Дейвид Балдачи
Виновните (70)

70

Позвъниха и на Тагърт, която се появи час след местните полицаи.

Роби и Рийл дълго обясняваха на ченгетата какво се е случило, но когато Тагърт пристигна, поговори с колегите си и вероятността да ги арестуват за незаконно проникване в чужда къща изглеждаше нищожна.

Местният следовател Клайд Дрискол беше млад и очевидно притеснен. Бе споменал на Тагърт, при това достатъчно високо, за да го чуят Роби и Рийл, че това е първото му убийство, откакто е назначен преди пет години.

Тагърт предложи помощта си и препоръча на Дрискол да се възползва и от услугите на Роби и Рийл. Докато съдебният лекар оглеждаше тялото, четиримата провериха под лупа местопрестъплението, а и цялата къща.

Барксдейл явно бе спал в леглото си, защото пижамата му лежеше на пода до него.

— Възможно е убиецът да го е съблякъл тук — предположи Дрискол. — По пижамата няма кръв.

Откриха финансови документи на името на Тед Бънсън, които подсказваха, че Барксдейл си е осигурявал прехраната чрез инвестиции. Не беше богат, но бе изкарвал достатъчно, за да живее скромно. Намериха сметки за медицински разходи, свързани с Джейн Смит. Сумите се оказаха значителни.

— Възможно е това да е причината за скромния му начин на живот — предположи Рийл.

— Помня Емит от времето, когато живееше в Кантрел — каза Тагърт. — И макар да беше отдавна, мога да заявя със сигурност, че това е той.

Роби кимна.

— Макар че годините са му се отразили зле.

— А и смъртта не се отразява добре на никого — отбеляза Тагърт.

Роби и Рийл бяха разказали за срещата си с Джейн Смит в психиатричната клиника.

— Наистина ли смяташ, че тя може да е Лора Барксдейл?

— Ще ти отговоря по следния начин: не мога да бъда сигурен, че не е Лора.

Откриха една-единствена вещ от предишния живот на Емит в Кантрел като член на богатата и влиятелна фамилия Барксдейл. Снимката стоеше на масата в спалнята. Предполагаха, че на нея са били заснети четиримата в семейството. Лицата на Лора и Хенри обаче бяха изрязани.

— Добре — каза Роби. — Двама са заличени, двама са останали. Майката и синът.

Какво символизира това? — попита Тагърт, която се взираше в снимката с двете дупки.

— Възможно ли е Лора да е в клиниката, а бащата Хенри някъде другаде? — попита Роби.

— Смяташ, че Хенри е дошъл тук и е убил собствения си син? — попита изумена Тагърт.

— Не знам — призна Роби. — Това е само една от многото възможности. Но да отреже гениталиите му…?

В къщата намериха множество библии и книги на религиозна тематика, което им подсказа, че Емит Барксдейл е бил дълбоко вярващ. Откриха, че дори е бил младши проповедник в местната баптистка църква.

— Не помня Емит да беше религиозен — отбеляза Роби.

— Нито пък аз — потвърди Тагърт. — Беше купонджия, който правеше каквото си искаше, с когото си искаше. Веднъж се беше напил и си пробва късмета дори с мен.

Роби я погледна изненадан.

— И какво стана?

— Носът му зарасна след доста време.

— Някои хора откриват религията в по-зряла възраст — обади се Рийл. — Може би, за да изкупят греховете си от миналото.

Дрискол бе наредил на един от хората си да поръси рамката на снимката с прах за снемане на отпечатъци, след което да извади самата снимка и да повтори процедурата с нея.

— Какво е това? — попита криминологът.

Бе обърнал снимката от другата страна. На гърба й имаше надпис, който изглеждаше сравнително скорошен. Тагърт прочете на глас всяка буква и цифра.

— Л осемнайсет, Калвин. Л-Н-Х.

Криминологът изгледа останалите.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Може да е код — предположи колебливо Рийл.

Дрискол кимна.

— Разполагаме със специалист по тези неща. Ще му го възложа.

Прибра снимката в плик за веществени доказателства и го запечата.

— Това, което не открихме, също е много интересно — каза Рийл.

— И какво не сме открили? — попита заинтригуван Дрискол.

— Смартфон или компютър — отговори му Тагърт. — Повечето хора имат и едното, и другото. А всеки има или едното, или другото.

— Може убиецът да ги е взел — предположи Рийл.

— Вие ни обяснихте възможната връзка със събитията в Кантрел — каза Дрискол. — Но кой би искал да убие този Емит Барксдейл?

— Шърман Кланси, Джанет и Сара Чизъм, а сега и Емит Барксдейл. Възможно е всички тези убийства да са свързани — каза Рийл. — Просто не знаем как точно.

В стаята влезе съдебният лекар, дребничка, четирийсетинагодишна жена с къса кестенява коса.

— Добре, ще трябва да отнеса тялото и да направя аутопсия, но предварителното ми заключение е, че жертвата е отровена.

— Отровена? — възкликна Тагърт. — С какво?

— Не мога да знам, докато не излязат резултатите от токсикологията, но смъртта е настъпила вследствие на отравяне. Забелязах кървава пяна в устата. Натиснах леко горната част на трахеята и излезе още пяна. Това предполага отрова от рода на цианида.

— Ако е цианид, колко време е изминало, преди да умре? — попита Тагърт.

— В случай че става въпрос за чиста киселина, около десет минути. При калиевия или натриевия цианид времето е половин час. Гадна работа. Фатален е дори в малки дози и действа сравнително бързо. Жената се усмихна. — Убиецът явно е почитател на Агата Кристи, защото това е един от любимите й начини за убийство. Токсикологичните изследвания ще отнемат известно време, но ще ви съобщя резултатите веднага щом приключа с аутопсията. Цианидът оставя следи в организма. Ще започна аутопсията веднага щом откараме тялото. Ще имам предварителни резултати до няколко часа.

— А… отрязаната част? — попита Дрискол с явно неудобство.

Съдебната лекарка присви устни.

— По-скоро отсечена. Останала е малка вдлъбнатина на мястото, където оръжието — вероятно сатър — се е стоварило върху стените на ваната. Не съм психиатър, но определено бих потърсила в този акт някакъв символизъм.

Тя си тръгна, а останалите се спогледаха.

— Явно убиецът му е дал отровата по някакъв начин — каза Тагърт.

— Което предполага, че жертвата го е познавала — заключи Дрискол.

Следователят изглеждаше едновременно доволен и изненадан от себе си, че е стигнал до този извод.

Рийл се усмихна едва забележимо и каза:

— Отлично предположение. Но трябва да отбележа, че жертвата е била с пижама и е спала в леглото си.

— Вярно — съгласи се унило Дрискол.

Тагърт продължи:

— Отровата го е убила. После някой е свалил пижамата му и го е замъкнал до банята. Трябва да е бил доста силен, защото Барксдейл е едър.

— Може да са били двама — предположи Дрискол.

— Възможно е — съгласи се Рийл. — Но все някой трябва да е видял този човек или тези хора да идват или да си отиват. Съседът например е забелязал, че колата на Барксдейл не е карана от два дни.

— В такъв случай най-добре да поговоря с него — разбърза се Дрискол.

— Ще дойда с теб — каза Тагърт.

След като те излязоха, Роби и Рийл седнаха на два стола и забиха погледи в пода.

— Защо са го убили? Заради връзката му е Джейн Смит? Коя е тя? Лора Барксдейл? В такъв случай защо е толкова важно да бъдат премахнати всички тези хора? Свързани ли са помежду си тези убийства?

— Трябва да имат нещо общо със случилото се преди толкова много години. С хлапетата в онази барака. С Хенри Барксдейл. С Шърман.

— А може би и с Джейн Смит — предположи Роби.

— Би било чудесно, ако можехме да я идентифицираме като Лора или да отхвърлим възможността да е тя.

— И да разберем защо Емит е бил неин попечител и е живял под чуждо име.

— Смяташ ли, че Хенри е още жив?

— Възможно е. Той е на възрастта на баща ми.

— Освен ако някой не е убил и него.

— Какъв мотив би могъл да има?

— Сключил е с Кланси сделка, която, ако излезела наяве, щяла да съсипе единственото, което му било останало — доброто му име. Затова е убил Кланси. Разбрал е, че има вероятност той да е споделил нещо с двете сестри Чизъм. Или пък те са разбрали за него и са се опитали да го изнудват. Не забравяй думите на Ема, която заяви, че Джанет е знаела голяма тайна. И че щяла да се срещне с някой, който бил свързан с важни хора в града. Може да е имала предвид семейство Барксдейл, макар отдавна да са напуснали Кантрел. За това ги е убил.

— А синът му Емит?

— Знаел е какво е направил баща му и е трябвало да умре.

— Предполагам, че е възможно — отвърна Рийл, — но в теорията ти има твърде много бели петна, включително отрязаният пенис. Да не забравяме, че не сме опитни детективи, Роби. В тази област сме същите аматьори като този Дрискол.

— Не, обучени сме да забелязваме и най-незначителните подробности, да виждаме онова, което другите пропускат.

— Така е, но аз лично не виждам нищо, освен мъгла.

— Докато убиецът вижда отлично ситуацията.

Рийл го погледна и каза:

— Чудя се коя ли ще е следващата жертва.