Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (59)

58.

В два и половина след обяд мъж с огромен балтон, с ръкавици, копринен шал и мека шапка, понесъл бутилка шампанско, натисна звънеца на голямата къща на улица „Маунтин Трейл“ №16. Прислужница в колосана черна униформа с бяла престилка и боне отвори вратата.

— Мога ли да ви помогна? — започна тя, но мъжът влезе с широки крачки и весел коледен поздрав, заглушавайки нейния глас. Подаде й шапката, шала и палтото и се оказа облечен в строг черен костюм.

— Бурята май започна да утихва! — каза той, без да се обръща към някого конкретно. Гласът му изпълваше ехтящото мраморно фоайе. — Боже, колко е студено навън!

— В момента семейството се е събрало за коледния обяд… започна отново прислужницата, обаче мъжът в черно, изглежда, не я слушаше, защото прекоси голямото фоайе, мина край широкото извито стълбище и пое по дългия коридор, който водеше в трапезарията. Прислужницата подтичваше след него, натоварена с дрехите му.

— Как се казвате, сър?

Мъжът обаче отново не й обърна внимание.

— Трябва да обявя…

Тя едва успяваше да го следва. Той стигна до високата двойна врата на трапезарията, хвана я за дръжките и рязко я отвори. Пред него се оказа цялото семейство, дузина или повече човека, седнали на елегантна маса, блестяща от сребро и кристал. В центъра й лежаха останките от прасе сукалче. Бяха останали само гръдният кош, мазни парчета и кости. Единственото непокътнато нещо беше главата с хрупкавите накъдрени уши, изпечена с обичайния реквизит в устата — ябълка.

Всички на масата се вторачиха изненадани в мъжа.

— Опитах се… — започна прислужницата, но мъжът в черно я прекъсна, като вдигна бутилката шампанско.

— Бутилка „Перие-Жуе Фльор де Шампан“ и весела Коледа на всички вас! — обяви той.

Отвърна му стреснато мълчание. След секунда Хенри Монтебело, седнал начело на масата, се изправи.

— Какво значи това нахлуване? — очите му се присвиха. — Вие… вие сте агентът на ФБР.

— Точно така. Алойшъс Пендъргаст на вашите услуги! Обикалям всичките си приятели, носейки коледни поздравления и веселие! — Пендъргаст седна на единствения свободен стол на масата.

— Извинете — започна студено Монтебело, — но столът е за госпожа Кърмоуд, която ще дойде всеки момент.

— Добре, но госпожа Кърмоуд още я няма, а аз съм тук. — Мъжът тръсна шампанското на масата. — Няма ли да го отворим?

Патрицианското лице на Монтебело стана сурово.

— Сър, не мога да си представя за кого се мислите, за да нахлувате на частен семеен обяд по такъв начин. Затова трябва да ви помоля веднага да напуснете тази къща.

Агентът замълча, докато се полюляваше на стола, а на лицето му започна да се изписва обида.

— Добре де, щом не искате да отворите шампанското — така да бъде. Но не ме отпращайте без чашка нещо. — Той се протегна, взе наполовина пълна бутилка вино и започва да проучва етикета. — Хм, каберне от 2000 година на „Касъл Лийп“!

— Какво правите? — излая Монтебело. — Оставете шишето на масата и изчезвайте веднага, защото иначе ще повикам полицията!

Без да обръща внимание на заплахата, мъжът в черно придърпа една празна чаша, наля малко и разигра цяло представление на дегустация: душене с нос в чашата, отливане и шумно поемане на въздух, издуване на бузите, повторно отливане. После остави чашата на масата.

— Добри плодови нотки, но няма плътност, а и вкусът му бързо свършва. Съжалявам, но му липсва свежест. Това ли вино се сервира на коледния обяд? Варвари ли сме, господин Монтебело? Филистимци?

— Лоти, звънни на деветстотин и единайсет. Съобщи за нахлуване в дома.

— А, но аз бях поканен — възрази Пендъргаст. Той се обърна към прислужницата: — Нали, скъпа?

— Аз само отворих вратата…

— И още нещо — каза Монтебело, а гласът му скърцаше от ярост, докато останалите от семейството гледаха в объркано мълчание, — вие сте пиян!

В този миг като по поръчка готвачката влезе от кухнята, заобиколена от помощниците си, като носеше огромно фламбе. Пламъците се стрелкаха нагоре от сребърния поднос.

— Черешово фламбе! — изрева Пендъргаст и скочи на крака. — Великолепно! — Той се втурна напред. — Прекалено тежко е за теб, нека ти помогна. Пламъците може да са опасни, особено тук в Роринг Форк.

Разтревожена, че този пиян се хвърля към нея, готвачката направи крачка назад, но беше прекалено бавна. Агентът на ФБР се вкопчи в подноса, настъпи кратък миг на неравновесие и той се обърна. Сребърният поднос, черешите, сладоледът и горящото бренди се стовариха на масата и заляха останките от прасенцето.

— Пожар, пожар! — изпищя Пендъргаст, слисан от избухването на пламъците, а на лицето му бяха изписани удивление и паника. — Това е ужасно! Бягайте, всички навън!

Около масата се чу хор от писъци и викове, докато всички бързаха да отстъпят назад, обръщайки столовете и разливайки виното.

— Бързо, навън! — кресна Пендъргаст. — Натиснете паникбутона! Къщата ще изгори! Ще изгорим живи като останалите!

Ужасът в гласа му се оказа заразен. На мига настъпи хаос. Алармата за дим се включи, което увеличи безмозъчната паника на всички да излязат, да избягат на всяка цена от огъня. За секунди роднините, готвачката, келнерите и прислугата бяха изскочили от помещението, едните изблъскваха другите в паниката си и затрополиха надолу по коридора и през широкото фоайе. Един по един изхвърчаха от входната врата в сумрака. Мъжът в черно остана сам в къщата.

С неочаквано спокойствие се протегна, вдигна огромната сосиера и я изля върху пламъците, които вече бяха намалели заради разтопения сладолед и соковете на свинското месо. След това лисна и малко от некачественото каберне и с това завърши гасенето. После с голяма увереност и бързи крачки мина от трапезарията в хола и след него през няколко официално обзаведени стаи към задната част на къщата, където беше домашният архитектурен офис на Хенри Монтебело. Там Пендъргаст се насочи направо към група кантонерки. След като прегледа етикетите на всяко от чекмеджетата, избра едно, отвори го с рязко и уверено движение, прехвърли документите, извади дебела папка, затвори чекмеджето и я понесе към предната част на къщата, а при минаването през трапезарията взе бутилката шампанско. В преддверието намери балтона, шапката и шала, които прислужницата беше изпуснала на пода в паниката си. След като се облече, скри папката под балтона и излезе навън.

— Дами и господа — обяви той. Огънят е угасен. Вече е безопасно да се приберете.

След това закрачи в снежния следобед към очакващата го кола и я подкара.