Даниел Стийл
Наградата (17)

16

Гаел планираше да заведе Доминик и една от приятелките й от училище на ски във Вал д’Изер през пролетната ваканция. Излезе с Кристоф няколко пъти за обяд и вечеря, когато дъщеря й бе заета. Не искаше да отделя от времето, определено за Доминик, и се опитваше да я държи настрани от Кристоф.

— Значи ще ме криеш от дъщеря си завинаги? — усмихна се той в деня преди заминаването й на ски.

— Разбира се, че не — засрамено възрази тя.

Но той беше прав. Гаел не бързаше да ги срещне. Доминик беше непредвидима, а и знаеше мнението й. Не желаеше майка й да ходи по срещи. Гаел не беше сигурна какви точно бяха отношенията й с Кристоф, но дъщеря й със сигурност щеше да го помисли за нейно гадже.

— Мога да се държа съвсем прилично с хорските деца — увери я той.

Гаел не се съмняваше в това. С нея също се държеше прилично. След два месеца редовни срещи дори не се бе опитал да я целуне, което за нея бе истинско облекчение. Все още не беше готова за нещо повече и той го осъзнаваше. Но Кристоф изпитваше любопитство по отношение на Доминик и трудния й характер. От малкото, което бе чул от майка й, бе заключил, че е разглезено момиче, и искаше да я види лично, но Гаел правеше всичко възможно, за да предотврати това. Не желаеше да връчва на дъщеря си повече амуниции за яростни битки, тиради и обвинения в името на покойния й баща.

— Може би, когато се върнем — уклончиво отговори тя.

— Или когато тя завърши университета? — усмихна се той.

— Да, тогава ще е идеалният момент — засмя се и Гаел. — Просто се страхувам от реакцията й, Кристоф. Луда е по баща си, дори и сега. Смята го за бог.

— По дяволите… Може би ще изчакам докато се омъжи и роди няколко деца.

— Тя твърди, че никога няма да се омъжи — тъжно каза Гаел. — Амбициите й са за кариера на Уол Стрийт и аз смятам, че ще се справи добре. Прилича много на баща си, но е по-рязка от него. Напомня ми страшно на майка ми, която беше една нещастна жена.

— Звучи сериозно — отбеляза той.

— Така е. Доминик е решително момиче. Има желязна воля и никога не е била близка с мен така, както с баща си. Нито пък прощава като него. Има неговия нюх за бизнес, но не и топлотата и съчувствието му.

— Дори и сега, когато ти си единственият й близък човек? — учуди се той.

Гаел кимна и Кристоф искрено я съжали.

— Е, ще оставя ти да избереш подходящия момент, но наистина бих искал да се запозная с нея. Готов съм. А ти?

— Не съм сигурна — честно отговори Гаел. — Да видим какво ще стане.

Седмицата във Вал д’Изер се оказа пълен провал. Доминик нарани коляното си още първия ден и се наложи да използва патерици. Седеше си в стаята, докато приятелката й караше ски по цял ден. Доминик се върна в Париж в отвратително настроение. Очевидно това не бе подходящият момент Гаел да я запознае с Кристоф. През следващите няколко седмици, докато коляното й оздравя, тя бе изнервена и ядосана на всички.

Една вечер през май Доминик вече бе свалила патериците и отиваше на кино с приятели. Гаел имаше планове с Кристоф да я вземе от къщи и да отидат на вечеря, след като Доминик излезе с приятелите си, които щяха да се съберат у тях. Гаел щеше да му звънне като тръгнат. Беше му казала, че дъщеря й излиза в седем и в седем и половина той звънна по домофона. Доминик реши, че е един от закъснелите й приятели. Тя отвори вратата и изсумтя:

— Къде, по дяволите, се мотаеш?

Но вместо приятеля й, се озова срещу ярките сини очи на един непознат. Кристоф също се изненада да я види.

— Съжалявам — извини се тя набързо. — С какво мога да ви помогна?

Нямаше представа кой е, Гаел никога не бе говорила за него.

— Здравейте, Доминик — учтиво каза той и й протегна ръка. — Аз съм Кристоф Паски. Тук съм, за да видя майка ви.

Доминик не посмя да зададе въпроси, но очевидно копнееше да затръшне вратата под носа му. За миг дори той си помисли, че щеше да го направи. Беше красиво момиче, с тъмни очи и дълга права тъмна коса. Въобще не приличаше на майка си, освен по слабата висока фигура. Кристоф никога не би предположил, че са майка и дъщеря. Доминик се отдръпна неохотно настрани, за да му направи път. Гаел не го очакваше, бе помислила, че звъни някой от приятелите на дъщеря й.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Кристоф с топла усмивка.

Но Доминик не отвърна на милото му отношение. Не можеше да приеме идването му тук и дори безупречният му външен вид бе заплаха за нея. На всичкото отгоре той явно харесваше майка й. Кристоф зачака търпеливо в антрето, а Доминик се втурна в стаята на майка си и я изгледа свирепо.

— Какво, по дяволите, прави тук някакъв готин тип на име Кристоф? Каза, че идва да те види и се държи сякаш те познава.

— Той е приятел на Андре — отговори Гаел, като се опита да представи всичко съвсем невинно.

— И ти излизаш с него? — шокирано извика Доминик.

— Обядвахме заедно няколко пъти, за да говорим за музея.

Гаел се почувства като предателка задето лъжеше така безочливо. Последва дъщеря си към антрето, където Кристоф чакаше търпеливо. Доминик се вторачи в двамата като ястреб, когато той целуна майка й по двете бузи.

— Тъкмо се запознах с Доминик — каза той мило и се усмихна.

Доминик му хвърли убийствен поглед и заприлича на ядосана четиригодишна лигла. Поведението й беше ужасно и майка й се засрами. Проклетото хлапе държеше да покаже ясно, че Кристоф не бе добре дошъл в дома им.

— Можеш да отидеш при приятелите си — спокойно й каза Гаел, а дъщеря й изсумтя, прибра се в стаята си и яростно затръшна вратата.

— Е, това беше забавно — прошепна Гаел и покани Кристоф във всекидневната.

— Не беше неочаквано — тихо каза той, — така че, не се тревожи.

Но положението наистина беше лошо. Доминик вече бе голямо момиче и не можеше да се държи така грубо с когото и да било, независимо какво мислеше за него. Тя дори не го познаваше. Но Кристоф осъзна пред какво беше изправен и защо Гаел бе отлагала срещата им толкова дълго. Но не можеха да я отлагат завинаги и той се радваше, че най-после се бе запознал с Доминик. Гаел обаче не беше на същото мнение. Знаеше каква зверска разправия й предстоеше, когато дъщеря й се прибере у дома.

Доминик най-после излезе с приятелите си, без да се сбогува с майка си и Кристоф, и отново затръшна вратата с всичка сила. Гаел потъна в земята от срам, но очевидно дъщеря й бе изпаднала в един от яростните си бесове и никой не можеше да я контролира. Още като малка я прихващаха лудите, когато се ядосаше на нещо или не изпълнеха желанията й.

Гаел бе нервна и разсеяна по време на вечерята и реши да се прибере у дома рано, за да е там, когато дъщеря й се върне.

— Не можеш да й позволяваш да те контролира — опита се да й обясни Кристоф, като погледна недокоснатата й вечеря.

Гаел не искаше да започва люта война с дъщеря си заради Кристоф. Наслаждаваше се на компанията му вече четири месеца и не желаеше да го загуби. Но също бе наясно, че Доминик можеше да вгорчи живота й. Не искаше да се отчужди от дъщеря си, не беше готова да понесе това.

— Ти си нейна майка, възрастен човек. Имаш право да вършиш каквото решиш. Не си започнала да развратничиш. Дори още не си ме целунала. А баща й е мъртъв от цели две години. Тя просто трябва да се вразуми.

— Никой обаче не й е обяснявал това. Най-малко баща й. От малка беше тиранин и винаги ме критикуваше злобно. А Робърт винаги бе позволявал това. За силен човек като него, той бе проявявал учудваща слабост с дъщеря си, което бе страхотна грешка.

— Не й позволявай да те тормози! Наложи се!

Звучеше чудесно на теория, но трудно да го осъществиш с едно седемнайсетгодишно момиче, глезено цял живот и подкрепяно във всеки каприз от всеотдайния си баща. Гаел винаги бе много предпазлива с нея. Искаше й се да се бе държала по-твърдо, когато Доминик беше малка, но Робърт не й позволяваше, а вече бе прекалено късно. Кристоф нямаше деца и не можеше да разбере компромисите, които се налагаше да правиш, за да запазиш мира. Тя не започна да спори с него, но очакваше със страх неизбежния скандал, който щеше да се разрази у дома. Доминик не можеше да понесе мисълта, че някой би предал баща й или би му изневерил.

Кристоф изпрати Гаел до вкъщи, прегърна я пред кооперацията и обеща да й звънне сутринта. Тя му се извини за провалената вечер, но той я успокои, че не бива да се тревожи.

Кристоф се прибра у дома, потънал в мисли за майката и дъщерята. Чудеше се как Гаел щеше да се справя с нея за в бъдеще. Доминик вече бе млада жена, но се държеше като разглезено малко дете. И никак не се притесняваше от поведението си. Цял живот й бяха позволявали да прави каквото си иска и това бе злощастният резултат. Той отново изпита облекчение, че няма деца. Никога не би могъл да се справи с чудовище като дъщерята на Гаел.

Доминик се прибра след полунощ. Гаел отиде в стаята й.

— Беше ужасно груба с госта ми — каза тя строго. Чувстваше, че дължи на Кристоф поне това. А също и на себе си. Доминик бе проявила неуважение и към двамата, но това въобще не я притесняваше. Не изпитваше разкаяние за грубото си поведение.

— Не ми излизай с тия номера, мамо — грубо отвърна тя, а очите й заблестяха от злоба. — Той не е твой гост, а гадже. Да не мислиш, че съм глупава?

Не си глупава, но си проклета лигла, помисли си Гаел, но не го каза.

— Не ми е гадже, но дори и да беше, не можеш да се държиш по този начин с приятелите ми. Аз не се отнасям с твоите така.

— Откога спиш с него? — направо попита Доминик.

Гаел се ядоса.

— Не спя с него, но дори и да го правех, не е твоя работа. Дори не съм го целунала. И нямаш право да ми говориш по този начин. Докато живееш под моя покрив, очаквам да ме уважаваш. А също и приятелите ми.

— Не се тревожи. Прибираме се у дома след шест седмици, а после заминавам за колежа и можеш да правиш каквото си поискаш с него. Не ми пука какви ги вършиш.

Тонът й бе груб и злобен. Гаел беше го чувала и преди.

— Напротив, пука ти — спокойно отговори тя. — В противен случай нямаше да си толкова разстроена.

Това беше вярно. Навремето ревнуваше баща си, а сега и майка си.

— Очаквам да уважаваш баща ми! — изкрещя Доминик. — Той е твой съпруг и те е направил това, което си. Как смееш да влачиш мъже в дома ни и да опетняваш паметта му!

Думите й разбиха сърцето на Гаел. И двете се разплакаха.

— Никога не съм проявила неуважение към баща ти и никога не бих го направила. Обичах го и това ще е завинаги. Но той е мъртъв, а аз трябва да реша как да продължа живота си. Ти няма да си до мен. И какво имаш предвид с „той те направи това, което си“? Цял живот съм била същата като сега и имам принципи, независимо дали го вярваш или не.

Гаел се почувства така, сякаш отново я наричаха предател, но този път обидата изскочи от устата на дъщеря й. А следващите й думи още повече я шокираха.

— Имам предвид, че щеше да си едно нищо без парите му. Нямаше да притежаваш всичко това — размаха тя ръце и посочи апартамента.

— Не се омъжих за него заради парите му, Доминик. Те не са важни за мен. Чудесен подарък са, но не бяха причината да сме заедно. Робърт не ме „направи“ нищо друго, освен щастлива, защото се обичахме. И никога вече не ми казвай нищо такова.

Гаел затръшна вратата на стаята на дъщеря си. Осъзна, че парите на съпруга й бяха отровили дъщеря й. Доминик мислеше, че светът се върти само и единствено около парите. Гаел изпита съжаление към дъщеря си и яростта, която бушуваше в гърдите й. Беше изпълнена с горчивина и не искаше майка й да е щастлива.

Доминик не дойде да й се извини, никога не го правеше. Говореше каквото й дойде наум, независимо колко силно можеше да нарани някого. Но не се разкайваше. А сега искаше да нарани майка си и го бе постигнала. Дори й личеше, че е доволна.

Кристоф звънна на Гаел на другата сутрин. Звучеше притеснен. Страхуваше се, че Гаел ще откаже да се видят. Не искаше да я изгуби, особено за да задоволи тираничната й дъщеря, която вярваше, че може да ръководи света. Разбира се, проклетото хлапе не можеше да ръководи и него, но можеше да убеди майка си да спре да се вижда с него. Засега това бе най-голямата му тревога.

— Как мина снощи? — попита той загрижено.

— Толкова лошо, колкото очаквах. Всъщност беше още по-зле. Мисли, че си ми гадже и ме обвини в безброй неща. Намекна, че съм се омъжила за баща й заради парите му и съм щяла да съм нищо без него, а сега съм проявявала неуважение към паметта му. Все още е ядосана заради смъртта му.

Гаел не можеше да се преструва, че яростните пристъпи на дъщеря й бяха нещо ново. Просто сега разполагаше с по-сериозни оръжия. Думите й за користолюбието на майка й бяха обидни и неверни.

— Няма право да ти говори така.

Кристоф не познаваше Гаел от дълго време, но беше наясно, че не се бе омъжила за пари, а по любов. Беше почтена и свястна жена. Съжаляваше, че не може лично да сгълчи разлигавеното хлапе, което отчаяно се нуждаеше някой да го вкара в правия път. Разбираше, че само ще влоши положението на Гаел, ако се изправи срещу дъщеря й.

— Заповяда ли ти да спреш да се виждаш с мен? — ужасено попита той.

— Разбира се. Но не възнамерявам да изпълня нарежданията й.

Кристоф изпита истинско облекчение и благодарност, когато чу това.

— Но искам да стоим далеч от погледа й за известно време докато заминем през лятото. Няма смисъл да влошаваме нещата.

Той се съгласи, макар да смяташе, че не е редно да се съобразяват с нея. Гаел не се чувстваше готова за сериозно обвързване. И тя бе лоялна към Робърт.

— Трябва да сме дискретни — каза тя.

На Кристоф това му приличаше на връзка с омъжена жена, каквато той никога не беше имал. Вместо да се крие от съпруг, сега му се налагаше да се крие от ревнива и откачена дъщеря, което му се виждаше нередно и несправедливо и към него, и към Гаел. Той сподели тревогите си с Андре, който се съгласи с него. Вярваше, че Гаел е забележителна жена и неприятностите си струват, ако успее да премине през бодливата тел и високите стени около нея, което не бе лесно.

Въпреки трудностите те продължиха да се срещат. Гаел отказа да обсъжда повече Кристоф с дъщеря си и тя престана да я разпитва, убедена, че бе уплашила майка си достатъчно, за да спре да се вижда с него. Доминик чувстваше, че дължи това на баща си. А и не забелязваше нищо подозрително, тъй като Гаел и Кристоф бяха изключително предпазливи, а и по-умни от нея.

След две седмици тайни срещи Кристоф дръпна Гаел в преддверието на входа на излизане от ресторанта и я целуна страстно. Копнееше да го направи още откакто се запознаха. И двамата се почувстваха прекрасно.

— Ако ще изтърпяваме наказание, поне то да си струва — каза той решително и отново я целуна. — Искаш ли да дойдеш у дома? — попита той, а тя си пое дъх възбудена.

Представяше си какво я очаква след страстните целувки.

— Искам, но няма да го направя — отвърна тя тъжно. — Не желая да се промъкваме тайно. Искам истинска връзка с теб — каза тя, а той се усмихна широко. — Трябва да разбера дали можем да имаме такава. Не знам дали мога да обичам друг мъж. А и Доминик…

Кристоф не хареса чутото, но перспективата за връзка с нея стопли сърцето му.

— Не можеш да й позволиш да те лиши от нормален живот — настоя той.

— Може би ще започне да ме разбира по-добре, когато порасне. Но в момента ми се налага да мисля и за нея. Ако и двамата с теб искаме тази връзка, нещата ще се уредят. Да размислим през лятото. Ще отсъствам два месеца и ще се прибера сама.

— А аз ще те чакам — отговори той категорично.

Беше твърдо решен да изпълни обещанието си.

Гаел бе нещо повече от жена, която желаеше в леглото си. Беше влюбен в нея и не искаше да я загуби, за да задоволи капризите на Доминик.

— Кажи ми го в края на август, когато се върна — сериозно каза тя.

— Да не намекваш, че няма да се видим отново дотогава? — ужасено извика той.

— Разбира се, че не. Не бих могла да го направя. Ще се виждаме преди да замина, просто трябва да сме предпазливи. Само ти обяснявам какво мисля.

— А аз мисля, че те обичам, Гаел — каза той и отново я целуна.

— Мисля, че и аз те обичам. Но ми е нужно време да се приспособя към всичко това.

Робърт почина преди цели две години и тя го бе обичала силно, но сега наистина чувстваше, че се влюбва в Кристоф. И ако връзката им бе истинска, Доминик не можеше да ги спре. Гаел нямаше да й позволи. Но искаше време през лятото, за да реши дали си струва да се отчужди от дъщеря си завинаги. Надяваше се на чудо и Доминик да им прости за това, което считаше за предателство към баща й.

През следващия месец им бе трудно, но успяха да се справят. Прекарваха доста време заедно, ходеха на разходка, целуваха се, държаха се за ръце, но не спяха заедно. Гаел не искаше да се обърква още повече, а и имаше старомодно възпитание. Сексуалната революция я беше подминала, но Кристоф я обичаше още повече заради това. Обещаха си да се чуват по телефона през лятото и да решат какво да правят в края на август, когато тя се върне в Париж. Кристоф бе ужасен тя да не помисли, че положението е прекалено сложно за нея, но му се налагаше да се довери на убеждението й, че ако връзката им бе правилна, щеше да се върне при него. Лятото щеше да е дълго и тежко и той се радваше, че му предстои сериозна работа по музиката за нов филм.

Видяха се вечерта преди тя да напусне Париж за няколко месеца. Седяха на пейка под дърветата на улица „Фош“ близо до апартамента й и се целуваха като тийнейджъри.

— Грижи се за себе си — каза Кристоф. — Не й позволявай да те тормози.

— Не се тревожи и не работи прекалено много — отвърна тя и го целуна.

Той я загледа как се отдалечава и се замоли да се върне при него през август. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че я обича. Останалото бе в нейните ръце. И тези на дъщеря й.