Елена Феранте
Гениалната приятелка (3)

2.

Майката на Рино се казва Рафаела Черуло, но за всички винаги е била Лина. Не и за мен — никога не я нарекох нито с първото, нито с второто й име. Вече повече от шейсет години за мен е Лила. Ако я нарека Лина или Рафаела, ей така, изведнъж, ще си помисли, че приятелството ни е приключило.

Поне от три десетилетия ми повтаря, че иска да изчезне, без да остави следи, и само аз знам какво точно е имала предвид. Никога не е мислила за бягство или за смяна на личността, не е мечтала да започне нов живот другаде. Не е мислила и за самоубийство, отвратена от идеята за Рино, който да трябва да се занимава с тялото й. Целта й винаги е била друга: искаше да се изпари; искаше всяка нейна клетка да се разтвори във въздуха; нищо не трябваше да успеят да открият от нея. И понеже добре я познавам — поне мисля, че я познавам, — залагам на това, че е намерила начин да не остави на този свят дори и косъм, никъде.