Даниел Стийл
Наградата (19)

18

След като Доминик категорично отказа да дойде на сватбата им през март, те решиха да се оженят през февруари. Не виждаха смисъл да чакат. Луиз щеше да заеме мястото на Доминик като шаферка. Дъщеря й все още можеше да промени решението си. Гаел й изпрати писмо за новата дата на сватбата, но тя не й отговори.

Двамата с Кристоф прекараха Нова година кротко у дома. Сватбата бе само след шест седмици. Щеше да е скромна и семпла. Женевиев, съпругата на Андре, се съгласи да приготви сватбен обяд за двайсет души в апартамента на Гаел. Щяха да празнуват там след кратката церемония в кметството на Шестнайсети район, където Гаел живееше. Властите я смятаха за французойка, макар че имаше двойно поданство. Робърт й беше извадил американски паспорт след раждането на Доминик. Държеше всички да са с еднакво поданство, в случай на нова война, което се струваше разумно и на Гаел. Но сега нямаше проблем да се омъжи във Франция.

Ходеше в музея всеки ден и бе много заета. Наеха стажантка, която да се занимава с документацията и да придружава посетителите. Реакцията на гостите беше вълнуваща. Повечето хора плачеха, особено в стаите на децата. В края на обиколката получаваха снимка на семейството.

Гаел все още се срещаше с журналисти и редактори на пътеводители и списания. Центърът за изучаване на Холокоста в Йерусалим засне музея за архивите си и благодари на Гаел за работата й. Канал РТФ направи предаване за музея, което излъчиха по новините.

През седмицата преди сватбата тя отиде до Фобурж Сен Оноре и си купи великолепен костюм от бяла коприна и шапка. Тоалетът изглеждаше достоен за Джаки Кенеди и й стоеше зашеметяващо. В деня на сватбата носеше бели орхидеи и бели копринени обувки. Предишната вечер звънна на Доминик, но не успя да се свърже с нея, както обикновено. Изпрати й емоционална телеграма, в която й съобщаваше, че ще й липсва на този ден. Гаел си фантазираше как Доминик се появява в последната минута, но знаеше, че това няма да стане. Дъщеря й не желаеше да се освободи от гнева и омразата си, бяха я погълнали изцяло.

Андре и Женевиев откараха Гаел и Луиз до кметството, а Амандин и семейството й доведоха Кристоф. От суеверие Гаел не искаше той да я види преди венчавката. Младоженецът беше елегантен и нервен, а Гаел бе закрепила малка бяла воалетка към шапчицата си и изглеждаше умопомрачително.

Церемонията бе кратка. Кметът на Шестнайсети район ги обяви за съпруг и съпруга, а час по-късно влязоха в апартамента на Гаел, където Кристоф я нарече „мадам Паски“ и я целуна. Приятелите им ги очакваха. Жилището й изглеждаше великолепно, огряно от слънцето и препълнено с цветя. Музиката на Кристоф създаваше великолепно настроение. Беше перфектният ден.

— Е, госпожо Паски — каза Кристоф усмихнат, когато си легнаха, — хубав ден, нали?

Той изглеждаше невероятно щастлив, тя също. Единствената й тъга бе мълчанието на дъщеря й. Не беше очаквала да дойде, но все пак се беше надявала поне да й се обади.

— Беше прекрасно — каза тя и го целуна.

Всичко се разви толкова бързо. Познаваха се само от година, но и двамата бяха убедени, че постъпват правилно. Беше съвсем различно от живота й с Робърт. Двамата с Кристоф бяха по-равностойни, по-близки по възраст, имаха същите цели и стил на живот. Светът на Робърт бе величествен и тя бе сгушена в него като в топло одеяло. Къщите му, апартаментът, където живееха, парите, всичко беше негово. Тя бе влязла в готовия му свят. Той прояви щедрост към нея, когато почина, а също и през годините им заедно, но тя не искаше екстравагантно съществуване с Кристоф. Щяха да си изградят свой собствен живот. Много по-семпъл от предишния. Гаел дори бе готова да роди, макар да не разчиташе много, че ще успее да забременее. Консултира се с лекаря си, който й каза, че на нейната възраст ще е трудно. С Кристоф се разбраха да гледат философски на проблема и да видят какво ще се случи. Започнаха още през първата брачна нощ. И двамата бяха спокойни и щастливи след прекрасния ден. Щяха да заминат за няколко дни в Южна Франция през май, след фестивала в Кан. Това щеше да е закъснелият им меден месец. На фестивала щяха да излъчат един от филмите на Кристоф, а той наскоро бе започнал работа върху друг, в който участваха известни артисти. Той бе погълнат от проекта и дори заведе Гаел в студиото няколко пъти, за да прослушат заедно записаната досега музика и да чуе мнението й. Ценеше идеите й за всичко в живота и в работата си. А тя бе възхитена от способностите и таланта му.

Гаел отиде да го посети отново в студиото през следващата седмица. Обичаше да го гледа как работи със синтезаторите и свири на пианото.

Тя най-после успя да говори с дъщеря си седмица след сватбата. Доминик не я попита как се чувства, нито я поздрави. Единственият й въпрос беше:

— Омъжена ли си вече?

Не каза нищо повече и смени темата, все едно за пореден път й затръшваше вратата в лицето. Чувството вече бе добре познато, сякаш Гаел чу ехото от последната им разправия.

През март поднови поканата си за Доминик да им гостува през пролетната ваканция, но тя отказа категорично и обясни, че планира да отиде в Палм Бийч с приятелка.

Музеят вече бе известен и се радваше на доста посетители. През април Гаел звънна на Доминик за осемнайсетия й рожден ден и долови нещо различно в гласа й. Искаше й се да я посети в университета, за да празнуват заедно, но дъщеря й се оправда, че й предстоят изпити и няма време за нея.

— Нещо не е наред ли? — разтревожено попита Гаел.

Мразеше отчуждеността между тях, наложена от Доминик.

— Не точно — отговори Доминик, после замълча за миг и добави. — Днес ме уведомиха за първата сума от фонда.

Звучеше изненадана, което се стори съвсем логично на Гаел, която бе наясно с размера на сумата. Беше пет милиона долара, много повече от това, което Доминик очакваше. Огромната сума правеше наследството й по-реално за нея и придаваше тежест и истина на грозните думи, които бе казала на майка си преди сватбата. Доминик се бе превърнала в богата жена и можеше да прави каквото си поиска. Беше невероятна късметлийка. Управителите на фонда й обясниха, че ще получи десет милиона, когато навърши двайсет и една, същата сума на двайсет и пет, трийсет милиона на трийсет години и по сто милиона на трийсет и пет и четиресет. Последните двеста и петдесет милиона щеше да получи на петдесет години. По това време състоянието й щеше да възлиза на половин милиард, дори без нови инвестиции, които да го увеличат. Наследството, което Робърт бе оставил на Гаел, бе изключително щедро, и тя му бе благодарна, но Доминик получаваше огромно състояние, много повече отколкото някога си беше представяла. Гаел винаги се тревожеше, че дъщеря й ще разполага с толкова много пари, но нямаше начин да промени това. За осемнадесетгодишно хлапе не бе лесно да осмисли подобно нещо, макар Доминик да бе финансово грамотна за възрастта си и винаги да бе знаела, че ще наследи страхотно богатство. През целия си живот щеше да носи бремето и отговорността, които вървяха с гигантското състояние.

— Никога не съм мислила, че парите са толкова много — каза тя.

— Трябва да се научиш как да ги управляваш. Съветниците на татко ще ти помогнат. Използвай ги разумно.

Най-голямата надежда на Гаел за дъщеря й бе, че някой ден у нея щеше да се появи съчувствие към хората. Доминик нямаше да е лишена от нищо през целия си живот, но Гаел се притесняваше, че това ще я накара да вярва, че има право да се отнася зле с хората, както бездруго правеше. Дъщеря й вече бе поела по този път и ако продължаваше така, животът й щеше да е ужасно самотен. Доминик звучеше объркана и замаяна и след няколко минути затвори, бързаше за среща с приятели. За първи път Гаел не беше на рождения й ден с нея и се чувстваше ужасно. Доминик очевидно не страдаше от това, а Гаел не можеше да я принуди да са заедно, ако тя не искаше. Щяха да се видят през юли, когато двамата с Кристоф плануваха да отидат до Саутхамптън. Надяваха се Доминик да ги посети. Гаел беше сигурна, че дъщеря й ще дойде, но Кристоф не бе убеден. Доминик се бе заела сериозно с отмъстителната си мисия да тормози и наранява майка си. Знаеше точно как да го постигне, защото Гаел я обичаше. Кристоф се натъжаваше от уязвимостта на съпругата си и поведението на дъщеря й.

Гаел се разболя от грип през май и остана в леглото цяла седмица. Когато се върна на работа, все още се чувстваше замаяна, затова реши да посети лекаря си на другия ден. Кристоф бе по-зает от обикновено в студиото и тя не искаше да го безпокои с оплакванията си, но той се тревожеше за нея. След дълъг разговор докторът я посъветва да взима витамини и да качи няколко килограма. Тя се усмихваше загадъчно, когато излезе от кабинета му. Кристоф се прибра късно вечерта и тя вече беше си легнала. Той се пъхна в леглото след няколко минути, прегърна я и я целуна по врата. Усети, че е будна.

— Липсвах ли ти днес? — прошепна той.

— Силно — целуна го тя. — Днес промених коледните ни планове.

— Доминик няма да е там?

Възнамеряваха да отидат в Ню Йорк, за да прекарат празниците с дъщеря й.

— Не, ще й се наложи да дойде тук, независимо дали й харесва или не.

— Няма да й хареса — предупреди я той, но Гаел бездруго го знаеше.

— Може и да не й хареса, но ние няма да можем да пътуваме тогава — каза тя.

— В музея ли става нещо?

Филмът на Кристоф щеше да е готов през ноември и в началото на декември той щеше да е свободен. Старателно бяха планирали пътуването си до Ню Йорк.

— Не, имаме ангажимент, който не можем да променим — отговори Гаел.

— Какъв?

— Ще имаме бебе на първи декември — усмихна се тя.

Кристоф се вторачи в нея невярващо и се надигна.

— Какво? Повтори го.

Той я прегърна и я изгледа така, сякаш бе станало чудо.

— Бременна съм — каза тя отново. — На два месеца и половина.

И се бе случило точно както искаха, без медицинска намеса и излишни тревоги.

— Добре ли си?

— Съвсем.

Нямаше проблеми и се чувстваше отлично. Дори не бе подозирала, че може да е бременна.

— Само дето ще съм стара, когато бебето се роди. Ще бъда на четиресет и една.

— Кога ще съобщиш на Доминик?

Кристоф се тревожеше, защото можеше да си представи реакцията на дъщеря й, а той не искаше съпругата му да се разстройва. Последния път Доминик направо я беше съсипала. Гаел никога не му разказа подробностите и настояваше, че вече всичко е наред, но със сигурност не беше.

— Можем да й съобщим през лятото. Тогава ще съм почти в петия месец и ще ми личи, така че няма да имаме избор. И тя просто ще трябва да дойде за Коледа.

Доминик не беше се връщала в Париж откакто започна колежа, но и тук имаше приятели. А майка й нямаше да може да пътува едва три седмици след раждането.

Настаниха се удобно в леглото и заговориха за бебето. Гаел искаше момче, заради него, а Кристоф нямаше претенции, искаше само тя и детето да са добре.

— Какво мисли лекарят? По-опасно ли ще е на твоята възраст? — притеснено попита той.

— Благодаря за напомнянето, че съм стара. Но не, всичко ще е наред.

Тя заспа усмихната в прегръдките му, унесена в мисли за бебето. Нямаше търпение да се появи на бял свят. Не бе очаквала да й се случи нищо от тези прекрасни неща. Животът бе непредвидим.

На следващия ден съобщиха новината на Андре и Женевиев. Гаел се обади и на Луиз, която много се зарадва за тях. Кристоф звънна на сестра си и Амандин също бе въодушевена.

— Сега можеш да спреш да се оплакваш от моите момчета. Ще си имаш собствено чудовище — каза тя и Кристоф се засмя.

Той летеше от радост, макар декември да му се струваше ужасно далеч. Гаел също бе щастлива и се надяваше Доминик да не се разстрои прекалено много от новината. Молеше се второто й дете да е по-обичливо и мило от първото.

В началото на юли пристигнаха в Ню Йорк. В апартамента всичко изглеждаше безукорно чисто и спретнато, бяха наели нова икономка. Гаел отиваше там за първи път от шест месеца. Доминик бе свършила учебните занятия преди две седмици, но още беше в Бостън и възнамеряваше да се види с тях в Саутхамптън на Четвърти юли. Това остави няколко дни на Кристоф и Гаел да се насладят на Ню Йорк.

На Гаел вече й личеше, че е бременна. Тя се чувстваше отлично, а бебето вече бе започнало да рита. Тя сложи ръката на Кристоф на корема си и той усети движенията. Никога в живота си не бе изпитвал подобно вълнение. Гаел се надяваше дъщеря й също да се зарадва за тях и най-после да приеме брака им.

Пристигнаха в Саутхамптън и се настаниха в стаята на Гаел. Кристоф бе впечатлен от великолепието й. Той пусна една от плочите си и се загледа в плажа. Стояха на терасата и се държаха за ръка, когато Доминик влезе. Гаел се обърна и тръгна към нея, но Доминик отстъпи назад и се вторачи в корема й. Не бяха се виждали от Коледа и зверската разправия заради женитбата й с Кристоф. Гаел беше с широка риза, розов памучен панталон и златни сандали.

— Мили боже, бременна си! Защо не ми каза? — ужасено извика Доминик.

— Исках да ти съобщя лично — спокойно отговори Гаел и я прегърна, но дъщеря й се отдръпна.

Доминик беше с диамантени обици, които майка й не беше виждала преди. Бяха много красиви и изглеждаха ужасно скъпи. Дъщеря й не си губеше времето и щедро харчеше парите си. Не приемаше бременността на майка си, но не каза нищо.

— Планирахте ли го или стана грешка? — мрачно попита тя, сякаш това имаше някакво значение.

— По малко и от двете — призна майка й. — Решихме да видим какво ще се получи.

Тя постави ръка на корема си и отново усети ритането на бебето. Гаел сияеше от щастие, а Кристоф смяташе, че никога не е изглеждала толкова красива. Доминик не отбеляза това и не заговори повече по темата през следващите четири седмици в Саутхамптън. Излизаше много и избягваше майка си, но поне бе тук. От време на време, макар и много рядко, забравяше за гнева си и се смееше с Гаел. Когато не можеше да го избегне, дори споменаваше няколко думи и на Кристоф. Беше станала още по-високомерна и надута през годината в Радклиф. Гаел се замисли дали парите бяха виновни. Доминик беше различна и пораснала, но не по-обичлива. Държеше се студено с майка си, когато някой забелязваше бременността й и започваше разговор за това. Темата й бе ужасно неприятна и Кристоф сподели с Гаел, че навярно Доминик ревнува. Не се разбираше с майка си, но и не искаше тя да има друго дете. Беше единственото дете на родителите си в продължение на осемнайсет години, а сега в живота й щеше да се появи натрапник, с когото да дели любовта и вниманието на майка си. Гаел сподели надеждата си да има син, което още повече влоши нещата. Сега врагът беше не само Кристоф, но и бебето му.

Но въпреки шока й от новината, месецът мина сравнително спокойно. Нямаше бурни експлозии, само познатото напрежение и студенина. От време на време Доминик подхвърляше някоя презрителна забележка, но Гаел и Кристоф не й обръщаха внимание, за да запазят мира.

Двамата си тръгнаха в края на месеца. Доминик планираше да остане там и през август, да кани приятели през уикендите и да работи в кабинета на баща си в града през седмицата. Звучеше като план на възрастна жена, а не на осемнайсетгодишно момиче. Гаел и Кристоф щяха да прекарат август в Южна Франция. Той смяташе, че заслужава спокойна ваканция след месеца в компанията на Доминик.

Изглеждаха отпочинали и щастливи, когато се качиха на самолета за Париж. Доминик все пак обеща да им гостува за Коледа. Беше демонстрирала протеста си срещу брака им и не дойде на сватбата, но не искаше да пропусне Коледните празници с майка си, въпреки омразата си към Кристоф и раздразнението й заради бебето. А бе наясно, че те не можеха да пътуват до Ню Йорк с новороденото.

— Трябва да родя в началото на декември. Искам да видиш бебето колкото се може по-скоро — топло й каза Гаел.

Прекараха една седмица в апартамента в Париж, заети с кореспонденция и работа, после гостуваха на приятели в Сен Тропе за три седмици. Ваканцията тук бе много по-приятна и спокойна от онази в Саутхамптън в компанията на Доминик.

В края на лятото Гаел беше вече в шестия месец и се оплакваше, че се чувства ужасно дебела, а й оставаха цели три месеца. Според тях, детето щеше да е момче, но лекарят им каза, че и някои момичета се раждат едри бебета. Доминик беше четири килограма и половина, което потвърждаваше думите му.

Кристоф не преставаше да глези съпругата си. Беше чакал дълго да има деца и сега бе ужасен, че нещо може да се обърка. Гаел обаче беше спокойна. Всяка вечер прекарваха часове заедно и се радваха на движенията на бебето. Кристоф се вълнуваше всеки път, когато усетеше ритането му, и нямаше търпение да се появи. Гаел също бе в очакване и по-влюбена в мъжа си от когато и да било преди. След лятото се чуваше рядко с Доминик. Звънеше й в училище и оставяше съобщения в общежитието. Доминик често се бавеше с дни, преди да отговори и се държеше студено, когато майка й най-после успяваше да се свърже с нея. И никога не питаше за бебето, което считаше за предателство от страна на Гаел.

Превърнаха една от стаите за гости в стая за бебето, а Гаел реши да не разчита на гувернантка. Планираше да си остане у дома през декември и януари, за да кърми бебето, и искаше да се грижи за него сама, поне в началото. Кристоф обеща да й помага. Бяха обмислили всичко, макар детето още да не беше се появило.

През ноември бе премиерата на последния филм, по който Кристоф бе работил, а Гаел имаше чувството, че не може да помръдне. Вълнуваше се за съпруга си, а отзивите за музиката му бяха прекрасни. По радиото непрестанно въртяха песента от филма. През уикенда Гаел щеше да навърши четиресет и една.

— Аз съм грозна, дебела и стара — каза тя тъжно докато лежеше в леглото, разстроена заради качените килограми.

В музея дори я попитаха дали не очаква близнаци и тя се разплака. За рождения си ден не пожела да отидат на вечеря и предпочете да останат у дома. Кристоф бе разочарован. Беше й обещал да я заведе в хубав ресторант, но тя каза, че последното, което иска, е да яде, затова отидоха на кино и си легнаха рано. От време на време получаваше неприятни контракции. Тялото й реагираше различно от предишната бременност, когато беше на двайсет и две години. Уморяваше се лесно, беше по-скована, което бе нормално, според доктора.

Раждането също щеше да е различно. Осемнайсет години след появата на Доминик на бял свят, при това във Франция, където през 1965-та препоръчваха естественото раждане. Гаел и Кристоф посещаваха курсове по „Ламаз“, предназначени да помогнат за справяне с болката. Прожектираха им филм с раждане и Кристоф се ужаси. Гаел настояваше съпругът й да е до нея и той й обеща.

— Когато Доминик се роди, искаха да изгонят Робърт от стаята. Той остана при мен почти през цялото време, а сестрата не разбра, че раждането е започнало. Така Доминик се появи в стаята ми вместо в родилната зала. Според персонала бе откачена идея съпругът да присъства, но аз го исках. А сега всички го правят.

Тя се усмихна на Кристоф, който призна, че се страхува, но искаше да й помогне. Гаел се колебаеше дали да вземе лекарства против болката, но лекарите твърдяха, че за бебето е по-добре да не упояват майката. Във Франция държаха на това повече, отколкото в Съединените щати.

Гаел щеше да роди в частна клиника, където щеше да остане една седмица. Не беше така луксозна както онази в Ню Йорк с огромния разкошен апартамент, но медицинското оборудване беше модерно, помещенията — приятни, а и Кристоф щеше да е с нея и да се научи как да й помага да се грижи за бебето. Тя искаше да го кърми докогато може и възнамеряваше да го води на работа със себе си през първите два-три месеца. На кърменето не се гледаше с добро око преди години, но сега отново говореха за ползите от него. Гаел бе твърдо решена да кърми, а сестрата на Кристоф го увери, че това е най-доброто за бебето, и той подкрепи решението на съпругата си.

Багажът за болницата беше готов. Мина седмица след определената дата и според лекарите трябваше да предизвикат раждането, ако бебето не се появи следващата седмица. В клиниката я предупредиха, че раждането може да е по-тежко за нея, ако се наложи да го предизвикат. Кристоф се изнервяше все повече и настояваше да си остане с нея у дома, но тя го изпращаше на работа в студиото и се опитваше да го успокои.

Една вечер той остана до късно в студиото. Гаел гледаше телевизия, когато контракциите започнаха. Тя се втурна в банята и видя, че има и леко кървене. Болките я връхлитаха с всичка сила. След минути Гаел едва можеше да си поеме дъх. Звънна в студиото, но Кристоф не отговори. Обади се в клиниката и й казаха да тръгне веднага. Опита отново да се свърже с Кристоф, но пак не успя. Реши, че е на път за вкъщи. Облече си палтото и седна на стол в антрето, с хавлия под себе си, за да е готова в мига, когато той влезе.

Двайсет минути по-късно него все още го нямаше, не вдигаше и телефона в студиото. Гаел предположи, че е със слушалки и затова не чува звъненето. Болките бяха толкова силни, че едва успя да се надигне. При всяка поредна контракция усещаше страховито напрежение и знаеше, че бебето скоро ще се появи. Повика такси, но не желаеше да тръгне без Кристоф. И двамата искаха да преживеят чудото заедно. Едва слезе по стълбите с багажа и помоли шофьора да я закара до студиото, което се намираше точно в обратната посока на клиниката.

— Болница ли е това? — нервно попита таксиджията, когато видя адреса.

— Не, студиото на съпруга ми — едва промълви тя през зъби.

— Няма да родите бебето тук, нали? — ужаси се той.

— Не и ако шофирате достатъчно бързо.

Гаел му обеща щедър бакшиш, ако стигнат бързо до студиото, но там не можа да помръдне. Даде му ключовете и му каза да доведе Кристоф. След пет минути съпругът й изскочи от кооперацията и седна до нея паникьосан. Таксиджията му беше казал, че може да роди в колата и наистина така изглеждаше. Гаел дишаше равномерно, както я бяха учили, а Кристоф държеше ръката й.

— Защо не ми се обади?

— Звънях — изохка тя. — Ти не отговори.

— Бях със слушалки — виновно призна той.

— И аз така предположих. Ще родя всеки момент — предупреди го тя в мига, когато таксито спря пред клиниката.

Гаел си припомни кошмарното напрежение, преди да се роди Доминик. Кристоф даде огромен бакшиш на шофьора и се втурна вътре за лекар или сестра.

— Почакай докато се върна! — извика й той през рамо, сякаш думите му можеха да забавят раждането.

След минути се появиха двама санитари с носилка и медицинска сестра. Гаел стискаше ръката на съпруга си докато я караха към родилната зала. Лекарят влезе забързан и сестрата му съобщи, че главата на бебето е почти навън. Гаел изпищя и помоли да й дадат нещо против болката.

— Не искате подобно нещо за бебето си — каза сестрата.

— Да, искам! Имам нужда от лекарство! Дишането не върши работа!

Контракциите бяха кошмарни. Поставиха монитор върху огромния й корем и го закрепиха с широк еластичен колан, но Гаел веднага го свали.

— Не мога да дишам с това нещо!

Кристоф я погледна уплашено и преди лекарят да каже и дума, Гаел отново получи силни контракции. Мъките й изглеждаха агонизиращи и той си пожела никога да не бяха правили бебе. Сега, докато Гаел пищеше от болка, идеята му се виждаше откачена.

Чу се пронизителен плач. Гаел продължи да се напъва. Извадиха раменете и телцето на бебето и сестрата извика:

— Момиченце!

Лекарят сряза пъпната връв, а акушерката постави бебето върху гърдите на Гаел. Кристоф не можа да сдържи сълзите си. Внезапно осъзна, че в стаята имаше нов човек, тяхното дете. Дарът на живота никога не му се беше виждал толкова загадъчен и прекрасен.

— Прилича на теб — каза той възхитено.

— Прилича и на теб.

Дъщеричката им имаше руса коса и сини очи като тях двамата. Отнесоха бебето, за да го прегледат и претеглят. Кристоф отиде с акушерката и се върна след няколко минути. Щастлив съобщи на Гаел, че дъщеря им тежи пет килограма.

— По-голяма е дори от Доминик — каза уморено Гаел. — Трябва да й се обадим.

И тя го направи веднага след като я отведоха в стаята. Кристоф закара количката с бебето и я настани до нея. Вече бяха истинско семейство. Благословено чудо.

— Имаш сестра — съобщи Гаел на Доминик, когато я откри в общежитието, където учеше за изпити. — Много е красива. Също като теб, когато се роди — добави тя. — Нямам търпение да я видиш.

Гаел звучеше щастлива и изтощена. Раждането беше тежко, но мина дори по-бързо от първото.

Доминик прикри емоциите си и каза студено:

— Добре ли си, мамо?

Въпреки всичко се тревожеше за майка си. Гаел долови в гласа й нещо от миналото, което я изпълни с надежда.

— Добре съм. Малко съм сънлива в момента, но ще се видим скоро. Обичам те.

Кристоф затвори телефона, а след няколко минути Гаел заспа. После отвори очи и му се усмихна.

— Благодаря ти за прекрасното бебе и за семейството ни — прошепна му тя, а той се наведе и я целуна.

— Аз ти благодаря — отвърна той щастливо. — Как ще се казва дъщеря ни?

Бяха се спрели на Дафни, което им се стори особено подходящо сега, след като дъщеря им се беше родила. Второто й име щеше да бъде Ребека, в чест на любимата приятелка на майка й.

Сложиха легло за Кристоф в стаята и отнесоха бебето да го прегледат. Той се вторачи в жена си с любов, каквато никога преди не беше изпитвал, и очите му се насълзиха.