Даниел Стийл
Наградата (16)

15

Кристоф Паски изненада и приятеля си Андре, и Гаел като се отби в музея един следобед. Обясни, че бил в квартала, защото там се намирало звукозаписното студио, където работел по новия си филм. Носеше куфарче, претъпкано с партитури, тефтери и бележки на хвърчащи листа.

В къщата на Щраус течеше усилен ремонт и навсякъде имаше работници. Кристоф се впечатли от напредъка им. Мястото започваше да прилича на истински дом. Вече бяха реконструирали кухнята и сега изглеждаше точно като преди трийсет години. Гаел беше намерила същата печка на търг, купи я на нищожна цена и я поправи.

— Мисля, че къщата ще е готова преди края на годината — предрече Кристоф, след като се огледа наоколо.

— Надяваме се да е така, но предстои още много работа — отговори Андре, стиснал архитектурните планове в ръка, за да покаже на един от дърводелците какво точно иска да се направи.

Кристоф обиколи стаите, а Гаел му разказа за намеренията им. Петте детски стаи се помещаваха на последния етаж. В мазето щяха да построят тайна стая, където навремето бяха крили децата, които за съжаление бяха намерени от Гестапо. Подозрителен съсед бе предал семейството.

След обиколката, когато стана време да си ходи, Кристоф прошепна на Гаел:

— Прекарах великолепно на вечерята миналата седмица. Искаш ли да излезем довечера?

Поканата му бе съвсем неофициална, но той смяташе, че Гаел предпочита този подход — нещо леко и импровизирано. Така нямаше да има прекалено много време да размишлява по въпроса, а и не се нуждаеше от бавачка за дъщеря си. Можеше просто да излезе, ако е свободна.

Гаел кимна в съгласие и Кристоф се зарадва. После я осени идея. Беше петък и Доминик заминаваше с приятели за уикенда. Следобед потегляха към Нормандия. Семейството на приятелите й имаше вила там и често я канеха през уикендите. Тогава Гаел оставаше сама и свободна.

— Би ли искал да ми дойдеш на гости? Не съм голяма готвачка, но мога да купя нещо на път за вкъщи — предложи тя.

Той одобри идеята и се усмихна.

— Ще донеса виното. В колко часа?

— Осем и половина?

Това щеше да й осигури достатъчно време да довърши работата си с Андре, да напазарува и да се подготви за вечеря.

— Идеално.

Тя му даде паролата за ключалката на вратата на кооперацията. За разлика от подобни сгради в Съединените щати, в Париж обикновено имаше само пазачи, но не и портиери.

Кристоф си тръгна, но Андре не обели и дума за това, което беше чул. Надяваше се приятелят му да започне връзка с Гаел и не искаше да я притеснява. Личеше й, че е стеснителна с мъжете и „изгубила практика“, както самата тя се изрази. Все още не бе решила как да постъпи и продължаваше да убеждава сама себе си, че Кристоф бе само приятел.

На път за вкъщи тя се отби в „Ленотр“ на авеню „Виктор Юго“ и купи печено пиле и зеленчуци, нарязана сьомга за предястие и великолепна торта с ягоди. Кристоф се появи в осем и половина и тя вече бе издокарана в джинси и бял пуловер. В кооперацията имаше асансьор, но той се качи по стълбите. Подаде й бутилка великолепно бордо. Беше похарчил доста пари за виното, за да я впечатли, и успя. Беше от отлична реколта „Шато Марго“.

Кристоф бе очарован от високите тавани и се влюби в препарираната зебра във всекидневната. Апартаментът беше елегантно обзаведен и тя му обясни, че го бе наела мебелиран. Представляваше интересна смесица от шик, изисканост и лудост — като зебрата, поставена до канапето.

— Ще се запозная ли с дъщеря ти? — нервно попита той, когато седнаха.

— Тя замина за уикенда — небрежно отвърна Гаел и се засмя на облекчения му поглед.

— Съжалявам — извини се той. — Момичетата на тази възраст ме плашат, особено когато защитават майките си. Могат да бъдат ужасно свирепи.

— Тя всъщност защитава баща си повече от мен — тихо отвърна Гаел. — Двамата взаимно се обожаваха и се страхувам, че той доста я разглези. А за да почете паметта му, тя държи да не се виждам с никого.

— Разбирам — кимна той.

Чувстваше се щастлив задето бе насаме с Гаел и не му се налагаше да се разправя с Доминик, която му се струваше като зловещ дракон. Повечето тийнейджърки бяха такива. И преди бе попадал в подобни положения, обикновено с разведени жени, чиито деца не искаха нов мъж около майките си. Трудно бе за всички в подобни ситуации. А с починал баща, очевидно превърнат в светец от дъщеря си, щеше да е още по-лошо.

Гаел му предложи шампанско „Кристал“ като начало. Беше подредила масата елегантно, с цветя в средата. Апартаментът беше огромен, кухнята — топла и уютна, а Гаел беше подредила снимки и лични вещи, за да го превърне в дом. Кристоф видя нейна снимка с Робърт. Двамата изглеждаха щастливи. Внезапно той изпита съжаление към нея задето бе овдовяла толкова млада.

Кристоф отвори виното. Хареса му, че го беше поканила на неофициална вечеря в кухнята. Не приличаше на жена, която иска да се изфука, макар очевидно да живееше добре. Чувстваше се все по-силно привлечен от нея всеки път, когато я видеше. Също като Гаел, и той нямаше представа накъде отиваха, но усещаше, че се влюбва. Никоя друга жена не го бе завладявала толкова бързо. Надяваше се все пак, че не му личи. Не искаше да я уплаши, а подозираше, че това ще стане, ако тя узнае за чувствата му. Той самият също бе притеснен, тъй като обикновено се държеше на разстояние, а с нея му се струваше, че е отворен и уязвим като цвете през лятото. Копнееше да композира музика за нея.

— Разкажи ми за манекенските си дни с Кристиян Диор след Окупацията — каза той небрежно, а тя се засмя.

— Бях толкова зелена, че нямах представа какво правя. Настаниха ни в апартамент за модели, контролираха ни. Струваше ми се, че съм в пансион за момичета. Всички се забавлявахме страхотно и не можехме да повярваме какви късметлийки сме да попаднем там. Щях да умра от глад, ако не ми бяха дали тази работа. Стана по-тежко и сериозно, когато се преместих в Ню Йорк, но там изкарах само една година. Модният бизнес е много напрегнат. Робърт и аз се оженихме бързо, а после се появи Доминик. Работих до петия месец на бременността, после се пенсионирах и никога не се върнах към модата. Тя щеше да пречи на семейния ни живот. Останах си у дома със съпруга си и бебето, хванах се да уча и годините отлетяха. Прекалено бързо — отбеляза тя натъжено.

Кристоф се протегна и докосна ръката й.

— Съжалявам — нежно каза той. — Сигурно ти е трудно сега.

Личеше, че е била омъжена щастливо и много е обичала съпруга си.

Гаел се усмихна, за да прикрие връхлетялата емоция, Робърт продължаваше да й липсва.

— Не е лесно да се приспособиш към нов живот. Робърт беше прекрасен човек. Живяхме щастливо. Все още не мога да повярвам, че него вече го няма. А за дъщеря ми е още по-трудно. Баща й я обожаваше, а и тя него. Понякога дори се чувствах малко настрани от тях. Имаха специална връзка. Но Робърт беше много мил човек, добър и към двете ни.

— Ще се справиш ли, когато тя замине за университета? — загрижено попита той.

Тя въздъхна и сви рамене с примирение.

— Ще ми се наложи. Случва се на всички родители. Децата започват свой собствен живот и забравят за теб. Не мога да се залепя за нея, а тя няма търпение да се втурне в истинския живот. И макар да е половин французойка, не се чувства обвързана с Франция. Иска да живее в Ню Йорк след университета. А аз съм щастлива тук.

— Това тук не е ли истинско? — повдигна вежди той, когато чу думите й за желанието на Доминик да започне истински живот. — Струва ми се съвсем истинско. Великолепен апартамент, грижовна майка, удобно съществуване, година-две в Париж. А и съм сигурен, че и ти я глезиш, а не само баща й. Вероятно има и много други преимущества, които дори не мога да отгатна. Късметлийка е, дори и да не го знае.

— Никоя тийнейджърка не се чувства късметлийка. Мислят, че родителите им са грубияни, или малоумни, или проклети. Откриват добродетелите ни по-късно, ако въобще притежаваме такива. Но обикновено по времето, когато го осъзнаят, вече ни няма.

Това бе майчинството, една доста неблагодарна работа, според Кристоф.

— Какви бяха твоите родители? Грубияни, малоумни или проклети? — попита той с интерес.

Усещаше, че Гаел пази много неща дълбоко в себе си.

— Нито едно от тези неща. Майка ми беше доста затворена и уплашена, а войната само влоши положението. Беше ужасена през цялото време. Загуби баща ми в Съпротивата, а брат ми — при глупава катастрофа само месец по-рано. Немците се бяха настанили в дома ни и те убиха баща ми. Тя никога не се съвзе от смъртта му.

Гаел не му обясни, че последният удар, довършил майка й, бе когато обвиниха дъщеря й в колаборационизъм.

— Всички ние платихме висока цена за случилото се през войната — каза тя сериозно.

— Аз бях с Де Гол в Северна Африка — сподели той, макар тя да не искаше да му задава въпроси, защото понякога хората често вършат неща, за които после не желаят да говорят. — Бях много млад, на осемнайсет години. Преживяването беше зашеметяващо, въпреки че не бих искал отново да ми се случи.

Тя кимна в съгласие, после го разпита за музиката от филма, по който работеше в момента. Призна му, че бе изпитала истинско удоволствие докато слушаше записите му.

— Приспаха ли те? — попита той усмихнато. — Действат като сънотворно на много хора. Май би трябвало да ги продавам точно с тази цел.

— Всъщност, да — засмя се тя засрамена. — Но беше късно и бях доста изморена. Но преди да се унеса, страшно ми харесаха.

— Значи разбираш какво имам предвид. По-добри са от приспивателните.

Храната, която Гаел бе приготвила, не беше впечатляваща, но бе семпла и вкусна, придружена с бутилка „Шато Марго“.

След вечеря Кристоф запали камината във всекидневната, седяха и бъбриха дълго за неговата работа, за нейните планове за музея и идеите й за реклама, които му харесаха. Гаел беше способна жена и той бе убеден, че ще свърши отлична работа. Минаваше един, когато Кристоф реши, че е време да си тръгва.

— Мога ли да ти предложа обяд утре? — попита той, когато излязоха в коридора.

Гаел поклати глава със съжаление.

— Трябва да отида на търга. Искаш ли да дойдеш с мен? — внезапно попита тя.

Кристоф се усмихна, зарадван от поканата.

— С удоволствие.

Разбраха се да се срещнат в хотел „Дрюот“ в два следобед. Там се провеждаха най-прочутите търгове в Париж и Гаел бе закупила доста впечатляващи неща, от картини до дрехи, играчки, градинско оборудване, редки книги, вино, старинни военни униформи, платове, килими и кухненски уреди. Беше харесала там няколко картини. Смяташе да ги купи със свои пари и да дари на музея една от тях, но прояви дискретност и не го сподели с Кристоф.

Той й благодари за вечерята и си тръгна, а тя остана известно време пред огъня с мисълта за него.

Най-после си легна, пусна музиката му и след две минути заспа. На другата сутрин, когато се събуди, ярко слънце огряваше стаята. Започваше великолепен ден.

Гаел влезе в тръжната зала точно навреме и запази място на Кристоф до себе си, въпреки протестите на няколко търговци на антики, недоволни, че пази празно място в претъпканата зала. Хората, които посещаваха „Дрюот“, обикновено изглеждаха агресивни и непочтени, с изключение на някой случаен аристократ. Гаел носеше джинси, старо кожено палто и черни кожени ботуши от „Ерме“. След минути Кристоф се настани до нея, облечен в спортен костюм и елегантни обувки от кафяв велур.

Тя се съсредоточи върху търга и първият желан предмет бързо се появи. Гаел успя да го купи и се усмихна победоносно. Кристоф обичаше да я вижда доволна и развълнувана. Тя се справи чудесно и с второто наддаване. Накрая си тръгнаха от търга с четири картини, които занесоха в апартамента й. Бяха великолепни и подходящи за дома на семейство Щраус.

— Странно усещане е да пресъздаваш нечий дом и живот. Имам чувството, че работя за загиналото семейство — каза тя и му предложи шампанско, но Кристоф отказа.

Гаел се изкушаваше да го покани да остане на вечеря, но не беше сигурна дали две поредни вечери нямаше да изглеждат прекалено много. Не искаше да му изпрати погрешното послание и да го окуражи, но започваше да го чувства като стар приятел. След минути колебание реши да захвърли предпазливостта и го покани да остане и да й помогне да довършат остатъците от предишната вечер.

— С удоволствие бих останал — каза той, — но се налага да вечерям със сестра ми, съпруга й и двете им невъзпитани деца. Тя никога не им отказва нищо.

Робърт бе вършил същото с Доминик и сега Гаел понасяше неприятните последици от неразумните му действия.

— На колко години са?

— Пет и седем. Две лоши малки момчета, които могат да са изключително мили, но само понякога.

Гаел знаеше, че не бе лесно да контролираш момчета на тази възраст, и подозираше, че не са чак толкова лоши, колкото Кристоф ги описваше.

— С какво се занимава сестра ти?

— По сърце е художничка, но работи като медицинска сестра. Съпругът й е адвокат. Той се занимава с всичките ми договори.

— Полезно — отбеляза Гаел.

Изненада се, че Кристоф има нормално традиционно семейство. Досега й се струваше истински бохем.

— Имаш ли други братя и сестри?

— Не, само двамата сме. И сме много близки. Живяхме заедно докато тя се омъжи. Изгубихме родителите си, когато бяхме прекалено млади. Бих те поканил да се присъединиш към нас, но сестра ми е ужасна готвачка. Обичам зет ми, но той заспива на масата и след две чаши вино вече хърка. А момчетата ще те подлудят, защото тя ги оставя да беснеят докато се изтощят. Твърди, че така спели по-добре. Не можеш да водиш нормален разговор докато те мятат разни неща наоколо и крещят.

Гаел се засмя на описанието на семейната картинка.

— Типични момчета.

— Надявам се Амандин да ги изпрати в пансион, за да мога отново да си бъбря с нея. Не сме водили приличен разговор от години. Хлапетата са вечно наоколо и вдигат страхотен шум. Наслаждавай се на тихата си и спокойна вечеря — каза той и си тръгна, след като я поздрави за закупените картини.

Кристоф също ги хареса, смяташе, че са отличен избор за музея.

Гаел не го чу на следващия ден. Изненада се, че той й липсва, което й се стори абсурдно, тъй като почти не го познаваше. Обичаше да си бъбри с него и й бе приятно да седи до него в залата докато наддаваше, а също и да сподели вълнението си с него, когато успя да се пребори за желаните картини.

Гаел отиде на разходка, после се прибра и реши да почете книга. Пусна записите на Кристоф и отново заспа на канапето. Засмя се, когато се събуди. Може би той беше прав и в музиката му имаше нещо приспиващо.

Доминик се прибра късно следобед и попита майка си как е прекарала уикенда. Гаел й показа картините, каза, че е била на разходка и си е почивала, но не спомена и дума за Кристоф. Нямаше представа какво да каже на дъщеря си, освен че беше обядвала и вечеряла два пъти с мъж, когото харесваше много, и чиято музика я приспиваше. Какво друго можеше да каже? А и както и да го опишеше, знаеше, че Доминик няма да одобри, затова реши, че не й дължи обяснения и запази хубавия уикенд за себе си.