Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Килия номер 7 (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cell 7, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Silverkata(2020)
Начална корекция
sqnka(2020)
Корекция и форматиране
Epsilon(2020)

Издание:

Автор: Кери Дрюъри

Заглавие: Килия номер 7

Преводач: Александър Маринов

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Печатница: „Дедракс“ АД, София

Художник: Gualtiero Boffi Dreamstime.com; rdonar shutterstock.com

Коректор: Ина Тодорова

ISBN: 978-954-27-1824-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12815

История

  1. —Добавяне

„Смъртта е справедливост“

Предаването вече е в ефир от няколко часа. Прожекторите светят слабо. В сенките Кристина седи на обичайното си място в края на дългия плот, Джошуа е до нея. На екрана вдясно се вижда Марта, легнала на дюшека с гръб към камерата.

Килията изглежда по-голяма, по-чиста, по-светла, по-бяла. Дюшекът — по-дебел, одеялата — по-меки, а недокоснатата храна в подноса — по-вкусна.

КРИСТИНА: Именно затова беше наложително да се премахне постът „служебен терапевт“. Нали разбирате, проблемът при взаимодействието с хора е, че чувствата и емоциите могат да навредят на трезвата преценка.

ДЖОШУА: Действително, терапевт Стантън като че е развила известна привързаност към нашата обвиняема.

КРИСТИНА: Точно така, а това просто не е редно. Човек трябва да спазва професионална дистанция. Тази жена симпатизираше на момичето още от Килия 1.

ДЖОШУА: Аз обаче се чудя, Кристина, драги зрители, гости от публиката, дали това не е пряко следствие от собствената й трагична история.

КРИСТИНА: Чак пък трагична!

Джошуа й хвърля мимолетен поглед.

ДЖОШУА (през смях): Е… Все пак да екзекутират съпруга ти вероятно се намира доста високо в класацията за трагичност, Кристина!

Той се обръща към публиката и те също подхващат смеха му.

ДЖОШУА: Доста скандален случай. Джим Стантън, мъжът й, беше екзекутиран за убийството на мъж, който според думите му го нападнал. Твърдеше, че действал при самозащита и че го убил неволно. Нито преди, нито след това, сме виждали толкова драстична промяна в общественото мнение: 92% гласуваха, че е невинен, до вечерта в Килия 6, когато от полицейски документ, изтекъл в медиите, стана ясно, че мъжът е умрял от удар отзад по главата — тоест не при самозащита, а от деяние на страхливец.

КРИСТИНА: Добре си запомнил фактите, Джош!

ДЖОШУА (с усмивка): Е, хайде, Кристина, всичко е описано в новата ми книга, не знаеше ли?

Той вдига пред себе си книга с твърди корици с изписано отпред заглавие: „Какво заслужават?“, след което отваря корицата, за да покаже снимката си вътре.

ДЖОШУА: Тази моя снимка е просто чудесна.

Той смигва и в публиката се понася шепот.

ДЖОШУА: Сега по-сериозно, в книгата се говори за общественото мнение относно това какво трябва да бъде наказанието на един престъпник за престъпленията му.

КРИСТИНА: Смърт, очевидно.

ДЖОШУА: В много случаи — да, но невинаги. Интересно е наблюдението, че старата поговорка „око за око“ все още се приема с искрено одобрение от много моралисти. Поговорката, вдъхновила закона, тази компания и нашето лого. Поговорка, взета от Библията, която обаче често се тълкува погрешно като буквално…

КРИСТИНА: Благодаря, Джошуа, но позволи да те прекъсна, преди да навлезем твърде дълбоко в личното мнение.

Камерата се приближава до нея.

КРИСТИНА: Както винаги за затворниците в Килия 6 приемаме вашите обаждания, на гласуващите зрители, за да чуем вашето мнение по дадения случай. Преди да стигнем до това обаче, нека отново да си припомним защо този случай е изключително важен и вълнуващ за толкова много хора с красноречивите думи на нашия чудесен министър-председател.

Тя се усмихва на камерата, която се обръща към екрана вдясно, изпълнен от изображение на богинята на справедливостта над Олд бейли, надвесена над Ситито с протегнати ръце. С едната е вдигнала високо двуострия си меч, а в другата държи везните.

Отдясно се изписва: „Culpae poenae par esto“.

Под него се появява преводът: „Нека наказанието е равно на престъплението“.

Следва нов надпис: „Bonis nocet quisquis malis perpercit“, с превода си: „Който пощади лошите, вреди на добрите“.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: Нашите закони и морални ценности са ни служили като компас дълги години и са ни направлявали през войни, въстания, граждански размирици, кризи и религиозни вълнения, като са гарантирали, че дори когато сме подложени на изпитание, ще постъпим правилно спрямо представителите на народа.

Изображението на екрана се сменя — камерата гледа по дълъг, мрачен коридор със затворени метални врати и мъждиви лампи на тавана. Пред обектива се затръшват решетки, еква силен металически трясък.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: Всеки, който изневери на моралните ни ценности, ще понесе пълната сила на закона.

Камерата тръгва назад по коридора, светлината се засилва, докато екранът не става изцяло бял.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: Преди шест дни бе извършено престъпление, което разтърси обществото ни из основи.

На екрана се редят снимки на Джаксън: като слабо момче на шест или седем, седнало в канавка близо до Блокови жилища, с мърляво лице и къшей хляб в ръцете. На следващата е на тринайсет-четиринайсет години, с тесни дънки и доволна усмивка, между пръстите му дими цигара, а пред него стои полицай. Нова снимка — той е на около осемнайсет, преметнал ръка през рамото на стройна жена с дълга коса, и двамата с бутилка вино в ръка.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: Джаксън Пейдж би могъл да остане такъв, но избра друго. Отраснал във възможно най-ужасните обстоятелства, той работи упорито, за да остави нищетата зад гърба си и да заживее живота, който заслужаваше наистина.

Снимката отново се сменя. На кадъра Джаксън е на двайсет и няколко, стиснал в ръка очукан куфар, маха към обектива с другата със смутена усмивка.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: За пръв път общественото внимание се насочва към него при появата му в революционното риалити предаване по телевизията „Те срещу нас“, в което най-богатите хора в страната се изправят срещу най-бедните. Чарът му спечели сърцата ни и той не само си тръгна с награда от над един милион лири…

На екрана ликуващият Джаксън стои с венец от цветя около врата, с течаща бутилка шампанско в ръка и усмихната млада жена до себе си.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: … а и с бъдещата си съпруга, младата дама от хайлайфа Пати Уест.

Появява се сватбена снимка на предната корица на списание „Звездни клюки!“.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: Заедно двамата завладяха страниците на списанията за звезди, тържествата на богатите и известните, често се появяваха по публицистични предавания, имаха безброй обществени изяви… Той се превърна във важна фигура за множество водещи благотворителни кампании, докато тя му оказваше подкрепа във възходящите му кариера и значимост. Двамата станаха символ на идеалната двойка.

Следва поредица снимки, все на Пати и Джаксън — бляскави, щедри, раздаващи огромни чекове или седнали на леглото на някой болен или пострадал.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: Кулминацията на грижите им за нашата общност дойде с трагедията, на която Джаксън стана свидетел на връщане от дарителската си акция за хранителна банка близо до някогашния му дом в Блокови жилища. Бедна млада майка се хвърли от балкона си. Джаксън се появи пръв на местопроизшествието си и бе съкрушен от предстоящата участ на осиротелия й син. Двамата с Пати го взеха под грижите си и го отгледаха като собствено дете. Не щадяха средства за възпитанието на младия сирак и намериха стимул да увеличат броя на благотворителните си акции в пределите на Блоковете.

Екранът се изпълва от зърниста черно-бяла снимка: Джаксън на колене пред малко момче с мокри от бузите сълзи.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: Той беше символ на надеждата за мнозина, благодетел, обществен кумир. Същински принц, макар и роден в просешки дрехи, и въпреки това ни беше отнет с безсмислено, шокиращо и жестоко деяние.

На екрана изплува снимка от записа на полицейската камера — окървавеното тяло на Джаксън лежи на мократа настилка, полускрито в сянката на подлеза.

Започва музика: бавна, чувствена мелодия на цигулка.

На екрана се появяват изображения на погълнати от тъгата хора, с облени в сълзи или застинали в шок лица. Малки деца, оставящи рисунките си на мястото, на което е паднал. Млади момичета с рози в ръце, възрастни мъже, потупващи се един друг по гърба, жени, закрили уста с ръце, момчета със сведени глави и скрити под качулката лица.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: Всичко това заради това момиче.

На екрана изскача ярка снимка на усмихнатата Марта в училище. Косата й е накъдрена, ризата й е изгладена, пуловерът й е спретнат.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: В 20:30 ч. миналия понеделник Марта Елизабет Хънидю взе това оръжие…

Показва се полицейска снимка на пистолета.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: … и напълни Джаксън Пейдж с куршуми, докато тялото му не падна на земята пред нея и кръвта му не попи в земята.

Започва запис с лошо качество: кадрите от камерата на полицая — как хвърчат по улиците с включени сигнални светлини, как фаровете огряват Марта с пистолета в ръка, как той се спуска към нея, насочил собственото си оръжие напред.

ПОЛИЦАЙ: Пусни оръжието! Пусни оръжието!

Марта пуска пистолета и слага ръце на тила си.

МАРТА: Аз го направих! Застрелях го! Убих Джаксън Пейдж.

Картината на екрана отново се променя: голямо помещение, едната стена е стъклена, с масивна врата и гол под. Светлината е приглушена, осветява части от помещението, но ъглите и краищата му са в сянка. В средата има масивен дървен стол, с висока, права облегалка с пет кожени ремъка — два на височината на глезените, два на подлакътниците, една на облегалката на височината на гърдите. Най-отгоре на подвижна стойка е монтиран метален пръстен за глава.

ГЛАС НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЗАД КАДЪР: Има ли какво да обсъждаме?

Музиката заглъхва и логото с окото изпълва екрана, а камерата се връща на Кристина и Джошуа. В студиото е тихо, настроението е мрачно.

КРИСТИНА: Точно така. Изказваме благодарности на министър-председателя, че отдели време посред почивката си, за да запише тези думи за нас. Те определено ще изиграят важна роля.

Тя замълчава, вади кърпичка от джоба си, подсушава очи и отново поглежда в камерата.

КРИСТИНА (полуусмихната): В нашето предаване обаче — както и в цялата страна, — се гордеем с демократичността на системата ни и правото на глас на всички. Включете се в дебата в социалните медии сега, споделете мнението си, обадете ни се по телефона и ни оставете съобщението си. Ще се видим отново след няколко думи от нашите спонсори, „Сайбър секюр“, за да чуем вашите мисли, но първо да видим толкова важните гласове…