Метаданни
Данни
- Серия
- Пендъргаст (13)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- White Fire, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Асен Георгиев, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 13гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дъглас Престън; Линкълн Чайлд
Заглавие: Белият огън
Преводач: Асен Георгиев
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-655-657-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4645
История
- —Добавяне
26.
Кори чу металическия звук на вратата на хангара и спря работата, питайки се дали Пендъргаст не се е върнал. Но вместо фигурата в черно палто в полезрението й се появи висока жена, която крачеше към нея, облечена в грейка и с голяма плетена шапка с помпон на главата.
— Кори Суонсън? — попита тя, когато се приближи.
— Аз съм.
— Стейси Баудри. Бих ви стиснала ръката, но кафетата ми пречат. — Тя подаде на Кори чашка от „Старбъкс“. — Кафе с мляко, двойна сметана и двойна захар. Трябваше да гадая.
— Уха, правилно сте отгатнали. — Кори прие чашата с благодарност. — Нямах представа, че ще дойдете в Роринг Форк. Това е истинска изненада.
— Е, вече съм тук.
— Божичко, Стейси — нали мога да те наричам така — страшно съм ти задължена. Отърва ми задника с това писмо. Бях на косъм от десет години затвор, затова не мога да ти се отблагодаря, както…
— Не ме карай да се чувствам неудобно! — Баудри се засмя, свали капачката на своята чашка и отпи щедра глътка. — Ако искаш да благодариш някому, благодари на своя приятел Пендъргаст. Той ми обясни положението и какво са ти сторили. На мен ми оставаше само да помогна, което направих с удоволствие. — Тя се огледа. — Колко ковчези! Кой е на прапрапрадядо Емет?
— Ето този. Кори я отведе до останките, разпръснати на съседната маса. Ако знаеше, че жената ще дойде, щеше да се опита да ги сложи в някакво подобие на порядък. Надяваше се, че наследничката на Емет няма да разбере.
Кори отпи от кафето си леко нервно, докато Баудри се доближи до масата, протегна ръка и внимателно вдигна парче от черепа.
— Брей, тази мечка наистина му е разказала играта.
Кори отвори уста да каже нещо, но после я затвори. Пендъргаст съвършено разумно я бе посъветвал да не казва никому нищо за истинската причина за смъртта, докато не завърши напълно изследването си.
— Мисля, че вършиш отлична работа — каза Баудри. — Значи наистина искаш да станеш полицай?
Кори се засмя. Баудри веднага й беше харесала.
— Да, но всъщност бих искала да стана агент на ФБР със специалност съдебна антропология. Не лабораторен плъх, а оперативен агент със специални умения и познания.
— Страхотно! Често аз самата съм мислила за полицията… имам предвид, че след кариера в армията това е напълно логично.
— Значи вече не си капитан?
Баудри се усмихна.
— Винаги ще си остана капитан, но да — уволних се. — Тя замълча. — Е, май е време да се размърдам, защото трябва да си намеря по-евтино място за спане, ако трябва да остана тук още малко. Хотелът, в който съм отседнала, ще ме докара до фалит.
Кори се усмихна.
— Познато усещане.
— Исках да се запознаем и да ти кажа, че според мен онова, което правиш тук, е чудесно. — Баудри се обърна да си върви.
— Чакай малко.
Баудри се обърна.
— Искаш ли по-късно да пием по кафе в „Старбъкс“? — Кори замахна с чашата си. — Бих искала да те почерпя и аз, ако нямаш нищо против това да стане малко по-късно. Възнамерявам да поработя по-дълго, стига да не замръзна преди това.
По лицето на Баудри се разля усмивка.
— Това би било чудесно. Какво ще кажеш за девет часа?
— Добре, тогава ще се видим.