Елена Феранте
Гениалната приятелка (62)

40.

Действително две вечери по-късно, пред цялото семейство без Рино, който беше излязъл някъде, преди да седнат на масата, преди да пуснат телевизора, Лила попита Марчело:

— Ще ме заведеш ли да хапна сладолед?

Марчело не повярва на ушите си.

— Сладолед? Преди ядене? Ти и аз? — и веднага се обърна към Нунция: — Госпожо, искате ли да дойдете и вие?

Нунция пусна телевизора и отговори:

— Не, благодаря, Марчѐ. Но не се бавете. Само десет минути, отивате и се връщате.

— Да — обеща й щастлив, — благодаря.

Повтори „благодаря“ поне четири пъти. Изглежда, че дългоочакваният момент беше настъпил. Лила щеше да му каже „да“.

Но щом излязоха от входа, тя се изправи срещу него и с ледена злоба, която така добре й се получаваше още от съвсем малка, произнесе:

— Никога не съм ти казвала, че те искам.

— Знам. Но сега искаш ли ме?

— Не.

Марчело, който беше висок и едър, този здрав и напращял млад мъжага, се подпря на стълба на уличната лампа с разбито сърце.

— Съвсем не ли?

— Не. Обичам друг.

— Кой е?

— Стефано.

— Знаех си, обаче не можех да повярвам.

— Трябва да повярваш, така е.

— Ще убия и теб, и него.

— С мен можеш веднага да опиташ.

Марчело се откъсна от стълба разярен, но издаде нещо като хриптене и захапа до кръв дясната си ръка, свита в юмрук.

— Прекалено много те обичам, не мога да го направя.

— Тогава накарай брат си, баща си, някой ваш приятел, те може и да могат. Обаче обясни на всички, че първо трябва да убиете мен. Защото, ако пипнете когото и да било друг, докато съм жива, ще ви убия аз, и знаеш, че ще го направя, и ще започна от теб.

Марчело продължи да впива яростно зъби в пръста си. След това гърдите му се разтърсиха и освободиха нещо като потиснато изхълцване, той се обърна и си тръгна.

Тя извика подире му:

— Изпрати някой да прибере телевизора, нямаме нужда от него.