Елена Феранте
Гениалната приятелка (37)

15.

Явно беше започнала да учи гръцки още преди аз да тръгна в гимназията. Беше решила да го направи сега, по време на ваканцията, докато аз дори още не се сещах за това. Винаги правеше нещата, които трябваше да правя аз, и то преди мен, и по-добре! Отбягваше ме, когато вървях по петите й, и в същото време ми дишаше във врата, за да ме изпревари?

Реших да я избягвам известно време, бях й сърдита. Отидох в библиотеката да взема и аз една гръцка граматика, но разполагаха само с една и беше дадена за четене на цялата фамилия Черуло поред. Може би трябваше да изтрия Лила от себе си като рисунка от черната дъска, хрумна ми, и мисля, че това беше за първи път. Чувствах се уязвима и беззащитна, не можех да прекарвам времето си да я следя или все да откривам, че тя ме следи, и да се чувствам изоставаща и в двата случая. Но не издържах, отидох да я потърся съвсем скоро. Позволих й да ме научи да танцувам кадрил. Позволих й да ми покаже как може да пише всички италиански думи с гръцката азбука. Искаше и аз да науча азбуката, преди да тръгна на училище, и ме накара да пиша и чета на гръцки. На мен ми излязоха още повече пъпки. Ходех на танци у Джилиола, но непрестанно се чувствах изоставаща и посрамена.

Надявах се да ми мине, но чувството, че изоставам, и срамът се засилваха. Веднъж Лила изпълни един валс с брат си. Толкова хубаво танцуваха двамата, че отстъпихме цялото място. Възхитих им се. Бяха красиви, движеха се в синхрон. Докато я гледах, разбрах, че много скоро щеше съвсем да загуби вида си на дете старица — така както се губи много известен музикален мотив, когато намесата в адаптацията му е прекалена. Беше се сдобила с извивки. Високото чело, големите очи, които внезапно присвиваше, малкият нос, скулите, устните, ушите търсеха нов аранжимент и изглеждаше, че скоро щяха да го намерят. Когато се сресваше на опашка, дългият й врат се откриваше така изящно, че човек изпитваше умиление. Гърдите й бяха като два малки грациозни плода, все по-видими. Гърбът й правеше дълбока извивка, преди да завърши във все по-изопнатата издатина на задника й. Глезените й все още бяха твърде кльощави, глезени на момиченце; колко време щеше да им трябва, за да се приспособят към вече порасналата й фигура? Забелязах, че момчетата й се любуваха, докато танцуваше с Рино, и сигурно виждаха още повече неща от мен. Особено Паскуале, но и Антонио, и Енцо също. Бяха забили погледи в нея, все едно ние, останалите, бяхме изчезнали. А моите гърди бяха по-големи. И Джилиола беше ослепително руса, с правилни черти и перфектни крака. Кармела пък имаше изключително красиви очи и владееше особено провокативни жестове. Но нямаше какво да се направи: от движещото се тяло на Лила се излъчваше нещо, което момчетата усещаха, една поразяваща енергия, все по-разпознаваемият дъх на приближаващата се красота. Дойдоха на себе си с плахи усмивки и пресилени аплодисменти едва когато музиката спря.