Джон Конъли
Песен на сенките (17)

17

Щайгър наблюдаваше от дюните как гостът напуска къщата на Уинтър в чезнещата светлина. Беше прекарал там доста време. Зачуди се дали не чука жената Уинтър. За него беше без значение, че детето й явно е в къщата заедно с тях. Щайгър беше прекарал толкова време сред хора, за които моралът беше непознато понятие, че чисто и просто приемаше, че цялото човечество прилича на него в низостта на апетитите си.

Дали този мъж чукаше Рут Уинтър, или не, само по себе си не касаеше Щайгър. Ако му се отдадеше шанс, сигурно и той щеше да я изчука, но това не беше от тоя тип задачи, все още не. Онова, което го притесняваше, бяха разговорите в леглото. В момента жената Уинтър беше насъбрала много болка и смут в себе си и докосването на един непознат можеше да се окаже тъкмо капката, която да прелее чашата. Ако се разприказваше, кой знае до къде можеше да се стигне? Е, Бруно Пърлман знаеше, както и Лени Тедеско и жена му, но никой от тях не беше в състояние да обясни възможните последици от бъбривостта на когото и да било.

Първата стъпка, помисли си Щайгър, е да установи самоличността на мъжа.

Втората, при необходимост, е да го затрие от лицето на земята.

На 19-и ноември 1900 г. в Портланд, Мейн, се ражда жена на име Милдред Елизабет Зиск. След повторната женитба на майка й през 1911 г. името й е променено на Гиларс, а когато Милдред е на шестнайсет, семейството се мести в Охайо, където тя учи драматично изкуство в Уеслианския университет. Накрая се преселва на изток в Ню Йорк, за да си търси работа, където е наета от „Reichs-Rundfunk-Gesellschaft“, Немското държавно радио.

Когато нейният годеник, родом от Германия, е убит на Източния фронт, тя попада под влиянието на Макс Койшвиц, програмния директор на НДР за САЩ, който излъчва по радиото антисемитска и антибританска пропаганда под името д-р Андерс. Гиларс и жененият Койшвиц стават любовници и работят заедно по радиопредаване, наречено „Дом, свиден дом“, замислено с главната цел да предизвика носталгия у американските войски, воюващи с германците в Северна Африка. И така, Гилард се превръща в първата Аксис Сали^[1]. Излъчвайки под името Мидж^[2] и посредством обмислена употреба на музика, тя се възползва от тревогите на войниците за мисията им, за офицерите, за жените, които ги чакали у дома, за онова, което ги очаквало след войната. Пропагандата била непохватна и до голяма степен неефикасна, но американските войници харесвали избора на музика. Ако не друго, Гиларс имала добър музикален вкус, със засилен уклон към суинга.

Гиларс продължава да излъчва от Берлин до капитулацията на германците, след което се изгубва в следвоенния хаос, но министърът на правосъдието на САЩ е решен да я издири. С нея се свързва и псевдонимът Барбара Моме и паяжината започва да се разплита, когато търговец на антики продава маса на жена със същото име, което отвежда военните до адрес в британската част на Берлин през март 1946 г. Гиларс е арестувана и върната в САЩ, за да бъде съдена, като взема със себе си единствено снимка на вече покойния си любовник. Лежи дванайсет години за измяна във Федералното изправително заведение за жени в Алдерсън, Западна Вирджиния, преди да бъде пусната на свобода през 1961 г., след което става учителка в женския католически манастир на Сестрите на бедното дете Исус^[3], край Кълъмбъс, Охайо. Умира, никому неизвестна, през 1988 г.

В покоя на дома си Човека Пъзел слушаше възстановка на едно от радиопредаванията на Аксис Сали. Беше го сглобил сам, разнообразявайки записите на нейния глас с лек немски акцент с мелодии от епохата, която обичаше.

Като американец на американец — мъркаше Сали, — кажете ми, обичате ли британците? Ама, разбира се, че не. А обичат ли ни те? Е, ами бих казала, че пак не…

Гласът й заглъхна, когато от плейлиста зазвуча Каунт Бейзи с „Приспивна песен на Бърдленд“. Чак когато Ърл Щайгър потропа на прозореца му, Човека Пъзел неохотно се откъсна от мечтанията си, за да му отвори.