Джефри Арчър
Той бе човек (20)

18.

Себастиан сложи чековата книжка на масата пред себе си. Хаким Бишара, Арнолд Хардкасъл и Джайлс Барингтън бяха очевидно заинтригувани, но не казаха нищо.

— Прекарах уикенда при родителите си в Съмърсет — каза Себ — и открих, че баща ми проявява необичайно голям интерес към смъртта на Дезмънд Мелър. Подобно на Бари Хамънд, той не е убеден, че става въпрос за самоубийство, и ако приемем тази хипотеза, се появяват няколко възможности.

Тримата около масата го слушаха внимателно.

— Баща ми ме посъветва да посетя една местна агенция за недвижими имоти сутринта и да си поговоря с човека, който се е занимавал с продажбата на апартамента на Мелър в Бристол. — Себ погледна дългия списък, който беше направил на гърба на чековата книжка при срещата си с Картър.

След двайсет минути вече бе обяснил на внимателните си слушатели защо според него въпросната дама е лейди Вирджиния Фенуик, а местният бизнесмен — не друг, а Джим Нолс.

— Но как е възможно тези двама да са се срещнали? — попита Джайлс. — Те се движат в съвсем различни кръгове.

— Мелър трябва да е бил общият знаменател — предположи Арнолд.

— А парите са спойката — добави Хаким, — защото тя не би тръгнала да си губи времето заради някой от тях, освен ако не вижда някаква изгода за себе си.

— Но това пак не обяснява защо на Мелър са му трябвали толкова бързо десет хиляди в брой — каза Джайлс. — В края на краищата той беше много богат човек.

— В активи, но не задължително в брой — посочи Хаким.

— Прекарах последните два дни в опити да проумея това, но както можеше да се очаква, баща ми излезе с най-вероятния сценарий — каза Себ. — Според него, щом Мелър се е нуждаел спешно от подобна сума в брой, не е нужно да гледаме по-далеч от затвора. Освен това се зачуди дали мистериозното изчезване на Ейдриън Слоун не е свързано по някакъв начин с всичко това.

— Възможно е Мелър да е бил заплашван — предположи Арнолд. — Често се случва, ако си мислят, че някой затворник има пари.

— Възможно е — каза Хаким, — но ако спешно се е нуждаел от десет хиляди назаем, е трябвало да представи някаква гаранция.

— Като апартамента в Бристол — каза Арнолд.

— Но той не е бил продаден навреме, за да реши финансовия му проблем, така че трябва да е намерил нещо друго.

— Може би акциите му в „Мелър Травъл“? — предположи Джайлс.

— Изглежда малко вероятно — каза Хаким. — Те струват най-малко милион и половина, а на него са му трябвали само десет хиляди.

— Зависи колко отчаян е бил — каза Джайлс.

— Поради което съм убеден, че е бил заплашван от друг затворник — каза Арнолд.

— Но защо му е трябвало да се обръща за помощ към Вирджиния, когато тя е разчитала на него за доходите си, а не той на нея? — попита Джайлс.

— Сигурно е била посредничка — каза Себ. — И баща ми предполага, че точно тук се е замесил и Нолс.

— И след като той е разбрал, че може да сложи ръка на петдесет и един процента от компанията, ако Мелър го няма, за да върне десетте хиляди в рамките на трийсет дни…

— Поради което баща ми е убеден, че не става въпрос за самоубийство, а за убийство — каза Себ.

— Джим Нолс може и да е противен тип, но не мога да повярвам, че ще се забърка в убийство — възрази Арнолд.

— Подозирам, че тук е ролята на Соркин — каза Себ.

— Има и още нещо, което мога да ви кажа от минал опит — каза Арнолд. — Наемните убийци обикновено вземат около десет хиляди, а в Белмарш със сигурност има поне един или двама такива.

Последва дълго мълчание. Накрая Хаким каза:

— Значи щом Соркин сложи ръка на акциите, ако Мелър го няма, компанията става негова. Което означава, че нямаме шанс да измъкнем нещо от Нолс или Слоун.

— Това е друга загадка — каза Себ. — Вече повече от месец няма и следа от Слоун. Не мога да повярвам, че си е плюл на петите само дни преди да има шанса да удари джакпота.

— Така е — съгласи се Хаким. — Подозирам обаче, че има още един човек, който би могъл да отговори на всичките ни въпроси.

— Лейди Вирджиния Фенуик — каза Себастиан. — Трябва само да решим кой да се обърне към нея.

— Винаги можем да теглим жребий и да видим кой ще е късметлията, нали?

— Не е необходимо. Има само един човек, който може да го направи. — Хаким се обърна и се усмихна на Джайлс.

— Но аз не съм разговарял с Вирджиния от почти трийсет години — запротестира Джайлс. — И няма причина да смятаме, че изобщо ще се съгласи да се види с мен.

— Освен ако не си в състояние да й предложиш нещо, на което не може да устои — каза Себ. — В края на краищата знаем, че Мелър е бил готов да плати десет хиляди, за да си получи онзи документ, така че трябва само да разбереш колко иска Вирджиния, за да ти даде копие.

— Откъде сме сигурни, че има копие? — попита Арнолд.

— Още една информация, която мистър Картър бе така добър да сподели — отвърна Себ.

— Което повдига въпроса у кого е оригиналът — каза Хаким.

— У Нолс — без капка колебание заяви Себ. — Не забравяй, че именно той е прибрал десетте хиляди от Картър.

— Но от чие име? — попита Арнолд.

— Въртим се в кръг, а съм сигурен, че лейди Вирджиния може да ни упъти — каза Хаким и отново се усмихна на Джайлс.

 

 

Джайлс прекара доста време в мислене как да подходи към Вирджиния. Писмо с предложение за среща щеше да е загуба на време, тъй като от опит знаеше, че често минаваха дни преди тя да отвори пощата си, а дори тогава едва ли би си направила труда да отговори на нещо, пратено от него. Последния път, когато й бе звънял, тя бе треснала телефона преди да е успял да каже второто си изречение. А ако се появеше на прага й без покана, щеше да получи шамар или да остане да се взира в затръшната врата, а най-вероятно и двете. Накрая Карин намери решението.

— Тази жена се интересува само от едно нещо — каза тя. — Така че ще трябва да я подкупиш.

 

 

На следващата сутрин куриер на DHL достави плик с щампа „Спешно и лично“ в дома на Вирджиния в Челси и не си тръгна, докато тя не се разписа. Час по-късно телефонът на Джайлс звънна.

— Това някаква шега ли е? — остро попита Вирджиния.

— В никакъв случай. Просто исках да съм сигурен, че ще привлека вниманието ти.

— Е, успя. Какво трябва да направя, за да те накарам да подпишеш чека?

— Да ми дадеш копието на документа, който е искал да види мистър Картър преди да предаде онези десет хиляди паунда.

Последва дълга пауза.

— Десет хиляди няма да са достатъчни — каза накрая Вирджиния. — Защото знам точно защо така отчаяно искаш да се добереш до него.

— Колко?

— Двайсет.

— Разрешено ми е да качвам до петнайсет — каза Джайлс с надеждата, че звучи убедително.

Отново дълга пауза.

— Щом получа чек за петнайсет хиляди паунда, ще ти пратя копие на документа.

— Няма да стане, Вирджиния. Ще ти дам чека едва след като ми дадеш копието.

Вирджиния отново замълча, но накрая попита:

— Кога и къде?

 

 

Джайлс мина през въртящата се врата на хотел „Риц“ малко след 14:45 на следващия ден. Тръгна право към Палмовия двор и избра маса, от която да види Вирджиния в момента, когато се появи.

Прелисти страниците на „Ивнинг Стандарт“, за да убие времето, но непрекъснато вдигаше глава и си поглеждаше часовника. Знаеше, че Вирджиния няма да дойде навреме, особено след като я беше провокирал, но бе също толкова сигурен, че няма да закъснее прекалено много, защото „Коутс“ затваряха в пет, а тя трябваше да внесе чека преди да се прибере у дома.

Когато Вирджиния влезе — в три и единайсет — Джайлс зяпна. Никой не би могъл да си помисли, че тази елегантна жена е прехвърлила шейсетте. Неколцина мъже дори я загледаха скришом, докато „най-първокласната пачавра във вертепа“ както казва Богарт, вървеше бавно към бившия си съпруг.

Джайлс стана да я посрещне. Докато се навеждаше да я целуне по бузите, лекият аромат на гардении събуди у него много спомени.

— Толкова време мина, скъпи — измърка Вирджиния, докато се настаняваше срещу него. И след съвсем кратка пауза добави: — И си наддал толкова много.

Магията беше развалена и Джайлс бързо си припомни защо не му е липсвала.

— Какво ще кажеш да приключим с бизнеса — продължи тя, докато отваряше чантата си и вадеше един плик. — Ще ти дам онова, за което си дошъл, но не и преди да ми дадеш чека.

— Трябва да видя документа, преди да се разделя с каквато и да било сума.

— Ще трябва просто да ми се довериш, скъпи. — Джайлс потисна усмивката си. — Защото ако ти дам да го прочетеш, може да решиш, че вече не е нужно да ми плащаш.

Джайлс не можеше да отрече логиката й.

— Какво ще кажеш за компромис — предложи той. — Обръщаш на последната страница и ми показваш датата и подписа на Мелър, а аз ще ти покажа чека.

Вирджиния се замисли за момент.

— Първо искам да видя парите.

Джайлс извади чек за 15 000 паунда от вътрешния си джоб и го вдигна така, че тя да го види.

— Не си го подписал.

— Ще го подпиша щом видя подписа на Мелър.

Вирджиния отвори плика, извади от него три листа и обърна на третата страница. Джайлс се наведе напред и разгледа подписа на Мелър, на свидетеля мистър Колин Грейвс, старши надзирател в затвора, и датата — 12 май 1981 година.

Сложи чека на масата, подписа го и го бутна към Вирджиния. Тя се поколеба за момент, после се усмихна палаво, пъхна документа в плика и го даде на Джайлс. Той го сложи в куфарчето си и попита небрежно:

— Щом имаш само копието, у кого е оригиналът?

— Това ще ти струва още пет хиляди.

Джайлс написа втори чек и й го даде.

— Но това са само хиляда — запротестира Вирджиния.

— Защото си мисля, че вече знам кой е. Единствената загадка е как се е добрал до него.

— Кажи ми името и ако грешиш, ще скъсам чека и можеш да напишеш друг за пет хиляди.

— Джим Нолс го е взел от Картър от името на Конрад Соркин.

Вторият чек изчезна в чантата при първия и макар че Джайлс беше притиснал Вирджиния, беше ясно, че тя няма да му каже как Соркин се е добрал до оригинала — най-малкото защото също като него подозираше, че Дезмънд не се е самоубил, а тя не искаше да се въвлича в това.

— Чай? — предложи Джайлс с надеждата, че тя ще откаже и той ще може да се върне веднага в банката, където го очакваха другите трима.

— Чудесна идея — отвърна Вирджиния. — Също като в доброто старо време.

Джайлс повика сервитьор и поръча чай за двама, но без кейк. Чудеше се за какво ли биха могли да си говорят, но Вирджиния реши проблема.

— Мисля, че има още нещо, което би искал — каза тя и отново пусна палавата си усмивка.

Джайлс не беше подготвен за това. Облегна се и се опита да изглежда спокоен, докато чакаше да разбере дали Вирджиния просто се забавлява за негова сметка, или наистина разполага с нещо стойностно.

Сервитьорът дойде и сложи чайник и селекция тънки сандвичи в средата на масата.

Вирджиния взе чайника.

— Да се направя ли на майка? Мляко и без захар, ако си спомням правилно.

— Благодаря — отвърна Джайлс.

Тя наля и на двамата. Джайлс чакаше нетърпеливо, докато тя добавяше малко мляко и две бучки захар, преди да заговори отново.

— Колко жалко, че съдебният лекар заключи, че горкият Дезмънд е умрял, без да остави завещание. — Отпи от чая. — „Ърл Грей“ — отбеляза, след което добави: — Ще е трудно някой да докаже противното преди дванайсети юни, когато компанията ще се озове така удобно в ръцете на мистър Соркин, при това за някакви си десет хиляди, срещу които е получил петдесет и един процента от „Мелър Травъл“. По моя преценка цената на акциите е най-малко милион и половина, ако не и повече.

— Бордът на „Фартингс“ вече обмисли този проблем — каза Джайлс. — И явно съдът ще трябва да реши кой е най-близкият роднина на Мелър. Арнолд Хардкасъл заключи, че с две бивши съпруги и една дъщеря, с която е изгубил отдавна връзка, и с две доведени деца съдебната битка би могла да продължи години, преди да бъде разрешена.

— Така е — каза Вирджиния и отпи отново от чая.

— Разбира се, освен ако някой не открие завещание.

Джайлс зяпна невярващо как тя бръкна отново в чантата си, извади тънък жълт плик и му го показа. Той прочете изписаните с калиграфски почерк думи: Последна воля и завещание на Дезмънд Мелър. Датата беше 12 май 1981 година.

— Колко? — попита Джайлс.