Патриша Корнуел
Хаос (47)

45.

Луси е с памучни панталони в цвят каки, блуза с логото на Центъра по съдебна медицина, бейзболна шапка и тъмни очила. Застанала е близо до голямата магнолия, под която е разположена кръгла пейка, а Деси стои неподвижно до нея. Държи нещо, което ми прилича на айпад. Облечен е с къси панталони и блуза на „Маями Долфинс“, бос е, а на врата си носи нещо синьо.

Връщам се в тихия сумрак на коридора, тъй като осъзнавам, че това с Деси не може да е Луси. Сърцето ми подскача, сякаш едва не съм настъпила змия. Тя е в Мериленд и дори да е станало чудо и да се е върнала толкова скоро, безполовата на вид фигура с къси медноруси коси е прекалено слаба, за да бъде моята племенница. Когато проумявам кой стои пред очите ми, сърцето ми се разтуптява силно, сякаш ще изскочи от гърдите ми. Задействам едно приложение на мобилния ми телефон, което включва охранителните камери в къщата и двора.

Влизам в килера за провизиите, тъй като там, над дъската за рязане на месо, е разположен монитор с плосък екран. Увеличавам изображението от задния двор, въртя го под различни ъгли с надеждата Кари Гретхен да не разбере какво правя. Може да е чула колата ми, но не е сигурно. Може да знае, че в къщата има някого, но и това не е сигурно. Проверявам всяка зона, наблюдавана от камерите, за да се уверя, че в дома няма други хора.

За момента изглежда, че Кари е сама. Сещам се за белия товарен микробус, паркиран на улицата точно до алеята, която води към дома ни. Видях го, докато завивах. Стоя като на тръни и се тревожа, че всеки момент Кари ще забележи движението на камерите. Тя обаче не гледа в тяхната посока. Вниманието й е насочено другаде. Към Деси, нагоре към небето, а също и надолу, към устройството, което той държи в ръцете си. Както и към сестра ми и Джанет, които остават извън полезрението ми, но зная, че трябва да са там. Долавям гласа на Дороти, но не чувам какво казва.

Усилвам звука на високочувствителните камери.

— … не искам да го правя — казва Деси на Кари и клати глава в знак на отрицание. — Не искам да жиля никого.

— Разбира се, че искаш.

— Лошо е да се нараняват други хора.

— Позволи ми да ти покажа колко е забавно. Натисни този бутон със стрелката, която сочи към думата активиране. Тя свети в зелено на дисплея, но когато докоснеш бутона, ще стане червена, защото ТЧ е активиран. Това е Тейленд Чарли. Знаеш какво е това, синко, нали?

— Не искам да си играя повече с теб. Не съм ти син — казва той, а Кари се усмихва лъчезарно.

— Когато разбереш кой си, ще се почувстваш така, все едно си открил, че си кралска особа. Принц Деси. — Тя поставя ръка на рамото му.

— Плашиш ме — казва той.

— Защо правиш всичко това? — чувам гласа на Дороти и се опитвам да я открия с помощта на камерите. — Мислех, че сме приятелки.

Типично за нея да си въобрази, че може да убеди Кари Гретхен да спре, да отстъпи, да се откаже от нещо, а още по-абсурдно е да смята, че Кари ще я хареса и ще иска да бъдат приятелки. Разбира се, нарцистичната ми сестра няма да се усъмни, че има нещо гнило в приятелството с някого, който е причинявал нещастия и разруха в продължение на десетилетия.

Насочвам камерата към Дороти и Джанет, които седят напрегнато на столовете си, разположени на пет-шест метра от магнолията. Между тях има масичка с чаши кафе и бутилки минерална вода. И двете са облечени в лекарски престилки, които най-вероятно са мои, и двете не помръдват. Събрали са ръце в полите на престилките, но не виждам следа от въжета или белезници. Очите на Дороти са широко отворени и утринното слънце напича безмилостно опънатото й от ботокс лице, докато Джанет седи тихо и спокойно.

Вече зная, че Джанет не е въоръжена. Ако носеше пистолет, досега да беше обезвредила Кари, но откакто сред нас се появи дете, всички променихме навиците си по отношение на оръжията. Регулирам ъгъла на камерите и виждам дрона, който прилича на голям летящ черен паяк с осем перки, които се въртят над магнолията. Това е източникът на острия звук, който чувам, а не майсторите в дома на съседа.

Изпращам съобщение на Марино:

ПОМОЩ. Тя е в задния двор. Заложници + дрон.

Не звъня на 911. Не мога да си позволя да пристигнат няколко патрулки с рев на двигатели и вой на сирени. Не това е начинът да се справя със заплаха от подобен род. Започвам да проумявам какво цели Кари. Иска да посвети Деси в сатанинското си семейство. Иска той да нарани някого, не, не просто да го нарани, а да го убие с нейния дрон, превърнат в оръжие.

Спомняш ли си сестрица-мръсница? Обзалагам се, че няма да я пропуснеш.

Кари ще убие Дороти, след което ще се отърве от Джанет. Ще остане само Деси и докато разсъждавам върху начина, по който е шпионирала Натали, ми става ясно какво е намислила. Питам се дали Кари не е шпионирала и момчето.

— Но защо? — Сестра ми никога не е знаела кога трябва да си държи устата затворена, а Деси е замръзнал като статуя, която държи в ръцете си пулта за управление на дрона. — Не разбирам. Водихме толкова приятен разговор в самолета — казва глуповато тя и сега разбирам какво се е случило.

Кари явно се е погрижила да вземе същия полет от Форт Лодърдейл снощи. Не се съмнявам, че е седнала до сестра ми в първа класа, което обяснява защо алармата в дома ми е изключена, а Кари е в задния ми двор. Най-вероятно Дороти я е пуснала вътре, както би постъпила с всяка нова приятелка. За сестра ми няма непознати.

В състояние е да доведе у дома абсолютно всеки и непрекъснато го правеше, когато бяхме малки. Никога не питаше за разрешение. Смяташе, че е в правото си да върши каквото си иска. Този път обаче цената може да се окаже твърде висока, не само за нея, но за всички нас. Умът ми работи трескаво в опит да намери изход от ситуацията.

— Не мога да разбера защо се държиш толкова ужасно, след като изпихме няколко питиета и водихме толкова приятен разговор? Мислех, че съм си намерила нова приятелка, която ми напомня толкова много за дъщеря ми. Смятах, че това е причината да си допаднем толкова бързо. Надявах се да се забавлявам, когато пристигна на север, за да видя внука си — плаче сестра ми. — Деси? Ела веднага тук! Да се приберем вкъщи, все едно нищо не се е случило. А ти можеш да си вървиш! Върви си и ни остави на мира, докато още можеш да го направиш — предупреждава тя Кари, която в отговор измъква пулта за управление от ръцете на Деси.

Насочва дрона право над главата на сестра ми, на по-малко от два метра от нея, и перките му разрошват дългите й изрусени коси, в резултат на което Дороти заприличва на вещица.

— Трябва само да докоснеш иконката, на която пише активиране — обръща се Кари към Деси и завърта пулта към него, за да му покаже.

— Не я слушай! — изкрещява Дороти.

— Млъкни! Моля те! — казва й Джанет, без да откъсва поглед от Кари.

Джанет обаче не е въоръжена. Ако носеше пистолет, непременно щеше да го използва. А тя умее да борави с оръжие. Колкото и да мисля, не успявам да открия решение. Всъщност не откривам подходящо решение за такава екстремна ситуация. Много трудно е да уцелиш дрон. Дори да уцелиш няколко перки, това съвсем не означава, че ще успееш да го свалиш навреме.

Трябва да го лишиш от захранване, както правиш при обезвреждането на експлозив. Аз обаче не разполагам с водно оръдие, а пистолетът, който държа на горния рафт в килера, не може да ми помогне. Не мога да предизвикам безразборна стрелба в жилищен квартал.

Не виждам, нито чувам Пейдж и кучетата. Надявам се да не се върнат скоро от кучешкия фризьор. Насочвам вниманието си към купчината спортно оборудване вляво от вратата. Оглеждам въдицата и бейзболната бухалка, която е дървена, а не метална. Бейзболната ръкавица е кожена, а дървото и сухата кожа са добри изолатори на електричество. Забелязвам празните кукички, на които държим каишките на Сок и Тесла, което ме подсеща да изпратя съобщение на Пейдж:

НЕ СЕ ВРЪЩАЙ, докато не ти се обадя!

Кари няма да се поколебае да нарани всеки наш близък, включително Пейдж, включително кучетата.

— Ще ти покажа — казва тя на Деси, докато аз продължавам да следя задния двор с помощта на камерите.

Наблюдавам дрона, увиснал над главата на сестра ми. Кари докосва пулта за управление. Машината се издига вертикално, но в същото време щръкналите от нея проводници, които наподобяват жила, се насочват надолу. Едва се забелязват, приличат на тънки сиви моливи с нещо кръгло и тежко в единия край.

Изведнъж изчезват от полезрението ми. Виждам само кръглите тежести, които се въртят във въздуха като миниатюрни черни планети. Пред погледа ми изниква кръглото петно от изгаряне на врата на Бригс.

— Ще ти покажа нещо забавно — обещава Кари на Деси и връща пулта в ръцете му, които го поемат неохотно. — Но първо трябва да направиш нещо за мен. Виждаш ли онова шише вода на масата? Трябва да го излееш върху главата на баба Дороти.

— Не.

— Направи го!

— Няма!

Взимам въдицата.

— Трябва да се научиш да бъдеш смел. Какво ти става? Явно ще трябва да ти дам урок по смелост — казва Кари с разкривено от гняв лице. — Ето какво става, когато растеш сред нисши създания. Но това ще се промени, Деси.

Ходила съм на риболов едва няколко пъти в живота си, предимно с Марино, който положи големи усилия да ме научи да замятам въдицата. По принцип съм доста сръчна, затова решавам да опитам с нея. Навивам влакното на макара и се приготвям да заметна, докато излизам от задната врата. Има вероятност перките да срежат кордата, но зная, че подобни монофилни влакна са в състояние да повредят дори големи хеликоптери. Луси например много внимава, когато лети над някой плаж именно заради хвърчилата и балоните с хелий, завързани за рибарски корди с дължина стотици метри.

Когато Кари ме вижда, на лицето й се изписват едновременно убийствена ярост и задоволство. Отмятам назад тънката, грациозна въдица, след което я хвърлям напред с едно бързо и рязко движение на дясната китка. Гумираната тежест описва парабола към короната на магнолията. Слънчевите лъчи танцуват по влакното, което се издига все по-високо и по-високо, след което се спуска право върху танцуващия дервиш. Очаквам въртящите се перки да срежат кордата.

Но това не се случва и дронът се поклаща във въздуха. Поне една от перките е спряла да се върти. Лекото подръпване ме подсеща, че е време да завъртя макарата. Кари крещи ругатни, осъзнала, че пултът за управление не е в състояние да се справи с една толкова примитивна технология — най-обикновена въдица за риболов.

— Бягай! Бягай! — вика Деси и Джанет скача на крака.

Дронът се накланя като ранена птица, а аз навивам ли, навивам макарата, докато Кари тича бясна към мен. Продължавам да въртя и дронът се озовава на не повече от три метра от мен, бучи като повреден вентилатор, а жилата висят ниско над главата й.

Дръпвам рязко въдицата в мига, в който Кари вади голям стилет. Дългото острие излиза от ножницата със съскане. В следващия момент шурва кръв. Навсякъде. Чувам писъци, последвани от взрив на трансформатор. Политам на земята. Долавям мирис на изгорена плът.