Елена Феранте
Гениалната приятелка (27)

5.

Така продължи целият този период. Скоро трябваше да си призная, че това, което правех сама, не успяваше да разтупти сърцето ми; за да има нещо значение за мен, трябваше да е докоснато от Лила. Ако тя се отдалечеше, ако гласът й се отдалечеше от нещата, то нещата помътняваха, сякаш се покриваха с прах. Средното училище, латинският, учителите, книгите, езикът от книгите окончателно ми се видяха по-безинтересни от изработката на една обувка, а това ме потисна.

Но една неделя всичко отново се промени. Кармела, Лила и аз бяхме отишли на катехизъм, за да се подготвим за първо причастие. На излизане Лила заяви, че има работа, и си тръгна. Но забелязах, че не се отправи към къщи: за голямо мое учудване, влезе в сградата на началното училище.

Тръгнах с Кармела, но понеже ми беше скучно, по едно време се сбогувах с нея, заобиколих сградата и се върнах назад. В неделя училищата бяха затворени, как така Лила успя да влезе вътре? След безкрайни колебания се престраших и влязох през дворната врата. Не бях се връщала повече в нашето начално училище и изпитах силно вълнение — разпознах мириса му, който се прокрадна покрай усещането за уют, за едно вътрешно спокойствие, което бях загубила. Вмъкнах се в единствената отворена врата на партера. Водеше към широка зала, осветена от неонови лампи, с рафтове покрай стените, отрупани със стари книги. Вътре преброих десетина възрастни и много деца, по-малки и по-големи. Взимаха книги, разлистваха ги, връщаха ги на мястото им, избираха някоя. После заставаха на опашка пред едно бюро, зад което седеше старият враг на учителката Оливиеро, господин Фераро, слаб, с късо подстригана, щръкнала нагоре посивяла коса. Той преглеждаше избраната книга, отбелязваше нещо в регистъра и хората си излизаха с една или повече книги.

Огледах се: Лила я нямаше, сигурно вече си беше отишла. Какви ги вършеше, вече не ходеше на училище, интересуваше се от всичко, свързано с обувките, и въпреки това, без нищо да ми каже, идваше тук да взима книги? Мястото ли й харесваше? Защо не ми беше предложила да дойдем заедно? Защо ме беше оставила с Кармела? Защо ми разказваше как се шлифоват подметки, а не какво четеше?

Ядосах се и избягах.

За известно време училищните занимания ми се струваха по-незначителни от преди. После ме погълнаха купищата домашни и изпитвания преди края на годината, беше ме страх да не получа лоши оценки и учех много, макар и без ентусиазъм. Стовариха ми се на главата и други грижи. Майка ми заяви, че изглеждам неприлично с тия гърди, които толкова са ми пораснали, и ме заведе да ми купи сутиен. Беше по-груба от обикновено. Като че се срамуваше, че имам гърди и че ми е дошъл цикълът. Инструкциите, които ми даваше с рязък тон, бяха претупани и недостатъчни, изпуфтя ваше ги и толкоз. Преди да успея да й задам въпрос, ми обръщаше гръб и се отдалечаваше с кривата си походка.

Със сутиена гърдите ми биеха още повече на очи. През последните месеци в училище момчетата ме преследваха и скоро разбрах защо. Джино и приятелят му бяха разпространили слуха, че лесно се съгласявам да се покажа гола, и от време на време се появяваше по някой, който искаше да повторя представлението и за него. Успявах да се измъкна, но притисках гърди със скръстени отгоре ръце — чувствах се виновна по необясним начин, сама с вината си. Момчетата настояваха, дори на улицата или в двора. Смееха се, подиграваха ми се. Опитах един-два пъти да ги отблъсна по метода на Лила, но не ми се получаваше и като не можех да се сдържа, избухвах в плач. От страх да не ме закачат се самозаточих вкъщи. Учех непрекъснато и вече излизах само за да отида на училище, и то с голямо нежелание.

Една майска сутрин ме настигна Джино и ме попита без подигравки, а напротив, силно смутен, дали искам да станем гаджета. Казах му „не“ от ненавист и желание да си отмъстя, а и от неудобство, но все пак бях и горда, че синът на аптекаря ме иска. На следващия ден отново ме попита и не престана да ме пита до юни, когато, с малко закъснение поради житейските неуредици на родителите ни, приехме първо причастие, облечени в бели рокли като булки.

Както си бяхме облечени, се събрахме в църковния двор и веднага се отдадохме на греха да заговорим за любов. Кармела не можеше да повярва, че съм отказала на сина на аптекаря, и го каза на Лила. За моя изненада тя, вместо да се измъкне с вид на човек, който казва: какво ми пука на мен, се заинтересува от случая. Заобсъждахме нещата трите заедно.

— Защо му отказваш? — попита ме Лила на диалект.

Неочаквано отговорих на италиански, за да я впечатля, да й покажа, че макар и да си губех времето в приказки за гаджета, не можеше да се отнася с мен като с Кармела.

— Защото не съм сигурна в чувствата си.

Бях научила този израз от списание „Мечта“ и ми се стори, че смаях Лила. Както по време на състезанията ни в началното училище, подехме разговор на езика на комиксите и книгите, което сведе Кармела до ролята на обикновена слушателка. Почувствах се озарена в сърцето и в ума: аз и тя и всичките тези добре построени фрази. В средното училище такова нещо изобщо не се случваше нито със съучениците ми, нито с преподавателите; беше прекрасно. От дума на дума Лила ме убеди, че в любовта можеш да придобиеш някаква сигурност само ако подложиш претендента си на тежки изпитания. След което се върна към диалекта и ме посъветва да приема да тръгна с Джино, но при условие че той цяло лято ще купува сладолед за мен, за нея и за Кармела.

— Ако не се съгласи, значи, любовта му не е истинска.

Последвах съвета й и Джино изчезна. Значи, не беше истинска любов, но въпреки това не страдах. Размяната на реплики с Лила ме беше заредила с такова дълбоко задоволство, че възнамерявах да й се посветя изцяло, особено през лятото, когато имах повече свободно време. Искаше ми се този разговор да се превърне в модел за всичките ни бъдещи срещи. Бях се почувствала отново способна, все едно че нещо ме беше хлопнало по главата и беше извадило оттам образи и думи.

Тази случка обаче не се разви с продължението, което очаквах. Вместо да заздрави и да подчертае уникалността на отношенията между мен и Лила, привлече разни момиченца към нея. Разговорът ни, съветът, който ми даде, и ефектът от него толкова впечатлиха Кармела Пелузо, че започна да разказва за това на всеки. В резултат дъщерята на обущаря, която нито имаше гърди, нито менструация, нито пък ухажор, за няколко дни се превърна в най-търсената съветничка по въпросите на любовните връзки. И тя отново успя да ме изненада, като прие тази роля. Когато не беше заета вкъщи или в работилницата, я виждах да си шушука я с тази, я с онази. Минавах покрай нея, поздравявах я, но беше толкова погълната, че не ме чуваше. Долавях всеки път фрази, които ми изглеждаха много красиви и ме караха да страдам.