Елена Феранте
Гениалната приятелка (43)

21.

През целия път не престанахме да се кикотим като луди и да си говорим неща от рода:

— Прави го заради теб.

— Не, заради теб.

— Влюбен е, виж, че само и само за да отидеш у тях, кани и комунистите, и убийците на баща си.

— Какви ги говориш? Даже не ме погледна.

Рино изслуша предложението на Стефано и побърза да каже „не“. Но желанието да победи братята Солара го разколеба и реши да говори с Паскуале, който страшно се ядоса. А пък Енцо измърмори: „Добре, ако мога, ще дойда“. Що се отнася до родителите ни, те се зарадваха безкрайно на поканата, защото за тях дон Акиле вече не съществуваше, а жена му и децата му бяха добри и заможни хора, каквито е чест да имаш за приятели.

В началото Лила изпадна във вцепенение, сякаш беше забравила къде се намира — улиците, квартала, обущарницата. Един късен следобед обаче изникна пред мен с вида на човек, който всичко е разбрал, и ми каза:

— Сбъркали сме. Стефано не иска нито мен, нито теб.

Струпахме на едно факти и измислици, както ни беше навик, когато разисквахме нещо. Ако не искаше някоя от нас, какво искаше? Решихме, че и Стефано възнамерява да даде урок на братята Солара. Спомнихме си за онзи път, когато Микеле накара да изгонят Паскуале от празненството на майката на Джилиола, с което се намеси в личните дела на семейство Карачи и злепостави Стефано, като изкара, че не умее да защити паметта на баща си. Като се замисли човек, тогава двамата братя накърниха достойнството не само на Паскуале, а и неговото. И той сега си отмъщаваше: за да ги подразни, възнамеряваше да се сдобри окончателно със семейство Пелузо и дори да ги покани в дома си на новогодишно празненство.

— И какво печели от това? — попитах Лила.

— Не знам. Иска да направи жест, какъвто никой от квартала не би направил.

— Да прости?

Лила скептично тръсна глава. Опитваше се да разбере, опитвахме се да разберем и двете, а да се опитваме да разберем, беше нещо, което много обичахме. Стефано не приличаше на човек, способен да прости. Според Лила имаше нещо друго на ум. Лека-полека, като изхождаше от една от своите фиксидеи в последно време, тоест, откакто започна да води дискусии с Паскуале, стигна до нещо, което й се стори възможното решение.

— Помниш ли, когато казах на Кармела, че може да стане гадже на Алфонсо?

— Да.

— Стефано има предвид нещо такова.

— Да се ожени той за Кармела?

— Повече.

Според Лила Стефано искаше да заличи всичко. Искаше да се опита да се освободи от преди. Не искаше да се прави, че нищо не е било, както правеха родителите ни, а напротив, да изпълни едно намерение от рода на: добре, знам, баща ми беше това, което беше, но сега става дума за мен, за нас, и е време да спрем. Накратко, искаше да покаже на целия квартал, че той не е едно и също с дон Акиле и че семейство Пелузо също не са едно и също с бившия дърводелец, който го уби. Тази хипотеза ни хареса, бързо се превърна в убеденост и ни накара да почувстваме дълбока симпатия към младия Карачи. Решихме да застанем на негова страна.

Заехме се да разясним на Рино, Паскуале и Антонио, че поканата на Стефано е нещо повече от покана, че зад нея стояха важни намерения, че беше, все едно той самият заявяваше: преди нас са се случвали лоши неща; нашите бащи, кой повече, кой по-малко, са се държали зле; отсега нататък нека си дадем сметка за това и нека покажем, че ние, синовете, сме по-добри от тях.

— По-добри ли? — поинтересува се Рино.

— По-добри — казах аз, — точно обратното на братята Солара, които са по-лоши от бащата и от дядото.

Говорех много развълнувано и на италиански, все едно бях в училище. Лила дори ми хвърли възхитен поглед, а Рино, Паскуале и Антонио промърмориха нещо, смутени. Паскуале даже се опита да ми отговори на италиански, но бързо се отказа. Мрачно произнесе:

— Парите, върху които Стефано трупа още пари, са същите, които баща му е спечелил на черната борса. Месарницата се намира в помещението, което някога беше работилница на баща ми.

Лила присви очи така, че почти не се виждаха.

— Така е. Но вие какво предпочитате — да сте на страната на някой, който иска промяна, или да сте на страната на братята Солара?

Паскуале, донякъде по убеждение, донякъде поради очевидно обзелата го ревност от неочаквания начин, по който думите на Лила поставяха Стефано в центъра на вниманието, гордо отговори:

— Аз съм на мойта си страна и точка.

Но той беше добро момче, поразмисли още, и още отново. Поговори с майка си, поспори с цялото семейство. Джузепина, която от човек с добър характер, неуморно трудеща се, ведра и спонтанна, след като мъжът й влезе в затвора, се беше превърнала в запусната и измъчена от съдбата жена, се обърна към енорийския свещеник. Той направи посещение в магазина на Стефано и говори дълго с Мария, после отново говори с Джузепина Пелузо. Накрая всички решиха, че животът и така е много труден и че ако успеят по случай новата година да намалят напрежението, ще бъде най-добре. И така, на 31 декември, след новогодишната вечеря, в 23.30 часа няколко семейства — на бившия дърводелец, на общинския портиер, на обущаря, на зарзаватчията, на Мелина — която много се постара да изглежда добре за случая — се изкатериха едно по едно до четвъртия етаж, до стария, толкова омразен апартамент на дон Акиле, за да отпразнуват заедно Нова година.