Джефри Арчър
Той бе човек (33)

31.

Коледа с Хартфорд беше мразовита колкото извън, толкова и вътре в замъка. Дори Кларънс и Алис бяха очевидно ужасени, че баща им се е оженил, без да им съобщи, а Камила не остави нито у семейството си, нито у прислугата някакво съмнение какви са чувствата й към узурпаторката.

Всеки път, когато Вирджиния влизаше в някоя стая, Камила излизаше, следвана от съпруга си и двете им деца. Вирджиния обаче имаше предимство пред останалите от семейството — имаше една стая, в която не можеше да влезе никой от тях и където тя имаше пълно господство през осем от всеки двайсет и четири часа.

Нощем Вирджиния работеше върху съпруга си, а през деня се съсредоточаваше върху Кларънс и Алис — беше приела, че няма как да спечели Камила, макар да не беше изгубила напълно надежда за съпруга и децата й.

Вирджиния се погрижи всеки път, когато член на семейството я виждаше с херцога, да изглежда старателна, внимателна и искрено отдадена съпруга, която се грижи за всяка негова нужда. В края на първата седмица част от леда започна да се топи и за нейно удоволствие на Бъдни вечер Кларънс и Алис излязоха с тях на сутрешната им разходка. Бяха изненадани от интереса, който проявява Вирджиния към поддържането на имението.

— В края на краищата — каза тя на Кларънс, — когато най-сетне напуснеш армията, трябва да сме сигурни, че ще поемеш едно процъфтяващо начинание, а не западащ имот.

— Значи ще трябва да си намеря съвестна жена като теб, Вирджиния — отвърна той.

Една точка от три.

Алис беше следващата.

— Откъде разбра, че той е любимият ми писател? — попита тя, когато отвори коледния си подарък и видя последния роман на Греъм Грийн — „Десетият“.

— И на мен ми е любим — каза Вирджиния, която беше прочела бързо три романа на Грийн, след като бе забелязала едно оръфано книжле с меки корици на нощната масичка на Алис. — Не се изненадвам, че имаме тази обща черта, и макар че „Краят на любовната история“ е наистина отличен, „Кеят на злото“ си остава любимият ми роман.

— Нищо чудно — каза Камила. — В края на краищата ти и Пинки Браун имате много общо.

Алис се намръщи, макар да бе ясно, че херцогът няма представа за какво си говорят. Две от три.

Когато отвориха подаръците си, внуците извикаха от радост. Часовник от „Стар Трек“ за Тристан и кукла Барби за Кити, които Вирджиния беше купила малко след като бе открила, че Камила е предпочела вместо тях „По-краткия речник на Оксфорд“ и комплект за бродиране.

Най-трудно беше да реши какъв да е подаръкът за Камила, докато Вирджиния не попадна на нейна снимка, на която свиреше на флейта в училищния оркестър, и Кук й каза, че май възнамерявала отново да се заеме с инструмента. В края на краищата имаш предостатъчно свободно време, когато най-близкият град е на двеста километра от теб.

Когато отвори подаръка си и видя блестящия инструмент, Камила изгуби дар слово. Вирджиния смяташе, че е похарчила добре месечната си издръжка. Това се потвърди, когато Тристан отиде при нея, каза „Благодаря, бабо“ и я целуна.

В края на втората седмица Кларънс и Алис бяха съгласни, че папа е късметлия, че е попаднал на такова бижу, и макар че не споделяше мнението на брат си и сестра си, Камила вече не излизаше от стаята всеки път, когато Вирджиния влизаше.

В деня на заминаването Вирджиния се погрижи да има суха храна и лимонада за децата на самолета и преди да се качат в очакващата ги кола, всички я целунаха за довиждане — с изключение на Камила, с която само се ръкуваха. Докато ролс-ройсът се отдалечаваше по дългата алея на път за „Хийтроу“, Вирджиния не престана да маха, докато колата не изчезна от поглед.

— Постигна абсолютен триумф — каза херцогът, докато се връщаха в замъка. — Беше великолепна. Мисля, че към края дори Камила започна да те приема.

— Благодаря, Пери — каза Вирджиния и го хвана под ръка. — Но аз напълно разбирам чувствата й. В края на краищата аз бих се чувствала по същия начин, ако някой се опита да заеме мястото на майка ми.

— Имаш толкова щедро сърце, Вирджиния. Но се боя, че има един въпрос, който Камила повдигна и аз вече не мога да отлагам обсъждането му.

Вирджиния замръзна. Как Камила беше разбрала за заема, след като тя се беше погрижила Мокстън да излезе в коледна ваканция в деня преди пристигането на семейството и щеше да се върне едва в деня след заминаването им?

— Съжалявам, че засягам такава болезнена тема — каза херцогът, — но не ставам по-млад и трябва да помисля за бъдещето и по-точно за твоето, мила.

Вирджиния не се опита да говори, защото това беше нещо, за което вече бе мислила. А и Дезмънд Мелър я беше научил, че всеки път, когато се надяваш да сключиш изгодна сделка, трябва да се погрижиш другият да направи пръв предложението.

— Старият финал и тъй нататък — добави херцогът. — Затова реших да направя изменение в завещанието и да добавя в него и теб, така че да няма за какво да се тревожиш, след като си отида.

— Единствената ми тревога е, че след като си отидеш, ще бъда сама — отвърна Вирджиния. — Зная, че е егоистично, Пери, но ако зависеше от мен, бих си отишла преди теб. Просто не мога да понеса мисълта, че ще трябва да живея без теб. — Успя дори да изцеди сълза.

— Как изкарах такъв късмет? — каза херцогът.

— Аз изкарах късмет — измърка Вирджиния.

— Преди да се обадя на адвоката и да задействам нещата, мила, искам да си помислиш какво да ти оставя. Разбира се, Вдовишката къща от имението ще бъде твоя, наред с издръжка от пет хиляди на месец, но ако има и нещо друго, което искаш, просто ми кажи.

— Толкова разумно от твоя страна, Пери. В момента не мога да се сетя за нищо. Може би нещо малко, което да ми припомня за теб.

В действителност Вирджиния вече беше мислила доста по въпроса, тъй като той бе част от плана й за пенсиониране. Нямаше нужда да й се припомня, че вече е била изключена от две завещания; не възнамеряваше да стане така и с третото.

Трябваше обаче да направи още малко проучвания преди да каже на Пери какъв спомен има предвид. Отлично знаеше към кого да се обърне за съвет, но не можеше да го покани в замъка, докато херцогът бе тук. Това нямаше значение, проблемът щеше да се реши след две седмици, когато Пери заминеше за Лондон за годишното събиране на полка си — събитие, което не пропускаше никога, тъй като бе почетен полковник и от него се очакваше да е начело на масата.