Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (20)

19.

Кори влезе в историческия отдел на библиотеката в Роринг Форк. Красивото, облицовано с ламперия помещение отново беше празно, като се изключи Тед Роман, който четеше книга на гишето. Той вдигна глава, когато Кори влезе, а слабото му лице засия.

— Брей, брей — възкликна той, докато ставаше, — най-известното момиче в Роринг Форк се завръща триумфално.

— Стига бе, що за посрещане е това?

— Искрено. Точно това си мисля. Ти и агентът на ФБР направо разбихте Кърмоуд. Боже, това беше едно от най-хубавите неща, които са се случвали в този град.

— Бил си на срещата с обществеността?

— Разбира се. Беше крайно време някой да даде на тази… ще използвам точната дума и се надявам да не се обидиш — кучка, да се разбере.

— Няма нищо обидно.

— Мъжът в черно не само отряза до кръста главата на Кърмоуд, но и на сладкия триумвират: тя, началника на полицията и кмета. Твоят приятел накара тримцата да напълнят гащите. А и Монтебело! — Тед почти квичеше от радост, а смехът му беше толкова заразителен, че Кори нямаше как да не се присъедини.

— Трябва да призная, че беше много удовлетворително да чуя тази история, особено след като прекарах десет дни в затвора заради тези хора.

— Веднага щом прочетох за твоя арест, ми стана ясно, че всичко това са глупости… — Тед се опита да приглади лизнатото, което стърчеше от челото му. — И така, върху какво ще работиш днес?

— Искам да намеря всичко за живота на Емет Баудри и за… неговата смърт.

— Миньорът, когото проучваш? Да видим какво може да се намери.

— Библиотеката винаги ли е толкова празна? — попита Кори, докато отиваха към залата, където бяха компютрите.

— Да. Направо лудост, нали? Най-хубавата библиотека тук, в Запада, и никой не я посещава. Причината е в хората от този град — прекалено заети са да се разхождат по главната улица, за да се фукат с норките и диамантите си. — Той започна да имитира филмова звезда и се зафръцка, сякаш беше на червения килим, като придружаваше представлението с подходящи физиономии.

Кори се засмя. У Тед имаше нещо забавно.

Той седна на едно от компютризираните работни места и влезе в търсачката, започвайки няколко търсения едновременно, като същевременно й обясняваше какво прави, докато тя надничаше през рамото му.

— Добре каза Тед, — имаме няколко добри попадения за твоя господин Баудри. — Тя чу как принтерът зад тях се включва. — Прегледай списъка и ми кажи какво искаш да видиш.

Той донесе принтираните листа и Кори бързо прегледа списъка. Беше доволна, всъщност дори уплашена от големия брой препратки. Изглежда имаше доста информация за Емет Баудри: споменавания във вестникарски статии, трудово досие, досие на взетите проби от намереното злато, документи за концесии на участъци и шахти, както и различни друга документи, които можеха да бъдат отнесени към „разни“.

— Кажи… — започна Тед, но после замълча.

— Какво?

— Ами като се има предвид, че ми върза тенекия за онази бира…

— Съжалявам, но работех по ареста си.

Той се засмя.

— Въпреки това ми дължиш една. Какво ще кажеш за довечера?

Кори го погледна и изведнъж се изчерви от неудобство и надежда.

— С най-голямо удоволствие — чу се тя да казва.