Джефри Арчър
Той бе човек (42)

40.

— Ако си дръпнеш пуловера надолу, никой няма да забележи, че не можеш да се закопчаеш — каза Карин.

— Не съм играл от двайсет години — напомни й Джайлс, докато гълташе корема си и правеше последен опит да закопчае горното копче на панталона за крикет на Арчи Фенуик.

Карин прихна, когато копчето отлетя и падна в краката й.

— Сигурна съм, че ще се справиш, скъпи. Само не забравяй да не тичаш след топката, че може да свърши катастрофално.

Джайлс понечи да отвърне на удара, но на вратата се почука.

— Влез — каза той и бързо настъпи отхвърчалото копче.

Вратата се отвори и влезе Фреди, облечен в безупречно бяло.

— Съжалявам, че ви досаждам, сър, но има промяна в плана.

Джайлс изпита облекчение, тъй като предположи, че няма да има мач.

— Икономът, който е наш капитан, се отказа в последния момент, защото си разтегнал сухожилие. Тъй като сте играли за Оксфорд срещу Кеймбридж, си помислих, че вие сте най-подходящ да го заместите.

— Но аз дори не познавам останалите членове на отбора — запротестира Джайлс.

— Не се безпокойте, сър. Ще ви запозная. Аз самият бих поел мястото, но не съм сигурен как да разположа играчите. Ще бъдете ли готов за пробно хвърляне след десетина минути? Извинете, че ви обезпокоих, лейди Барингтън — добави той и се втурна навън.

— Според теб ще започне ли някога да ме нарича Карин? — попита тя, след като вратата се затвори.

— Всяко нещо с времето си — отвърна Джайлс.

 

 

Когато видя големия овален участък, подобен на скъпоценност на територията на замъка, Джайлс си помисли, че едва ли може да има по-идилично място за крикет. Гъста гора покриваше хълмовете около двата акра равна земя, която бог несъмнено бе замислил за игрище, пък било то и само за няколко седмици в годината.

Фреди представи Джайлс на Хамиш Мънроу, местния полицай и капитан на „Вилидж“. Четирийсетгодишният мъж изглеждаше в добра форма и определено не бе имал проблеми със закопчаването на панталона си.

Двамата капитани излязоха заедно на игрището малко преди два часа. Джайлс мина през процедурата, която не бе изпълнявал от години. Подуши въздуха и погледна небето. Топъл ден според шотландските стандарти, няколко заблудени облачета украсяваха иначе синия хоризонт, никакъв дъжд и, за щастие, никакви изгледи за дъжд. Огледа полето за хвърляне — зелено петно на земята, добро за бързи хвърлящи — и накрая хвърли поглед към тълпата. Беше много по-голяма, отколкото бе очаквал, но пък това беше местното дерби. Около двеста зрители се бяха скупчили около бележещото границата въже в очакване на битката.

Джайлс стисна ръката на противниковия капитан.

— Избирайте, мистър Мънроу — каза и подхвърли монетата високо във въздуха.

— Ези — заяви Мънроу и двамата се наведоха да видят как е паднала монетата.

— Вие избирате, сър — каза Джайлс, загледан в профила на кралицата.

— Ще батираме — без колебание каза Мънроу и бързо се върна при павилиона да инструктира отбора си.

След минути се разнесе камбанен звън и двама рефери с дълги бели жакети се появиха от павилиона и бавно излязоха на игрището. Арчи Фенуик и преподобният Санди Макдоналд щяха да бъдат гаранти на честната игра.

Секунди по-късно Джайлс изведе своята непозната банда воини на полето за хвърляне. Подреди атакуващите според съветите на Фреди и подхвърли топката на Хектор Брайс, втория прислужник на „Касъл“, който вече отбелязваше мястото си на двайсетина метра зад колчетата на вратата.

Първите батсмени на „Вилидж“ излязоха на полето, като въртяха ръце, и изтичаха небрежно на местата си. Местният пощальон зае мястото си и след като даде знак, викарият обяви:

— Старт!

„Вилидж“ започнаха енергично и отбелязаха 32 точки, преди първият уикет^[1] да падне от Бен Аткинс, управителя на фермата. Хектор последва с два бързи уикета и резултатът стана 64 за три ининга след петнайсет оувъра^[2]. Започваше четвъртият ининг на кръчмаря Фин Рийди и Хамиш Мънроу, когато Фреди предложи Джайлс да изпробва ръката си — нещо, което капитанът не бе обмислял сериозно. Дори навремето Джайлс рядко хвърляше топката.

Първият му оувър донесе единайсет точки и два фала и той възнамеряваше да се откаже, но Фреди не искаше и да чуе. Вторият оувър донесе седем точки, но поне нямаше фалове и за своя изненада на третия оувър той успя да спечели важен уикет от кръчмаря. Крачка преди уикета, след което десетият граф Фенуик обяви „Аут!“. Джайлс смяташе, че е изкарал късмет, и Рийди споделяше мнението му.

— По-скоро крачка преди павилиона — промърмори кръчмарят, докато минаваше покрай графа.

Сто и шестнайсет точки за четири ининга. Първият прислужник продължи с бавните си хвърляния от единия край, а Джайлс със средните от другия. Прекъсването за чай беше в 16:30, когато „Вилидж“ бяха отбелязали 237 точки за осем ининга, което според Мънроу беше достатъчно да спечелят мача, защото го заяви.

Чаят беше поднесен под голям навес. Всички се нахвърлиха на сандвичите с яйца и кресон, нарязаните наденички, бисквитите с мармалад и сметана наред с горещия чай и чашите студена лимонада. Фреди не яде нищо, а записваше реда на батерите в „Касъл“. Джайлс надникна над рамото му и с ужас видя името си начело на списъка.

— Сигурен ли си, че искаш аз да открия?

— Разбира се, сър. В края на краищата вие сте откривали на мачовете на Оксфорд.

Докато се подготвяше, Джайлс съжали, че е ял толкова кифлички. След няколко минути той и Бен Аткинс излязоха на игрището. Джайлс зае позиция и се огледа с увереност, която скриваше истинските му чувства. Подготви се и зачака първото мятане на местния касапин Рос Уолкър. Топката се понесе във въздуха, удари Джайлс по подплънката и падна пред средното колче.

— Само така! — уверено изкрещя касапинът и подскочи.

„Унизително“, помисли си Джайлс и се приготви да се върне безславно в павилиона.

— Не е аут — каза десетият граф Фенуик, спестявайки изчервяването му.

Мятащият не скри изумлението си и започна да търка яростно топката в панталона си, готвейки се за следващото хвърляне. Засили се и я запрати за втори път по Джайлс. Джайлс замахна и топката близна външния край на бухалката, пропусна колчето със сантиметри и се търкулна между първата и втората ивица на границата. Джайлс се отърва по чудо и това ядоса касапина още повече. Следващото му хвърляне беше фал и Джайлс по някакъв начин оцеля до края на оувъра.

Управителят на фермата се оказа вещ, макар и малко бавен с точките батсман и двамата изкараха 28 ръна, преди мистър Аткинс да бъде отстранен от бавната топка на касапина. След това Джайлс игра с краваря, който нямаше кой знае какви дарби, но успя да отбележи трийсет точки за съвсем кратко време, преди да бъде отстранен. Седемдесет и девет за два ининга. Краварят бе сменен от главния градинар, който очевидно играеше само веднъж годишно. Седемдесет и девет за три ининга.

През следващия половин час паднаха още три уикета, но Джайлс като по чудо просперираше и при резултат от 136 точки за шест ининга Фреди излезе да се присъедини към него — бе посрещнат с топли аплодисменти.

— Трябват ни още сто точки — каза Джайлс, като погледна таблото. — Но имаме предостатъчно време, затова бъди търпелив и отбивай само слабите топки. Рийди и Уолкър започват да се изморяват, така че не бързай и гледай да си пазиш уикета.

След като зае позиция, Фреди изпълни дословно инструкциите на капитана си. На Джайлс бързо му стана ясно, че момчето е получило добър тренинг в училището и има естествена дарба, известна в занаята като „око“. Двамата заедно прехвърлиха границата от 200 точки под бурните аплодисменти от една част от тълпата, която започваше да вярва, че „Касъл“ могат да спечелят местното дерби за първи път от години.

Джайлс също се чувстваше уверен и това сякаш го върна в седемдесетте. След още два оувъра касапинът се върна да хвърля, но вече без да се пъчи като по-рано. Прицели се в уикета и запрати топката с цялата си злоба. Джайлс замахна, не прецени правилно скоростта и чу падането на колчето зад себе си. Този път никой не можеше да му се притече на помощ. Джайлс се върна в павилиона, изпратен от бурни аплодисменти, след като бе отбелязал 74 точки. Но както обясни на Карин, докато сядаше на тревата до нея и сваляше подплънките си, трябваше да спечелят още 28 точки, а им оставаха само три уикета.

До Фреди застана шофьорът на Негово Благородие, който рядко превключваше от първа скорост. Фреди беше наясно със способностите му и направи всичко по силите си да поеме ударите. Успя да поддържа резултата, докато шофьорът не престъпи линията и не бе отстранен. Той тръгна обратно към павилиона, без да е нужна намесата на реферите.

До победата оставаха четиринайсет точки, когато вторият градинар, който работеше само почасово, се присъедини към Фреди. Оцеля при първото мятане на касапина, но само защото не улучи топката с бухалката си. Не изкара такъв късмет с последното хвърляне от оувъра, при което топката попадна в ръцете на капитана на „Вилидж“. Противниците и техните поддръжници заподскачаха от радост, тъй като трябваше да спечелят само още един уикет, за да спечелят мача и да си запазят трофея.

Едва ли можеха да изглеждат по-доволни, когато Хектор Брайс излезе и зае позиция, за да поеме последната топка на оувъра. Всички си спомняха колко беше издържал миналата година.

— Каквото и да правиш, не опитвай сингъл — беше единствената инструкция на Фреди.

Но лукавият капитан на „Вилидж“ нагласи играта така, че да направи сингъла изкушаващ. Бойците му с нетърпение очакваха прислужника бързо да се върне на огневата линия. Касапинът запрати топката по Хектор, но той някак успя да я удари с бухалката и тя се търкулна напред. Хектор искаше да направи сингъл, но Фреди остана решително на мястото си.

Фреди с радост се изправи пред стругаря на „Вилидж“ за предпоследния оувър на мача и отбеляза 4 точки на първата топка, 2 на третата и 1 на петата. Хектор трябваше да оцелее само още една топка, като остави Фреди да се изправи пред касапина за последния оувър. Последната топка от оувъра беше бавна и права, но само премина над колчетата и се озова в ръкавицата на пазача на уикета. Поддръжниците на „Касъл“ въздъхнаха с облекчение, а онези на „Вилидж“ изстенаха недоволно.

— Последен оувър — обяви викарият.

Джайлс погледна таблото.

— Само още седем и победата е наша — каза той, но Карин не отговори, защото се беше хванала за главата и не бе в състояние да гледа ставащото на игрището.

Касапинът излъска оръфаната топка в изцапаните си с червено панталони, докато се готвеше за мятането. Засили се и изстреля топката по Фреди, но той я посрещна и я запрати към първия слип, който я изпусна.

— Слабак — беше единствената дума на касапина, която можеше да каже в присъствието на викария.

Фреди вече имаше само пет топки, с които трябваше да спечели седемте необходими за победата точки.

— Спокойно — измърмори Джайлс. — Все ще успееш да отстраниш една топка. Просто бъди спокоен и се съсредоточи.

Втората топка излезе извън ръба и спечели две точки. Оставаха още пет, но само с четири топки. Третата можеше да бъде обявена за фал и да улесни задачата, но викарият не се обади.

Фреди посрещна четвъртата топка с центъра на бухалката, помисли за сингъл, но реши да не рискува. Почука нервно с бухалката земята в очакване на петата топка, без да откъсва очи от касапина, който приближаваше заплашително жертвата си. Хвърлянето бе бързо, но малко късо, което позволи на Фреди да се дръпне назад и да я поеме високо във въздуха, след което тя падна на сантиметри пред въжето и пресече границата за четири точки. Поддръжниците на „Касъл“ завикаха още по-силно, но бързо се смълчаха в очакване на последния удар.

Бяха възможни и четирите резултата — победа, загуба, безизходица и равен.

Фреди нямаше нужда да поглежда таблото, за да разбере, че му трябва една точка за равен и две за победа. Огледа се и се приготви за удара. Касапинът го изгледа свирепо, засили се и изстреля топката с всичките си сили. Хвърлянето отново бе късо и Фреди пристъпи уверено напред с намерението да я запрати надалеч, но тя се оказа по-бърза от очакваното и профуча покрай бухалката, като го удари по подплънката.

Целият отбор „Вилидж“ и половината тълпа заподскача и зарева. Фреди погледна с надежда към викария, който се поколеба само за момент и вдигна пръст във въздуха.

С наведена глава Фреди тръгна към павилиона, изпращан от аплодисментите на тълпата. Беше направил осемдесет и седем точки, но „Касъл“ бе изгубил мача.

— Каква жестока игра може да е крикетът — каза Карин.

— Но пък оформя характера — отвърна Джайлс. — И имам чувството, че това е мач, който младият Фреди никога няма да забрави.

Фреди влезе в павилиона и се тръшна на една пейка в ъгъла на съблекалнята, все така провесил глава, без да обръща внимание на виковете „Добра игра, момко“, „Лош късмет, сър“ и „Чудесен опит, момчето ми“, защото чуваше единствено радостните викове от съседното помещение, подхранвани от пинтите бира от осигуреното от кръчмаря буре.

Джайлс отиде в съблекалнята и седна до отчаяния младеж.

— Остана още една задача — каза той, когато Фреди най-сетне вдигна очи. — Трябва да поздравим капитана на „Вилидж“ за победата.

Фреди се поколеба за момент, после стана и последва Джайлс. Щом влязоха в другата съблекалня, противниковият отбор се умълча. Фреди отиде до полицая и стисна ръката му.

— Великолепна победа, мистър Мънроу. Ще се наложи догодина да се напънем по-здраво.

 

 

По-късно вечерта, докато Джайлс и Хамиш Мънроу се наслаждаваха на пинта местна бира във „Фенуик Армс“, капитанът на „Вилидж“ отбеляза:

— Вашето момче направи забележителни ининги. Много по-добри отбори от нашия ще си патят от ръката му и подозирам, че това ще стане в близко бъдеще.

— Той не е мое момче — отвърна Джайлс. — А ми се иска да беше.