Джон Конъли
Вълкът през зимата (32)

32

Хейли си играеше с него, Морланд знаеше това, опитваше се да го хване неподготвен и да го накара да се почувства неудобно. Неведнъж я бе виждал да прави същото с хора, от които е недоволна. И баща му го беше предупредил за този й навик, когато стана време да го замести на поста началник на полицията.

„Тя е умна, запомни думите ми — бе казал баща му, — бъди нащрек, когато е наблизо, и никога не заставай с гръб към нея. През годините е кръстосвала шпаги с много мъже и жени, които са се мислили за по-хитри от нея, но до един ги е пратила в гроба.“

И тогава не беше много наясно дали трябва да разбира думите му буквално или просто като метафора.

Намести се удобно, доколкото беше възможно, на скърцащия стар стол и направи всичко по силите си да обуздава гнева си, докато Хейли го провокираше. Минал бе почти цял час, а тя дори още не бе споменала за детектива: подготвяше момента, като трупаше и нагнетяваше напрежението около него, та като стигнат накрая до този въпрос, той да е вътрешно крайно вбесен и в същото време потиснат от нейното неизречено недоволство. При все че не виждаше как иначе би могъл да реагира на интереса на детектива към изчезналото момиче. Какво искаше Хейли от него — да убива всекиго, който хвърли любопитен поглед към Проспъръс ли? Може би наистина очакваше тъкмо това, тя открай време си беше параноичка, въпреки че опитваше да оправдава това с твърдението, че съдбата на града и отговорността за неговите жители лежат на нейните плещи. Какво гласеше онази сентенция за властта, която корумпира? Няма значение — тя беше вярна, но също така и непълна: властта не само корумпираше. След време тя можеше и да побърка човека.

И така, през последния час Хейли бе игнорирала опитите на Морланд да се намеси, макар да си даваше вид, че му отделя място в обсъжданията, за да каже своето мнение. Ако мълчеше, го приканваше да каже нещо, но почти веднага спираше да го слуша и накрая започваше да говори едновременно с него, преди да се е доизказал, обръщаше се към някого за алтернативно мнение или просто сменяше темата, принуждавайки го да млъкне. Беше унизително и Морланд бе сигурен, че крайната й цел е изобщо да го изгони от заседанието, ала отказваше да се поддаде на натиска и да й позволи да постигне каквото си е наумила. От решаващо значение бе да остане на срещата. Досещаше се какво крои Хейли и трябваше да я спре. Тя не бе срещала детектива и не разбираше напълно каква опасност представлява той. Дори Уорънър имаше вина: въпреки че два пъти се бе сблъсквал с него, той го бе подценил, но това се дължеше на неговото неуместно чувство за превъзходство. Морланд го бе наблюдавал в черквата — той се държеше с детектива като отракан екскурзовод и направо го водеше към предположения за тайно учение, които можеха да са или да не са верни. Но детективът бе по-проницателен и по-хитър, отколкото бе мислил в началото Уорънър, и когато той осъзна това — покрай въпросите за „Семейството“ и за Витъл, — вече бе твърде късно.

А после детективът се върна и започна да говори за сини коли, провокирайки Уорънър и него, както го провокираха и сега. Освен това беше говорил с Дейнс, а Дейнс бе много повече от обикновен досадник. В щатския парламент имаше хора, които го слушаха, макар да нямаше особено силно влияние над настоящия губернатор, главно защото настоящият губернатор не слушаше никого — поне впечатленията на Морланд бяха такива. Но и той, и съветът знаеха, че Дейнс бе успял да посее семената на съмнението по отношение на Проспъръс оттатък в Огъста^[1]. Вярно, повечето хора все още го отърсваха от себе си като троха, но той беше троха с пари, а парите купуват влияние.

Отново си спомни гнева на Бен Пиърсън от нахълтването на Дейнс на откритото заседание. Старият негодник ги оплюваше с пяна на устата, а Соулби и другите не оставаха по-назад, крещейки „Разпни го!“, както първосвещениците пред Пилат. Тогава Хейли бе тази, която заговори с гласа на разума. Не можеха да убият Дейнс, защото не се знаеше какви неприятности би им докарала неговата смърт, ако има и следа от съмнение, че нещо около нея намирисва. Не им оставаше друго, освен да чакат да си умре от естествена смърт, но засега Дейнс упорито оставаше здрав, също както и самата Хейли. Понякога Морланд дори подозираше, че на Хейли й е приятно Дейнс да е наблизо. Отнасяше се едва ли не снизходително към неговите усилия да спъва разширяването на града, сякаш тяхната интензивност отразяваше важността на Проспъръс и доказваше колко добро е нейното ръководство.

Проспъръс имаше влияние и в Огъста. Това бе естествено за толкова богат град като този и въпреки че гражданите му имаха различна политическа ориентация, всички разбираха, че финансовото подпомагане на политици от всякакви партии служи на общите интереси. Обаче влиянието трябваше да бъде използвано внимателно и без да се вдига шум. Морланд усещаше, че наближава моментът, когато от инвестициите на града в политиката на щата ще могат най-сетне да се извлекат дивиденти. Той лично би бил по-доволен, ако това можеше да бъде отложено за известно време, но започваше да се чувства все по-неспокоен от хода на заседанието. Имаше чувството, че наблюдава змия, която се готви да го ухапе, без да вижда сянката на ножа зад гърба си.

Обсъждането на скорошните смъртни случаи почти приключваше. Хейли попита как са семействата и как се справят след загубата, а Уорънър й даде подробен отчет за участието си като пастор във всичко това и всички се надпреварваха да показват, че тяхното състрадание и болка от загубата са най-силни. Набързо беше решено да се създаде фонд за подпомагане на семействата в трудния за тях момент. Съветниците незабавно предложиха щедри дарения, а Хейли удвои общата сума, обявена от тях. След като обложеха целия град с по-големи или по-малки вноски, щеше да се получи значителен капитал за финансово компенсиране на семействата.

„Наречете го с истинското му име, помисли си Морланд. Наречете го подкуп, начин за купуване на време и на лоялност.“ Населението вече започваше да шушука (а той слушаше и — там, където беше възможно — подклаждаше огъня на недоволството от градския съвет). Защо се бе случило това? Къде бе отишла защитеността им? Какво щеше да направи съветът по този въпрос? Ако не можеше да направи нищо или не можеше да направи достатъчно, тогава може би беше време други да излязат напред и да поемат отговорността за управлението на града от тези старци и тази старица, които му бяха служили толкова добре и толкова дълго, но чието време вече бе изтекло.

И ако някой от тях възрази — като под „някой“ се разбираше само един, Хейли Кониър — тогава, мислеше си Морланд, градът би проявил разбиране, в случай че я сполети някаква злополука, защото със старите хора стават такива неща, и би приел нейната смърт като различен вид жертвоприношение. И тъй, това бе важна среща, може би най-важната от близо век. Оцеляването на града може и да не бе застрашено, още не, но оцеляването на настоящия градския съвет със сигурност беше.

— Е, значи, това е решено — каза накрая Хейли. Тя щеше да запише всичко на другия ден, съчинявайки един безсъдържателен протокол за заседание с огромно значение, та да видят градът и онези, които наблюдават града, как се оправят тук в моменти на несъгласие. Междувременно истината ще бъде предавана шепнешком по бензиностанции и улични ъгли, в кухни, след като децата заспят. Съмненията, пошушвани от ухо на ухо, ще бъдат потулени. Градският съвет се беше разпоредил. Всичко щеше да е наред.

— Което ни довежда до основния въпрос тази вечер.

Около нея настъпи раздвижване. Погледите започнаха да се обръщат към Морланд. Той почувства как обгръщащите го нишки се стягат и инстинктивно пое дъх, изду гръдния кош, напрегна мускулите на ръцете си, за да ги отблъсне от себе си и да си извоюва пространство за движение.

Хейли се облегна назад, столът й беше „Карвър“, единственият около масата с облегалки за ръцете. Тя опря десния лакът на едната от тях, с палеца под брадичката и показалеца до дясното слепоочие, и погледна замислено Морланд като кралица, очакваща разочаровалият я царедворец да обясни защо срещата му с палача трябва да бъде отменена.

— Е, началник Морланд — поде тя. — Разкажи ни за детектива…