Елена Феранте
Гениалната приятелка (34)

12.

При тази мисъл дъхът ми спря за миг. Когато двамата младежи влязоха обратно вътре, прекъсвайки разговора ни, Паскуале призна през смях, че е избягал от строежа, без да предупреди бригадира, и трябва веднага да се връща на работа. Забелязах, че отново гледа Лила — продължително, настоятелно, като че против волята си, като че да подчертае: рискувам да ме уволнят само заради теб. Междувременно се обърна към Рино с думите:

— В неделя отиваме всички на танци у Джилиола, ще дойде и Ленуча, искате ли и вие да дойдете?

— До неделя има време, ще видим — отговори му Рино.

Паскуале хвърли един последен поглед към Лила, която не му обърна никакво внимание, и се измъкна, без да ме попита дали искам да тръгна с него.

Стана ми неприятно, изнервих се. Започнах да си опипвам бузите точно по най-възпалените места, после се усетих и си наложих да престана. Рино измъкна изпод тезгяха материалите, над които работеше, преди да дойдем и се втренчи в тях недоумяващо, а аз опитах отново да заговоря Лила за книги и любовни истории. Раздухме до безкрай случая „Сараторе“, любовната лудост на Мелина, ролята на книгата. Какво щеше да последва? Какви реакции щеше да предизвика не толкова прочитането на стиховете, а предметът сам по себе си, чиято корица, заглавие, името и презимето над него отново бяха разпалили женското й сърце? Разговаряхме толкова пламенно, че Рино изведнъж изгуби търпение и ни се развика:

— Няма ли да престанете? Лила, давай да се хващаме на работа, че татко ще се върне и нищо няма да можем да свършим.

Престанахме. Хвърлих поглед към това, над което работеха — една дървена матрица, заобиколена от купчина стелки, кожени лентички, парчета гьон, а също и ножове, шила и различни други инструменти. Лила ми каза, че с Рино се опитват да произведат мъжка спортна обувка, и брат й, угрижен, веднага ме накара да се закълна в сестра си Елиза, че няма да спомена на никого за това. Работеха скришом от Фернандо. Рино се беше снабдил с кожа и гьон от един приятел, който работел в кожарска работилница на Моста на Казанова. Отделяха за създаването на обувката пет минути днес, десет утре, защото не бяха успели да убедят баща си да им помогне, даже по-лошо — всеки път, когато заговорели на тази тема, Фернандо изгонвал Лила да си ходи вкъщи и се разкрещявал, че повече не иска да я вижда в обущарницата, а Рино заплашвал, че ще го убие заради това, че на деветнайсет години проявявал неуважението да си науми, че е нещо повече от него.

Направих се, че тайното им дело ми е интересно, а всъщност се почувствах огорчена. Въпреки че и двамата ме бяха приобщили към това, което правеха, като ми споделиха тайната, все пак ставаше дума за нещо, което можех само да наблюдавам като свидетел: Лила щеше да постигне много в тази област, но сама, аз не бях предвидена да участвам. И освен това как беше възможно след задълбочения ни разговор за любов и поезия тя да ме отпрати, както правеше сега, и да сметне за много по-интересно цялото това напрежение около една обувка? Толкова красиво бяхме разговаряли за Салваторе и Мелина! Не можех да допусна, че макар и да ме направи съпричастна с цялата хамалогия от кожа, гьон и инструменти, в душата й нямаше да остави трайна следа, както се случваше с мен, съчувствието към жената, страдаща от любов. Какво ме интересуваха някакви си обувки? Около мен още витаеха тайните съставки на този вихър от изневяра, страст, песен, превърната в книга, още бяха пред очите ми и се чувствах, сякаш двете бяхме чели заедно някой роман, сякаш бяхме гледали в задната част на обущарницата вместо в неделното енорийско кино филм, зареден с драматизъм. Изпитах болка заради прахосаните усилия, заради това, че бях принудена да си тръгна, заради това, че тя предпочиташе авантюрата с обувките пред разговорите ни, а и защото успяваше да бъде независима, а аз имах нужда от нея, защото вътре в себе си таеше неща, които за мен бяха недостъпни, защото Паскуале, който беше голям, а не някакво си момченце, със сигурност щеше да потърси друг удобен случай да я погледа, да се срещнат, да я придума тайно да му стане гадже, за да я целува и опипва, както се говореше, че правят гаджетата; защото в крайна сметка щеше да има все по-малко нужда от мен.

Ето защо, сякаш за да прогоня крайната неприязън, която предизвикваха у мен тези мисли, и да подчертая собствената си стойност и това колко необходима можех да й бъда, й съобщих на един дъх, че ще уча в лицей. Произнесох думите на външната врата, даже вече се намирах на улицата. Разказах й, че госпожа Оливиеро е накарала родителите ми да се съгласят и сама е предложила да ми предостави учебници втора употреба безплатно. Казах й го, за да разбере колко съм единствена и важна, и че дори да забогатее от производството на обувки заедно с Рино, никога нямаше да може без мен, така както и аз не можех без нея.

Погледна ме озадачено.

— Какво значи лицей? — попита.

— Едно много важно училище, което идва след прогимназията.

— И ти за какво отиваш?

— Да уча.

— Какво?

— Латински.

— Само това ли?

— И гръцки.

— Гръцки?

— Да.

Изразът й сочеше, че е объркана и не намира думи. Накрая промърмори без никаква връзка:

— Миналата седмица ми дойде цикълът.

И въпреки че Рино не я беше повикал, си влезе обратно.