

* * *

— Щом ще живеете в една къща с брат си, трябва да се възползваме от това — каза Лейси.

Ема погледна през бюрото към своя началник-щаб и си помисли, че започва да разбира как работи умът му. Лейси беше висок около метър и седемдесет и макар никога да не бе практикувал друг спорт освен бой на лейбъристи, по него нямаше нито грам излишна плът. Беше човек, който смяташе съня за недопустим лукс, не вярваше на обедните почивки, никога не бе пушил или пил и дезертираше от партията само в неделя сутрин, за да отдаде почит на единственото същество, което смяташе за по-висше от лидера си. Оредяващата му побеляла коса го правеше да изглежда по-стар, отколкото бе всъщност, а пронизващият му поглед сякаш никога не се откъсваше от очите на събеседника.

— Какво имате предвид? — попита Ема.

— Веднага щом брат ви излезе от къщата сутринта, искам да знам кои райони смята да посети и кои лидери на лейбъристите ще бъдат с него, така че нашите хора да ги чакат още на гарата.

— Това е доста коварно, не мислите ли?

— Бъдете сигурна, лейди Клифтън…

— Ема.

— Ема. Не се опитваме да спечелим състезание по печене на курабийки на селски празник, а общи избори. Залогът не може да бъде по-голям. Трябва да гледаме на всеки социалист като на враг, защото това е война с всички средства. Наша работа е да се погрижим след четири седмици да не е останал нито един от тях, включително брат ви.

— Май ще ми отнеме малко време да свикна с това.

— Имате двайсет и четири часа. И не забравяйте, че брат ви е най-добрият, а Гриф Хаскинс е най-лошият, което ги прави страховита комбинация.

— С какво започвам?

Лейси стана от бюрото и отиде до голямата карта на стената.

— Трябва да спечелим тези шейсет и две маргинални места, ако искаме да се надяваме да съставим следващото правителство — почна той още преди Ема да успее да отиде до него. — Всяко от тях се нуждае от промяна четири или по-малко процента, за да смени цвета си. Ако двете основни партии спечелят по трийсет и едно места, ще имаме неработещ парламент. Ако някоя от двете вземе десет места повече, ще получи двайсет гласа мнозинство в Камарата. Ето колко важна е работата ни.

— А останалите шестстотин места?

— Повечето са ясни много преди отварянето на урните. Интересуват ни само местата, където гласовете се броят, а не се претеглят. Разбира се, ще има една-две изненади както винаги, но нямаме време да се опитваме да разберем къде ще са те. Работата ни е да се съсредоточим върху шейсетте и два маргинални района и да се погрижим всеки от тях да избере депутат консерватор.

Ема се вгледа по-внимателно в дългия списък, като започна с най-маргиналното място — Басилдън. Лейбъристите имаха мнозинство от 22 гласа, което означаваше 0,1 процента промяна на нагласите на избирателите.

— Ако не можем да спечелим този район, ще трябва да търпим още пет години лейбъристко правителство. — Лейси посочи долната част на картата. — Грейвсенд се нуждае от 4,1 процента промяна. Ако успеем да постигнем такава промяна в цялата страна, ще гарантираме трийсет места повече за консерваторите.

— Какви са тези седем квадратчета до всеки район?

— Всяко от тях трябва да бъде отметнато преди изборния ден.

Ема прочете текста над тях: Кандидат, Необходима промяна, Агент, Председател, Активисти, Привлечени избирателни райони, ВДП.

— Три от районите още си нямат дори кандидат — каза Ема. Гледаше невярващо списъка.

— Ще имат до края на седмицата, иначе кандидатът на лейбъристите ще бъде конкуренция, а ние няма да позволим подобно нещо.

— Ами ако не успеем да намерим подходящ кандидат за толкова кратко време?

— Ще намерим, дори да е селският идиот — каза Лейси. — Вече си имаме един-двама такива в нашите редици в Камарата, при това от сигурни райони.

Ема се разсмя и погледът й се спря върху „Привлечени избирателни райони“.

— Едно сигурно място привлича съседен маргинален избирателен район — обясни Лейси, — като му предлага помощта на опитен агент, агитатори, дори пари, ако са необходими. Разполагаме с резервен фонд с достатъчно средства да осигурим във всеки момент по десет хиляди паунда на всеки маргинален район.

— Да, разбрах го при предишните избори, докато работех в Уест Кънтри — каза Ема. — Но открих, че някои избирателни райони са по-склонни към сътрудничество от други.

— И ще откриете, че същото се отнася за цялата страна. Местни партийни лидери, които си мислят, че знаят по-добре от нас как се води кампания, ковчежници, които предпочитат да изгубят избори, вместо да се простят и с едно пени от сметката си, депутати, които твърдят, че могат да изгубят местата си дори когато имат мнозинство от двайсет хиляди. Натъкнем ли се на някой от тези проблеми, вие ще трябва да се обадите на председателя и да намерите решение. Не на последно място, защото няма да се вслушат в един агент, колкото и старши да е той, и особено защото всички знаят, че Майката се вслушва във вас.

— Майката?

— Извинете — каза Лейси. — Така наричаме лидера.

Ема се усмихна и попита:

— А ВДП? — И посочи последния ред.

— Не е „вонящи дърти пенсии“, макар че те като нищо могат да решат кой ще спечели изборите, защото ако решат да се запишат в списъците, най-вероятно ще гласуват. И дори да не могат да ходят, ще им осигурим кола и шофьор да ги откара до най-близката изборна секция. Като млад агент веднъж дори помогнах на един човек да гласува от носилката си. Едва когато го върнах в дома му, той ми каза, че е гласувал за лейбъристите.

Ема се опита да не прихне.

— Не — каза Лейси, — ВДП означава „всякакви други проблеми“, каквито ще си имаме по няколко на ден. Ще се погрижа да ви се наложи да се заемате само с наистина трудните, защото през повечето време ще сте на път, а аз ще съм тук, в базата.

— А добри новини има ли? — попита Ема, докато продължаваше да изучава картата.

— Има. Можете да сте сигурна, че противниците ни са изправени пред абсолютно същите проблеми като нас, и бъдете благодарна, че нямаме квадратче с надпис „Профсъюзи“. Чух, че сте добре запозната с методите на Гриф Хаскинс, дясната ръка на брат ви. Познавам го от години, но всъщност изобщо не го познавам, така че какво е да се работи с него?

— Абсолютно безмилостен е. Не вярва в добрата воля, работи денонощно и е твърдо убеден, че всички тори са изчадия на дявола.

— Но и двамата знаем, че има една голяма слабост.

— Така е — каза Ема, — но той никога не пие по време на кампания. Не близва нито капка, докато в последния район не бъде пуснат последният глас. И после се отрязва, независимо дали е спечелил, или е изгубил.

 

 

— Тук пише, че последните допитвания дават два процента преднина на лейбъристите — каза Карин и вдигна очи от вестника.

— Никаква политика по време на закуска, моля — отвърна Джайлс. — Особено докато Ема е в същата стая.

Карин се усмихна на зълва си.

— Забеляза ли, че бившата ти жена отново е в новините? — попита Ема.

— Какви ги е надробила този път?

— Изглежда, че лейди Вирджиния ще изтегли малкия Фреди от скъпото училище в Шотландия. Уилям Хики намеква, че причината е отново недостиг на средства.

— Изобщо не съм предполагал, че четеш „Експрес“ — каза Джайлс.

— Седемдесет и три процента от читателите му подкрепят Маргарет Тачър — каза Ема. — Затова не си губя времето с „Мирър“.

Телефонът иззвъня и Джайлс моментално стана от масата, подмина апарата на плота и излезе в коридора, като затвори плътно вратата.

— Къде ще ходи днес? — прошепна Ема.

— Не си го чула от мен — рече Карин, — но ще ти кажа, че шофьорът му ще го кара до Падингтън.

— Рединг 3,7 процента, Бат 2,9 процента, Бристолското пристанище 1,6 процента, Ексетър 2,7 процента и Труро…

— Не може да е Труро — каза Карин. — Има среща в Транспортния дом в осем вечерта, така че не би могъл да се върне навреме. — Млъкна, когато Маркъм влезе в стаята с прясно сварено кафе.

— С кого говореше брат ми по телефона? — небрежно попита Ема.

— С мистър Денис Хийли.

— А, да, ще ходят в…

— Рединг, милейди — каза икономът, докато сипваше кафе на Ема.

— От теб би излязъл добър шпионин — каза Ема.

— Благодаря, милейди — отвърна Маркъм, вдигна празните чинии и излезе.

— Откъде да сме сигурни, че наистина не е? — прошепна Карин.