Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (8)

7.

На следващата сутрин в девет Кори паркира наетата кола пред „Хайтс“. След това пазачът, който не беше дори наполовина толкова любезен, както предишния ден, когато беше минаха оттук с началника, нахално дълго проверява личната й карта. После се обади да провери наистина ли има среща, като през цялото време стрелкаше презрителни погледи към колата под наем.

Кори внимаваше да се държи учтиво и най-накрая подкара към клуба и офисите на строителната компания. Скоро пред погледа й се показаха грозд сгради долу в долината: живописна група със снежни гугли и висулки по улуците и димящи каменни комини. Отвъд тях, доста нагоре по далечния склон на долината, се виждаше огромен мръсен белег в снега от вървящото строителство — без съмнение новите клуб и СПА. Виждаха се работещи багери и пълзящи самосвали, заети с изкопни работи за основите. Тя не можа да не се попита защо им е нужен нов клуб, след като старият изглеждаше твърде добре.

Остави колата на паркинга за гости и влезе в клуба, където секретарката я насочи към офисите на агенцията за недвижими имоти „Таун & Маунт“.

Приемната на „Таун & Маунт“ беше разточителна. Цялата в мрамор и дърво, с килими на племето навахо по стените, впечатляващ полилей, направен от еленови рога, кожени мебели в каубойски стил и каменна камина, в която гореше истински огън. Кори седна и се приготви да чака.

Най-накрая, час по-късно, беше заведена в кабинета на госпожа Кърмоуд, президент на „Таун & Маунт“ и директор на асоциацията „Хайтс“. Кори се беше облякла възможно най-консервативно — сив костюм, бяла блуза и обувки с ниско токче. Беше решена на всяка цена да запази спокойствие и да спечели госпожа Кърмоуд с ласкателства, обаяние и убеждаване.

Предния следобед беше направила всичко възможно да изрови кирливите ризи на Кърмоуд, вслушвайки се в мнението на Пендъргаст, че ако искаш нещо от някого, трябва да разполагаш с нещо „грозно“ за размяна. Обаче Кърмоуд изглеждаше жена, недостижима за всякакви укори: щедър дарител на местни благотворителни организации, старши пастор в презвитерианската църква, доброволка в местната кухня за бедни (Кори се изненада, че в град като Роринг Форк изобщо има такава). И делова жена, чиято честност се признаваше от всички. Макар да не беше обичана, а от някои дори откровено мразена, хората я уважаваха и се страхуваха от нея. Всички.

Госпожа Кърмоуд изненада Кори. Съвсем не беше лошо облечената жена, която името Бети Браун Кърмоуд внушаваше. Беше изключително добре сложена, в началото на шейсетте, слаба и във форма, с красиво фризирана платинена коса и ненатрапчив грим. Беше облечена изцяло в каубойски стил: индианска жилетка с ресни, бяла риза, тесни джинси и каубойски ботуши. Ансамбълът се допълваше от огърлица навахо със зърна във формата на цветчета от тиква. Стените на кабинета й бяха покрити с нейни снимки, яхнала удивителен шарен кон в планините, на хиподрума, галопираща през стадо крави. В единия ъгъл на кабинета й стоеше апарат за вода. В другия ъгъл властваше великолепно западно седло с орнаментирана кожа и сребърни инкрустации.

Непринудено и любезно тя се приближи и се здрависа с Кори, после я покани да седне. Раздразнението на Кори, че я беше накарала да чака цял час, постепенно започна да се разпръсва от това дружелюбно посрещане.

— Е, Кори — каза Кърмоуд с подчертан тексаски акцент, — искам да ти благодаря, че дойде. Това ще ми позволи лично да ти обясня, защо, за съжаление, началник Морис и аз не можем да изпълним молбата ти.

— Надявах се да обясня…

Обаче Кърмоуд бързаше и отряза опита на Кори да изложи своите опорни точки.

— Ще бъда откровена. По наше мнение научното изследване на тези останки за една… студентска теза е проява на неуважение към мъртвите.

Кори не беше очаквала това.

— В какъв смисъл?

Кърмоуд се изсмя кратко, но отровно.

— Скъпа, госпожице Суонсън, как можете да задавате подобен въпрос? Нима вие бихте искали някой студент да се рови из останките на дядо ви?

— Ами не бих имала нищо против.

— Хайде, стига. Разбира се, че няма да ви е приятно. Поне там, откъдето произхождам, се отнасяме с уважение към мъртвите. Това са свещени човешки останки.

Кори направи отчаян опит да се върне към опорните си точки.

— Това е изключителна възможност за науката за съдебните експертизи и ще помогне в полицейската работа…

— Колежанска теза? Ще бъде принос за криминологията? Госпожице Суонсън, не преувеличавате ли съвсем мъъъничко важността на този проект?

Кори си пое дълбоко дъх.

— Ни най-малко. Това би могло да бъде много важно изследване и събиране на данни за предсмъртни травми, причинени от голямо месоядно. Когато бъде открит скелет на някоя жертва на убийство, съдебните патолози трябва да различат белезите от животинските зъби и други следсмъртни увреждания от белезите, оставени по костите от извършителя. Това е сериозен проблем и това проучване…

— Всичко това е латински за мен! — Госпожа Кърмоуд се засмя и махна с ръка, все едно нищо не разбира.

Кори реши да смени гледната точка.

— Госпожо Кърмоуд, изследването е важно лично за мен, но би могло да бъде важно и за Роринг Форк. То ще постигне нещо положително, нещо конструктивно с помощта на тези човешки останки. Това би се отразило добре на общността и начал…

— Това е неуважително — твърдо каза Кърмоуд. — Не е християнско. В града мнозина ще го сметнат за много обидно. Ние сме пазители на тези останки и приемаме нашата отговорност много сериозно. Не мога при никакви обстоятелства да разреша подобно нещо.

— Но… — Кори почувства как започва да се ядосва въпреки усилията, които полагаше да се сдържа. — Но… вие самите ги изкопахте?

Настана мълчание. После Кърмоуд заговори тихо:

— Това решение беше взето много отдавна. По-точно през 1978 година. Градът се подписа под него. Тук, в „Хайтс“, ние планирахме този нов клуб и СПА в продължение на почти цяло десетилетие.

— Защо ви е нов клуб, когато вече си имате, и то прекрасен?

— Трябва ни по-голям, който ще обслужва третия етап, когато открием Уест Маунтин за строителството на определен брой домове по поръчка. Нека повторя, както вече ви казах, че това се планира от години. Ние носим отговорност пред нашите собственици и инвеститори.

Нашите собственици и инвеститори.

— Единственото, което искам, е с възможно най-голям респект да проуча костите с действителни и важни научни намерения. В това няма и капчица неуважение, нали?

Госпожа Кърмоуд се изправи с широка фалшива усмивка, лепната на лицето й.

— Госпожице Суонсън, решението, което беше взето, е окончателно. А аз съм много зает човек и сега е време да си вървите.

Кори стана. Усещаше в себе си онова старо, кипващо кръвта чувство.

— Вие сте изкопали цялото гробище, за да спечелите пари от строителство, захвърляте останките в пластмасови кутии в някакъв склад за скиорско оборудване и идвате да ми кажете, че аз ще се отнеса неуважително, като изследвам костите? Вие сте чисто и просто един лицемер!

Лицето на Кърмоуд пребледня. Кори видя, как една вена на напудрената й шия започна да пулсира. Гласът й се сниши и стана почти мъжки.

— Ах, ти, малка кучко. Давам ти пет минути да напуснеш сградата. Ако някога посмееш да дойдеш отново, ще накарам да те арестуват за нахлуване в чужда собственост. А сега изчезвай.

Кори изведнъж се успокои напълно. Това беше краят. Всичко свърши. Но нямаше да позволи на никого да я нарича кучка. Тя се вторачи в госпожа Кърмоуд с присвити очи.

— Наричаш се старши пастор в църквата? Та ти не си християнка. Ти си някакъв шибан фалшификат. Измамен, алчен, лъжлив.

По пътя на Кори обратно към Базалт започна да вали сняг. Докато пълзеше с двайсет километра в час, а чистачките пляскаха наляво-надясно без особен резултат, й хрумна една идея. Онези анормални следи, които беше забелязала по костите… с проблясъка на внезапно озарение, тя разбра, че е възможно да имат и друго обяснение.