Патриша Корнуел
Хаос (44)

42.

На другия бряг на реката се издигат покривите на Бостън, чиито керемиди и комини приличат на плочките по гърба на огромен сив дракон. Наблюдавам как хоризонтът просветлява и слънцето изгрява пред очите ми.

От кабината ми се открива великолепна панорама, която ми позволява да се насладя на зората, докосваща новия ден, на реката, сменяща пъстрите сини багри със зелени нюанси. Железните лампи премигват бледо покрай алеята за джогинг, изпълнена с хора, излезли да потичат или да покарат колело. Светът се събужда както обикновено, сякаш предната вечер — и то на километър-два оттук — не се е случило нищо. Ако съдя по гледката, която се открива от прозореца, никога няма да предположа, че новината за смъртния случай в парка „Кенеди“ вече е стигнала до медиите.

Вървя по килима с чаша силно кафе в ръка, което току-що приготвих сама на еспресо бара. Сядам зад подковообразното си бюро, отрупано с големи компютърни монитори. През последния един час не правя друго, освен да записвам и превеждам.

Разделих думите на изречения, като се ръководих от интонацията и паузите, положих всички усилия, за да придам някаква форма на онова, което чух от аудиоклипа, който Тейленд Чарли ми изпрати предната вечер.

Ето ме отново, К. С.

(По желание на слушателите!)

 

Това, което предстои,

ще затъмни онова,

което веч те сполетя.

 

(Приеми го, Дивачке,

прокълната си по рождение!)

 

Към тебе хаос приближава,

полетели са рояк жила,

на крилете на смъртта.

 

(Спомняш ли си сестрица-мръсница?

Обзалагам се, че няма да ти липсва!)

Интерпретирането на символиката и смисъла на подобни кодирани послания наподобява гадаенето на бобени зърна, но в този последен запис най-силно ме поразява не споменаването на беднячка-дивачка и сестрица-мръсница. Луси вече ги спомена по време на разговора ни във фургона, така че в момента пет пари не давам за подобни обиди. Вниманието ми привлече заплахата, която Луси вероятно е пропуснала, защото италианският й не е толкова добър.

Това, което предстои, ще затъмни онова, което веч те сполетя.

Моли Хиндърс ли е била първа? Това ли има предвид Тейленд Чарли? И какво предстои? Да не би Елиза Вандерстийл? Или може би има предвид нещо съвсем друго? Чудя се колко ли лична информация за мен е събрала Кари за годините, в които е шпионирала Натали, сестрата на Джанет.

Кари спокойно би могла да научи всички тези подробности, ако си го е поставила за цел, след което да ги предаде на свой съучастник, а той да ги използва, за да ме сплашва и унижава. Минава ми през ума, че това е някой с брилянтен ум, но увредена психика, защото именно с такова впечатление оставам, когато слушам записите му.

Но защо? Има толкова други възможности да се подиграе с мен. Защо му е да избира някакви глупави имена, с които са ме наричали като дете? Защо не е избрал далеч по-грозните прякори, с които ме наричат сега? Това е толкова детинско. Напомня ми за заяжданията на сестра ми, когато бяхме малки. Решавам, че новият съучастник на Кари явно се забавлява по такъв хлапашки начин — рецитира стихове на италиански с компютърно синтезиран глас, който трябва да ми напомни тежкото дишане на баща ми и да ме унизи. Правя пореден опит да се свържа с Бентън. Включва се телефонният му секретар. Оставям ново съобщение:

Здравей, аз съм. Изпращам ти най-добрия превод на последния запис, който успях да направя. Без да изпадам в подробности, ще кажа само, че според мен някои фрази представляват интерес и макар да не съм специалист, струва ми се, че посланието вещае сериозна опасност. Използвана е думата aerotrasportato, или въздушнопреносим. Проверих няколко пъти, за да съм сигурна, че съм чула правилно. Обади се, когато можеш.

Почти седем сутринта е, което означава, че във Франция е един по обед. Спомням си последния път, когато отседнах в хотел „Ла Тур Роз“ в Лион. Трудно ми е да повярвам, че са минали шест години от последното ми посещение в централата на Интерпол в Лион, която прилича на космическа станция от друга галактика, кацнала на едно поле край река Рона.

Сигурна съм, че генералният секретар обядва в момента, защото Том Пери никога не пропуска тази възможност. Затова едва ли ще се свържа веднага с него, но въпреки това набирам кабинета му и чувам гласа на Мари, неговата секретарка.

— Сигурна съм, че обядва — казвам аз в знак на извинение, след като си разменяме обичайните любезности.

— Така е — отговаря тя със силен френски акцент. — Но съвсем случайно се храни на бюрото си, тъй като току-що приключи продължителен разговор…

— Искам да му предам информация и да го помоля за помощ по един случай.

— Изчакайте така, моля. Беше ми приятно да се чуем отново, мадам Скарпета. Трябва да ни дойдете на гости.

Чувам я да разговаря с генералния секретар на френски, но не разбирам нито дума. Не след дълго той взима слушалката и по гласа му познавам, че е зает с нещо наистина важно. Във всеки случай, по-важно от обикновено.

— Не бих те притеснявала, Том — започвам направо аз, — но мисля, че е време да поговорим за това, което се случва в Кеймбридж.

— А също и в Бетезда, както изглежда — казва той и аз подозирам, че вече е научил за Бригс.

Очевидно Бентън или някой от колегите му във ФБР се е свързал с Интерпол. Започвам да се чудя с кого ли Пери е провел този дълъг телефонен разговор, за който спомена секретарката му. Дали не е бил Бентън? Всеки път, когато опитам да се свържа с него, гласовата му поща се включва директно. Логично е да информира генералния секретар за случващото се, след като опасен престъпник злоупотребява с името на Интерпол и прави на глупаци полицаи и федерални агенти.

Нищо чудно да е самата Кари Гретхен. Или съучастникът й. Докато обяснявам защо го търся, напомням на Пери, че може те двамата да носят отговорност за случилото се, но Интерпол е добре запознат с делата на Кари. Преди много години тя им създаде куп проблеми, след което Интерпол — като всички нас — реши, че Кари Гретхен е мъртва, докато тя не ни показа, че грешим.

— Не съм спала цяла нощ и се надявам да не говоря несвързано — добавям аз, — но много добре знаеш колко опасна може да бъде. Нямам представа каква е крайната й цел, но не се съмнявам, че има такава.

— Откъде знаеш това, Кей?

— Защото тя винаги преследва някаква цел, а сега имам предчувствието, че е намислила нещо наистина ужасно. Струва ми се, че в момента просто демонстрира силата си.

— Определено я познаваш по-добре от мен — казва той. Не ми е приятно, когато останалите изтъкват, че именно аз познавам Кари Гретхен най-добре от всички.

— Ако съдя по информацията, която получих от Луси, Кари подготвя някакъв удар — обяснявам аз. — Планира нещо от години и се притеснявам, че ще убие или нарани още хора. Притеснявам се за много неща.

— Радвам се, че се свърза с мен, винаги съм ти благодарен за помощта, особено по въпрос, по който разполагаш с богат личен опит. Какво конкретно мога да направя? — Генералният секретар говори с акцент от Кънектикът и не звучи изненадан или впечатлен от това, което му казах току-що.

— Последния път, когато бях в Лион, разговаряхме на чаша прекрасно бордо и тогава ти спомена, че всяко нещо може да бъде превърнато в оръжие, включително страхът.

— Това е целта на тероризма.

— Ако можеш да създадеш оръжие, което внушава достатъчно страх — обяснявам аз, — самият страх може да нанесе щети, също толкова парализиращи или разрушителни като което и да било материално оръжие — бомба или лазерно оръдие. Страхът може да накара разумни, интелигентни хора да действат ирационално, да прибегнат към насилие. Представи си, че се опасяваш, че нещо, което лети във въздуха, може да те убие, докато караш колело или плуваш в басейна.

— Да, съгласен съм — казва той. — Това би било ужасно, особено ако подобно оръжие наистина съществува. Доколкото зная, тази сутрин твоята служба извършва аутопсия по случая „Вандерстийл“.

— Приключихме — отговарям аз. — Още преди да започнем, подозирахме, че жертвата е загинала от токов удар и най-вероятно става въпрос за убийство. Това, което ни изненада, е, че може да има друга жертва, която да предхожда тази.

— Къде и кога е загинала?

— В Кеймбридж в началото на седмицата. Вече съм убедена, че смъртта е настъпила по аналогичен начин, което води до следващия ми въпрос. Възможно ли е да има други подобни случаи извън Съединените щати? Случаи, при които причината за смъртта се приписва на мълнии или електрически удари, особено ако жертвата е била близо до вода или на открито. Възможно е да има и жертви, които са оцелели. Не съм сигурна, че Елиза Вандерстийл щеше да загине, ако електрическият ток не бе ударил металното колие, което е носила.

— И ние разсъждаваме в същата насока — казва Пери. — Двамата с теб знаем, че в самото начало случаят може да изглежда незначителен, но когато осъзнаем мащаба на случващото се, той вече не ни се струва толкова маловажен.

— Да, ако не внимаваме.

— Точно така. А трябва много да внимаваме, защото терорът на местна почва в Масачузетс или дори целите Съединени щати може да се окаже изпитателен полигон за международна заплаха — отвръща той и аз му разказвам за Моли Хиндърс.

Описвам нараняванията, обяснявам как е била убита в Кеймбридж, близо до река Чарлз, също като Елиза Вандерстийл.

И двете са били нападнати привечер, което означава слаба видимост. И в двата случая влагата е изиграла ключова роля. Моли е стояла в мократа трева, докато е поливала с маркуч, а Елиза би трябвало да е била потна. Влагата и електричеството се привличат взаимно.

— Това е любопитно. Защо Кари Гретхен ще проявява интерес към която и да било от тези две жени? — чуди се Пери по телефона.

— Искаш ли моето мнение? Кари не би проявила интерес към тях. — Сякаш цялото ми същество се съпротивява, не желае да изричам името й.

Мисля си за онова, което Луси каза. Не положа ли усилие да разбера Кари Гретхен, никога няма да имам шанс да я спра. А аз я познавам.

— Кари би проявила интерес към Бригс — обяснявам аз. — Разбирам защо го е избрала за мишена, разбирам, че се е ръководила най-вече от лични мотиви. Двамата с Бентън сме работили с генерала в продължение на десетилетия. Знаете колко близка бях аз с него. Възможно е да ми отмъщава по този начин.

— За какво?

Отговорът, който му давам, е вариация на тема кой знае? Аз обаче много добре зная какво Кари няма ми прости никога и то не е свързано нито с Луси, нито с някого от нас. А с Темпъл Голт. Аз го убих по време на схватка, пронизах го с нож в бедрото и прекъснах феморалната му артерия. Много добре знаех какво правя, но той не ми даде избор. Кари така и не се съвзе напълно от този удар и според Бентън тя никога няма да забрави Темпъл Голт.

— Следователно в избора на тези две жертви няма никакви лични мотиви — казва Пери.

— Вероятно има, но не и за Кари Гретхен — отвръщам аз. — Колкото повече напредваме със случая, толкова по-вероятно ни се струва тя да не работи сама. Възможно е нейният съучастник, новият й Темпъл Голт, да убива жените, защото Кари е заета с по-важни мишени като Джон Бригс. Кой знае коя е следващата й цел?

— Нали знаеш какъв е проблемът със съучастниците? Невинаги следват инструкциите ти.

— Искате да кажете, че Кари може да няма нищо общо с убийствата на Вандерстийл и Хиндърс?

— Възможно е някой да е излязъл извън контрол.

— Това би я ядосало, и то много.

— А съучастниците й винаги излизат извън контрол. Позволи ми да те попитам нещо — казва Пери по телефона. — Какво в събраните улики те накара да решиш, че тези случаи са убийства? Да не би да си открила нещо, за което не зная?

Не знае някои неща, защото и ФБР не ги знае, а аз не бързам да споделя информацията с никого. Ако генералният секретар на Интерпол реши да уведоми Бюрото, това си е негова работа.

— Да, открих нещо и ти си единственият, на когото казвам — отговарям аз, докато слънцето се издига на хоризонта и оранжевите багри на утринта повдигат тъмносинята завеса на нощта. — Не съм съобщила нито на ФБР, нито на когото и да било това, което ще ти кажа сега. Трябва да бъдем изключително предпазливи относно разпространяването на тази информация, защото си имаме работа с оръжие, което поне частично е било изработено с помощта на метеорит…

— Добре, добре, спри за малко — прекъсва ме той. — Я повтори…

Разказвам му за пангита. В главата ми изскачат думите на Ърни.

За да разберем това, трябва да започнем да анализираме парчетата метеорити, изложени в различни музеи по цял свят…

До момента, в който той го спомена, не се бях сещала за музеи. Сега обаче си мисля именно за тях.

— Разбира се, някой би могъл да купи парчета от метеорити по интернет, но няма гаранция, че те ще съдържат пангит. Затова трябва да се замислим как е възможно човек да се сдобие с пангит и какви инженерни умения трябва да притежава, за да го превърне в оръжие — обяснявам на Том Пери. — Например имаме ли данни за кражба на метеорит от някоя колекция? След като от музеите се крадат безценни картини и скулптури, какво пречи да се откраднат и парчета редки скали?

— Очевидно не си разговаряла с Бентън — казва Пери и пред погледа ми изникват усмихнатите очи и дружелюбните маниери на генералния секретар на Интерпол.

Колкото и да е зает, той никога не показва, че бърза. Някои от най-приятните и най-продължителните обеди, на които съм ходила, са били именно с него в Лион. Освен това той познава френските вина прекалено добре за американец.

— Очевидно ти си разговарял с Бентън, щом ми задаваш този въпрос. Не съм говорила с него, откакто двамата с Луси заминаха за Мериленд — отговарям аз, докато утринното слънце озарява фасадите на колежите, лабораториите и общежитията на Харвард и Масачузетския технологичен институт.