Даниел Стийл
Наградата (1)

На моите любими и много смели деца Бийти, Тревър, Тод, Ник, Сам, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

 

Всички имаме битки, срещу които да се изправим, начини да оцелеем, загуби, които трябва да изтърпим и приемем, времена, когато ни обвиняват несправедливо.

И трябва да се надигнем от пепелта.

Бъдете колкото се може по-смели, борете се с кураж, съчувствие и прошка.

Обичайте с цялото си сърце, вдъхвайте си сила един на друг.

И помнете колко ви обичам и колко се гордея с вас.

Винаги!

С цялото ми сърце и любов,

Мама / Д. С.

ДО ВСИЧКИ ФРАНЦУЗИ

Франция изгуби една битка!

Но Франция не е изгубила войната!

Безотговорните управници може и да са капитулирали, отстъпвайки пред паниката, забравяйки честта, предавайки страната в робство. Но все пак нищо не е загубено!

Нищо не е загубено, защото това е световна война. В свободния свят има огромни сили, които още не са отстъпили. Един ден тези сили ще смажат противника. На този ден Франция ще трябва да присъства за победата. Тогава тя ще си върне свободата и величието. Такава е целта ми, моята единствена цел!

Ето защо заклевам всички французи, където и да се намират, да се обединят с мен в действията, в саможертвата и в надеждата.

Родината ни е в смъртна опасност.

Да се борим, за да я спасим!

Да живее Франция!^[1]

Смелост е силата да превъзмогнеш опасност, беда, страх, несправедливост, докато продължаваш да вярваш в душата си, че животът, с всичките страдания, е добър.

Доръти Томпсън

Романът „Наградата“ е измислица.

Имена, герои, места и събития са продукт на въображението на авторката. Всяка прилика с истински лица, живи или мъртви, събития или места е напълно случайна.