Елена Феранте
Гениалната приятелка (39)

17.

Трудно е да се каже как подействаха на Лила отговорите на Паскуале, рискувам да го разкажа неточно, тъй като върху мен по онова време не възпроизведоха някакъв конкретен ефект. Тя обаче, по обичайния си начин, се почувства повлияна и променена от тях до степен такава, че до края на лятото ме преследваше с едно-единствено умозаключение, за мен непоносимо. Ще използвам днешния език, за да предам идеята: всеки жест, дума, въздишка съдържа в себе си сбора от всички престъпления, които са извършили и извършват хората.

Тя, разбира се, го казваше по друг начин. Важното е, че беше обзета от трескаво желание да разобличава докрай. Сочеше ми хората, улиците, предметите и говореше:

— Този е бил на война и е убивал, този е удрял с палка и е наливал насила с рициново масло противниците на фашизма, този е предал сума ти хора, този е уморил от глад даже майка си, в тази къща са измъчвали и убивали, по този камък са стъпвали, докато са отправяли фашистки поздрав, на този ъгъл са пребили някого, парите на тези идват от глада на онези, този автомобил е купен с пари, изкарани от хляб с добавен мраморен прах и от развалено месо на черната борса, тази месарница са я отворили, защото са крали медна тел и са обирали товарни влакове, зад този бар стои камората, контрабандата, лихварството.

Скоро вече и Паскуале не й стигаше. Като че той беше задвижил някакъв механизъм в главата й и сега задачата й беше да сложи ред в хаоса от внушени съждения. Все по-напрегната, все по-обсебена, вероятно самата водена от необходимостта да добие яснота чрез една компактна визия без пропуквания, тя съчетаваше информацията, придобита от него, с някоя и друга книга, заета от библиотеката. И така успяваше да облече в конкретни мотиви и човешки лица онзи климат на абстрактна напрегнатост, в който бяхме отрасли в нашия квартал. Фашизма, нацизма, войната, съюзниците, монархията, републиката — тя ги превърна в улици, къщи, лица; дон Акиле и черната борса, Пелузо комуниста, дядото каморист на братята Солара, бащата Силвио — фашист, още по-лош от Марчело и Микеле, нейния баща, Фернандо обущаря, и моя баща — всички, всички, всички, в очите й опетнени до мозъка на костите си, всички те закоравели престъпници или безгласни съучастници, всички купени с трохите от трапезата. Тя и Паскуале насадиха вътре в мен един ужасен свят, от който нямаше как да избягам.

Самият Паскуале се умълча по темата, на свой ред победен от способността на Лила да запои нещата едно за друго във верига, която те притискаше от всички страни. Виждах ги да се разхождат заедно често и ако преди тя го слушаше с отворена уста, сега той слушаше нея по същия начин. Влюбен е, мислех си. Мислех си още: и Лила ще се влюби, ще станат гаджета, ще се оженят, ще продължат да говорят за политика, ще си родят деца, които ще говорят същите неща. Когато започна учебната година, от една страна, страдах много, защото знаех, че нямаше да имам време за Лила, но от друга, се надявах да се спася от начина, по който тя струпваше в едно грешките, отстъпчивостта и страхливото поведение на хората, които познавахме, които обичахме, които носехме — аз, тя, Паскуале, Рино, всички — в кръвта си.