Елена Феранте
Гениалната приятелка (69)

47.

Всичко внезапно се завърна в обичайните коловози, когато клюките по адрес на Лила достигнаха до Паскуале. Случи се една неделя, когато аз, Кармела, Енцо, Паскуале и Антонио се разхождахме край шосето. Антонио каза:

— Казаха ми, че Марчело Солара разправял на всички, че Лила е била с него.

Енцо не реагира, а Паскуале веднага се разпали:

— Била в какъв смисъл?

Антонио се притесни от присъствието ни, моето и на Кармела, и отговори:

— Ти ме разбра.

Отделиха се и продължиха да разговарят помежду си. Видях и усетих, че Паскуале побесняваше все повече, че Енцо някак физически се стегна, все едно нямаше ръце, крака и врат, като компактен блок от твърда материя. Защо, питах се, по каква причина толкова се палят? Лила нито им е сестра, нито им е братовчедка. И въпреки това и тримата се чувстват длъжни да се възмутят повече и от Стефано, много повече от Стефано, все едно те бяха истинските й годеници. Особено Паскуале, изглеждаше ми направо жалък. След като наскоро беше казал каквото беше казал, сега по едно време го чухме да крещи:

— Ще го скъсам от бой тоя гадняр, опитва се да я изкара курва. Ако Стефано го допуска, моя милост със сигурност няма да го допусне.

После млъкнаха, присъединиха се отново към нас и продължихме вяло да се шляем — аз си приказвах с Антонио, а Кармела вървеше между брат си и Енцо. После ни изпратиха до вкъщи. Гледах как се отдалечават — Енцо, най-ниският, в средата, Антонио и Паскуале от двете му страни.

На другия ден и през следващите дни в центъра на хорските приказки беше фиатът на братята Солара. Беше напълно потрошен. И не само: двамата братя бяха изяли жесток бой, но не знаеха кой е бил. Кълняха се, че са били нападнати в тъмна улица от поне десетима, хора от друг квартал. Но аз и Кармела много добре знаехме, че нападателите са били само трима, и много се уплашихме. Зачакахме неизбежните ответни действия, ден, два, три. Но явно нещата бяха добре изпипани. Тримата продължиха работата си: Паскуале като зидар, Антонио като монтьор, Енцо със зарзаватчийската каруца. А пък двамата Солара известно време се движеха само пеша, в окаян вид, някак отнесени и винаги придружени от четирима или петима техни приятели. Признавам, че се развеселих, когато ги видях в това състояние. Изпитах гордост от приятелите си. С Кармен и Ада разкритикувахме Стефано, а и Рино, задето се бяха въздържали да реагират. След известно време Марчело и Микеле си купиха една зелена „Алфа Ромео Джулиета“ и отново започнаха да се държат като господари на квартала. Живи и здрави и още по-нагли от преди. Може би Лила беше права: единственото средство срещу хора като тях е да издигнеш живота си на по-високо ниво, такова, каквото те не могат и да си представят. По време на изпитите ми след пети гимназиален клас ми съобщи, че напролет, скоро след като е навършила шестнайсет, ще се омъжи.