Дейвид Балдачи
Виновните (66)

66

Рийл се взираше смаяно в него.

— Доста неочаквано заключение, не смяташ ли?

— Не чак толкова.

— Искаш да кажеш, че Кланси е сключил сделка с Барксдейл? Дай ми нещо, с което да шантажирам Нелсън Уендъл, и ще те оставя на мира?

— Вероятно Уендъл е разполагал с повече пари.

— Но Барксдейл би постъпил глупаво да се довери на Кланси.

— Може да не е имал избор. Пит каза, че баща му е позволил на Уендъл да използва бараката. В първия момент решил, че ще води там жени. Може Уендъл да не е имал намерение да разкрива пред Кланси какво става там. Но въпреки това Кланси е разбрал.

— Това ми се струва по-логично.

— Винаги съм се чудил каква е връзката между Нелсън Уендъл и Кланси. Те не са се движели в едни и същи кръгове. За бога, та Уендъл дори не е живял в Кантрел! Възможно е Барксдейл да е направил всичко това, след като е открил, че двамата с Уендъл споделят обща страст към децата. И така Кланси да се е запознал с Уендъл. С помощта на Барксдейл.

— А може да са възнамерявали да оставят Кланси в неведение относно участието на Уендъл.

— Да. Това ми се струва по-вероятно. Кланси обаче е проявил находчивост, видял е шанса си и е решил да се възползва от него.

— Но нали Барксдейл е напуснал Кантрел едва две години след теб?

— Може би точно тогава Кланси е започнал да го изнудва. Разполагал е със снимките. Това би съсипало репутацията на виден богаташ като Барксдейл. Нищо чудно да е продал къщата, за да се разплати с Кланси.

— Трябва да намерим доказателства за това.

Роби извади телефона си.

— Знам едно място, където умеят да извличат всякаква информация.

Синия отговори на второто позвъняване. Роби му обясни търпеливо ситуацията и изложи молбата си. Чуваше как шефът му си води подробни записки. Когато завърши, каза:

— Интересна теория.

— Надявам се да успееш да потвърдиш, че е нещо повече от теория — отвърна Роби.

— Ще се заема веднага.

— И благодаря, че изпрати Джесика тук. В момента нямаше да разговаряме, ако не беше тя да ме спаси.

— Обичам да се подготвям за всевъзможни изненади. И още нещо, Роби.

— Да?

— Разбирам защо правиш всичко това, дори да не го одобрявам.

— Благодаря — отвърна изненаданият Роби.

— Отношенията ни с баща ми трудно можеха да се нарекат идеални каза Синия и сложи край на разговора.

Роби погледна Рийл и прибра телефона.

— Ще работи по случая, но няма да разчитаме само на това. Трябва да се захванем с нещата, с които можем да се справим сами.

— Откъде ще започнем?

— От първата съпруга на Шърман Кланси. Тя беше на изслушването по делото на баща ми.

— Имаш ли представа къде живее? — попита Рийл.

— Не, но съм сигурен, че ще открием адреса.

— Дори да знае нещо, наистина ли очакваш да го сподели с нас?

— Както сама каза, Джес, зависи от начина, по който питаш.

 

 

Касандра Кланси не се бе омъжила повторно. И живееше на трийсетина километра от Кантрел.

Когато двамата с Роби поеха по алеята, водеща към голямата, добре поддържана двуетажна къща с паркирано отпред беемве. Рийл отбеляза:

— Явно при развода е получила своя дял от парите на мъжа си.

— Да се надяваме, че ги е похарчила по-разумно от него.

Излязоха от колата и се запътиха към входната врата. Роби почука и след секунди чуха стъпки.

На прага се появи Касандра.

Роби не бе успял да я разгледа добре в съдебната зала, но сега виждаше, че годините не са били благосклонни към нея. Кожата й бе увиснала и осеяна с петна. Косата й беше къдрена толкова безжалостно, че бе изтъняла и толкова оредяла, та скалпът й прозираше на места. Дрехите й обаче бяха скъпи и стояха добре на набитото й тяло, прикривайки умело корема и широките бедра.

— С какво мога да ви помогна? — попита предпазливо тя.

— Аз съм Уил Роби. А това е приятелката ми Джесика Рийл.

Касандра изгледа Рийл, преди погледът й да се върне отново на Роби.

— По дяволите, Уил, променил си се, скъпи. Не те познах. Не че едно време бяхме кой знае колко близки.

— Така е, не бяхме. Но с две от децата ви ходехме заедно на училище.

— Сега се сещам, че те видях в съдебната зала. Тогава обаче не успях да събера две и две.

— Мина доста време.

— Е, ако баща ти е убил Шърм, предай му моите благодарности.

— Явно не сте се погаждали с бившия си съпруг.

— Мразех го от дъното на душата си. Заряза ме заради онази пачавра?

— Съжалявам да го чуя.

— И аз съжалявам — отвърна рязко тя.

— Видях ви да седите до нея в съдебната зала.

Касандра измъкна пакет цигари от джоба си, извади една, драсна клечка кибрит и я запали.

— Времето лекува старите рани. Защо не влезете?

Последваха я вътре и Роби забеляза луксозното обзавеждане на стаите, край които минаваха.

Бившата госпожа Кланси ги изведе на задната веранда през широко отворените френски прозорци. Дворът бе ограден, имаше пейки от ковано желязо и фонтан по средата, който наподобяваше многоетажна сватбена торта. Озеленяването бе дело на професионалисти.

Роби се огледа и каза:

— Радвам се да видя, че се справяте добре във финансово отношение.

Касандра отвърна с гримаса:

— Трябваше да получа повече, но старият Шърм, мръсникът долен, се оказа хитър като алигатор, излязъл на лов. Скри голяма част от парите си. Състоянието, което декларира, когато попълваше документите за развода, бе поне десет пъти по-малко от реалното. Но да, справих се добре. Управлявах парите си разумно. Не ми се наложи да работя. А и кой знае, след като кучият му син умря, без да остави завещание, може да получа още някой долар от наследството.

Тя посочи пълната кана и чашите, оставени на дървената масичка.

— Искате ли студен чай със захар?

Роби отказа, тъй като подозираше, че напитката може да го прати в диабетна кома. Рийл последва примера му. Касандра си наля чай, добави няколко бучки лед и седна. Отпи голяма глътка и премлясна.

— Най-вкусното нещо на света!

— Сигурен съм — отвърна Роби. — Значи парите са дошли от продажбата на правата върху полезните изкопаеми във фермата, която сте притежавали съвместно?

Тя изтръска пепелта от цигарата си и го изгледа, изпълнена с подозрения.

— За какво е всичко това?

— Вървя по следите, свързани с делото на баща ми.

— Разбирам. Не познавах добре и баща ти, но никога не съм чувала лоша дума за него. Той е добър човек. Съжалявам за неприятностите, които му се струпаха.

— Смятате ли, че би могъл да убие бившия ви съпруг?

— Не знам. Мога да ви кажа, че аз лично много пъти съм искала да го убия, но така и не събрах куража за това. — Тя помълча и добави: — Знаеш ли, той се гордееше с теб.

— Кой? Съпругът ви?

— Не. Баща ти.

— Откъде знаете?

— Много пъти седяхме един до друг на трибуните по време на футболните ти мачове. Това беше, преди да се разведа, разбира се. Две от момчетата ми играеха в гимназиалния отбор. Бяха малко по-големи от теб, но продължих да ходя на домакинските мачове и след като те завършиха. Както и да е. Баща ти крещеше като луд. Разказваше на всички около себе си колко е страхотен синът му. Имах чувството, че ще се пръсне от гордост.

— Никога не ми го е казвал.

— Някои мъже са такива. Не си спомням и Шърман да е хвалил момчетата си за нещо. Вероятно се е опасявал да не ги разглези, ако започне да ги хвали за щяло и нещяло. Затова глупакът му с глупак така и не им каза една мила дума.

— Предполагам, че някои мъже наистина са такива — отвърна тихо Роби, с което си заслужи остър поглед от Рийл.

Касандра се усмихна и го посочи с пръст.

— А ти изведе „Пантерите“ до титлата в щатското първенство. Единственото хубаво нещо, което се е случвало в Кантрел, откакто се помня.

— Благодаря. — Роби се замисли, тъй като не знаеше как да подходи. — Помня фермата ви. Беше доста голяма.

— И аз не съм я забравила — отвърна тя. — Но спомените ми не са хубави. Така и не успяхме да изкараме пари от реколтата. Скъсвахме се от работа, а получавахме центове.

— Но после сте продали правата за добив на полезни изкопаеми. И Шърм е вложил парите в онова казино. Тогава доларите са потекли като река. Но сте се развели. Всичко това се е случило за доста кратък период от време. За няколко години.

Тя отново го изгледа, изпълнена с подозрения.

— Явно знаеш много за семейните ни дела.

— Интересувам се от някои неща. Например каква работа е имал съпругът ви с Хенри Барксдейл и Нелсън Уендъл?

Изражението й се промени.

— Нелсън Уендъл? Петролният магнат? Че какво общо би могъл да има той с човек като Уендъл?

Не я бива в лъжите, помисли си Роби.

— Коя енергийна компания откупи правата за добив на полезни изкопаеми в имота ви, госпожо Кланси? — попита Рийл.

Жената се обърна към нея.

— Какво значение има?

— Има, ако става въпрос за „Коустъл Енерджи“.

Касандра се изправи и изрече заплашително:

— Искам да напуснете дома ми. Веднага!

Роби и Рийл не помръднаха.

— Прекалено много хора изгубиха живота си, госпожо — каза Роби. — Бяха убити. Включително съпругът ви. Знаем защо. А вие? Искате ли да бъдете следващата?

Устните й потрепериха, но тя продължаваше да ги гледа предизвикателно.

— Мисля, че трябва да седнете предложи Рийл — и да поговорим, преди ситуацията да се е влошила още повече.

Касандра седна рязко, допуши цигарата си и трескаво запали нова.

— Има една барака в задната част на фермата. Помните ли я? — попита Роби.

Касандра не отговори. Той извади снимката и я плъзна по масата.

— Това е заснето там, нали?

Касандра погледна към нея, но бързо извърна поглед.

— А мъжът е покойният, но не и непрежалим Нелсън Уендъл — добави Рийл.

Роби почука с пръст по снимката.

— Откъде се вземаха децата, Касандра?

Лицето й почервеня и тя задиша с усилие. Хвана се за гърдите и простена:

— Мисля, че получавам сърдечен пристъп.

— А аз мисля, че този пристъп се дължи на страх. Ще повикаме линейка, ако желаете. Но ще продължа да търся отговор на въпроса, който ви зададох. А може да дойде и полицията и тя да ви го зададе.

Касандра задиша нормално и впери в тях поглед, пълен с отрова.

— Не могат да предприемат абсолютно нищо. Пострадалите е трябвало да повдигнат обвинение, преди да навършат двайсет и една години. А и срокът на давност е изтекъл отдавна.

— Явно сте знаели какво става, след като сте прочели закона — отбеляза Роби.

Касандра трепереше цялата.

— Ако бившият ми съпруг е извършил нещо нередно, вината е изцяло негова. Аз нямам нищо общо.

— Откъде вземаха децата?

— Нямам представа за какво говорите.

— Сама казахте, че нищо не ви заплашва, госпожо Кланси. Законът е безсилен.

Тя изтръска пепелта от цигарата си и не каза нищо.

— Децата ви са добре, нали?

— Да — отвърна предпазливо Касандра. — Внуците също. Имам общо шест. Всичките са добре.

— За разлика от децата в онази барака. Да не би двамата със съпруга ви да сте се сприятелявали с разни хора и да сте обещавали да се грижите за децата им, докато работят? А вместо това сте ги водели при двама педофили.

— Напуснете дома ми! — кресна Касандра. — Веднага! Преди да повикам ченгетата!

— Полицията знае, че сме тук — отвърна Роби. Разследваме случая заедно с шериф Монда.

Касандра едва не изпусна цигарата си.

— Той… той знае, че сте тук?

Роби кимна.

— Шерифът знае много — добави Рийл. — Почти колкото нас.

Касандра запелтечи:

— Т-т-това е недоказуемо. Уверявам ви. Не можете д-д-да ме съдите.

— Но можем да направим така, че всички да научат истината. Може да не ви изправим пред съда, но се питам как децата ви биха приели истината. Или внуците ви.

— Ще ви съдя! Това е клевета! Ще ви съдя! — извика Касандра.

— Най-добрата защита срещу клеветата е истината каза Роби, извади телефона си и го вдигна високо. — Записах всяка ваша дума.

— Това е… това е… незаконно.

— Така ли? Може да е незаконно, а може и да не е.

— Аз… аз…

— Вие можете да заминете в чужбина и да приемете нова самоличност — предложи Рийл, — защото с живота ви такъв, какъвто го познавате, е свършено. Не мисля, че на хората в Кантрел ще им допадне съжителството със съучастница на педофили. — Рийл огледа хубавата къща и добави: — Надявам се, че си е заслужавало.

Касандра се отпусна на стола си.

— Вижте какво… можем ли да сключим някакво споразумение?

— Какво например? — попита Роби.

— Ще ви кажа каквото знам, а вие ще забравите, че съм била част от всичко това.

— Да чуем първо какво имате да ни кажете.

— Но…

— Да чуем първо — повтори Роби с по-твърд тон.

Касандра най-сетне кимна и се приведе напред. Угаси цигарата си, пое си дъх и започна:

— Разбирате ли, във фермата наемахме много сезонни работници — каза тя с разтреперан глас. Идваха всяка година, обикновено от Мексико или Централна Америка. Някои от тях бяха чернокожи или скитници, които се опитваха да свържат двата края.

— Но нямаше бели деца? — попита Роби.

— Не, не си спомням да е имало. Дойдеше ли жътва, работеха в полето по цял ден. Повечето имаха деца… малки деца. Двете с дъщеря ми се грижехме за тях и дори им организирахме нещо като училище. Това беше всичко. Кълна се в господ!

— Добре, кога нещата се промениха? — попита Роби.

— Един ден дойде Шърм и заяви, че е имал посещение. Хенри Барксдейл научил за децата, които занимавахме в бараката в другия край на фермата. Той имал приятел, който бил готов да плати, ако ние…

— Ако го оставяте насаме с децата за няколко часа дневно? — довърши Рийл.

Касандра кимна.

— Кога се случи това? — попита Роби.

— Не мога да си спомня. Някъде преди двайсет и пет години.

— Дъщеря ви знаеше ли?

— Разбира се, че не! — отвърна рязко Касандра. — Тя е добро момиче. Никога не би… — Въздъхна дълбоко и продължи: — Никога не би взела участие в подобно нещо. Затова я пращах обратно в къщата, когато той идваше.

— Вие обаче не сте имали проблем да се заемете с това? — попита тихо Роби.

От очите на Касандра потекоха сълзи.

— Разбира се, че имах проблем. Но все си повтарях, че всичко е наред, че не вредим на никого. А и онези деца бяха толкова малки, повечето от тях дори не говореха английски. А парите… Божичко, парите бяха…

— … прекалено много. И са ви накарали да забравите какво се случва с децата — довърши Роби вместо нея.

— Можете да ме съдите колкото искате! — отвърна злостно Касандра. Сетне добави с по-сдържан тон: — Знам, че ще дойде ден, когато бог ще ме съди, но не познавах тези деца. Те бяха просто част от семействата, които минаваха през фермата. Държа да ви кажа, че родителите им и бездруго не се грижеха добре за тях. Когато бяха при мен, те бяха нахранени, облечени, обучавани…

— … и сексуално малтретирани — добави Роби.

Касандра изтри сълзите си с ръкава.

— Виждали ли сте Хенри Барксдейл и Нелсън Уендъл в бараката? — попита Роби.

— Веднъж. По правило идваха, след като си тръгнех. Бяха уговорили всичко с Шърм. Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре. А и, честно казано, не исках да знам подробности. Един ден обаче се забавих или те подраниха. Не ме видяха, но аз ги видях.

— А децата? — попита Рийл.

Касандра я погледна.

— Кълна се в господ, че не изглеждаха по-зле от обикновено. Бяха толкова малки… Не знам какво са им правили, но не се отрази на психиката им. Вероятно дори не са разбирали какво се случва. А и никой от родителите не каза каквото и да било, затова предполагам, че децата са запазили всичко в тайна. Ето защо мисля, че са били добре.

— Никое дете не може да преживее сексуално посегателство, без това да му навреди — отвърна гневно Рийл.

— Така е… предполагам — призна Касандра и подсмръкна, когато Рийл я изгледа с нескрито презрение.

— Добре, Шърм е получавал пари за своите… услуги. Кога е започнал да шантажира Уендъл? — попита тихо Роби.

— По-късно, няколко години след като това започна. Не ми каза какво прави, но го принудих да изплюе камъчето. Тогава призна кой купува фермата ни.

— „Коустъл Енерджи“? — досети се Роби.

— Да. Разбира се, че в парцела ни никога не е имало нефт или газ. Много добре го знаех. А и никой не бе идвал да проверява, да прави сондажи. Защо тогава една толкова голяма петролна компания ще ни връчи такъв тлъст чек за нашата ферма? Говоря за милиони и милиони долари. Разбрах защо. Заради Нелсън Уендъл.

— Значи сте забогатели?

— Да. А Шърм имаше големи планове. Преди двайсет години се преместихме в хубава къща извън Кантрел. После той се свърза с онези от казиното. Така изкара още пари. Честно казано, останах изненадана какъв добър бизнесмен излезе от него. Всичко вървеше добре. — Тя повиши тон и продължи: — До момента, в който кучият му син се прибра една нощ година по-късно и заяви, че ще ме замени с някаква мръсница, с която се чукал зад гърба ми, тъй като тя забременяла с онова леке Пит. Получих си парите, макар да ме прецака и с тях, и си купих това място. А той построи онова чудовищно имение до Кантрел, където двамата с онази пачавра отгледаха Пит. После изрита и нея и останаха двамата с Пит. А той не се изнесе, защото е прекалено мързелив и му харесваше да живее от парите на баща си. Сега е на деветнайсет и не може да си избърше сополите сам.

— Къщата изгоря — отбеляза Роби.

— Чух — отвърна Касандра, без да крие злорадството си. — Предполагам, че това е малка отплата за стореното от Шърм.

— А семейство Барксдейл? — попита Роби. — Продали са имението и са напуснали града. Защо?

— Нямам представа. Знам само, че Хенри беше посредник между Шърм и Уендъл.

— Но той също е бил педофил и Шърм го е знаел — уточни Роби.

— Не, не беше.

— Какво? — попита рязко Роби.

— Знам, че понякога идваше в бараката, когато децата бяха там, но от това, което Шърм ми е казвал, съдя, че не се е интересувал от децата. Никога не ги е докосвал дори. Само Уендъл го е правил.

— Но защо тогава се е замесил в това? — попита Рийл. — След като не се е интересувал от деца?

— Много просто. Привлекли са го парите. Шърм ми каза, че Барксдейл вложил огромна сума в някакво начинание, което се провалило. И на практика бил разорен. Щял да изгуби „Дъбовете“ и всичко останало. Изпитвал отчаяна нужда от пари в брой, а Уендъл имал предостатъчно, за да плаща на всички.

— Следователно Уендъл му е плащал, за да му урежда децата?

— Да.

— Смятате ли, че Шърм би могъл да шантажира и Хенри? — попита Роби. — Да не би затова семейство Барксдейл да е напуснало Кантрел толкова бързо и изненадващо?

Тя поклати глава.

Шърм беше негодник, но колкото и странно да звучи, държеше на думата си. Нямаше да получи и цент, ако Хенри Барксдейл не го бе включил в това. Никога не го забрави. Казвал ми го е неведнъж. Той не би направил нищо, за да навреди на Барксдейл.

— След като са получавали пари, защо са започнали да изнудват Уендъл и са го принудили да купи фермата на баснословна цена? — попита Рийл.

— Не е толкова трудно да се сети човек. Шърм ставаше все по-алчен. Вярно, получаваше добри пари, но искаше още. Много повече. Имаше планове и се нуждаеше от сериозни суми. Сдоби се със снимки на Уендъл и децата и започна да го изнудва. Шърм наричаше Уендъл кокошката, която снася златни яйца.

— Нищо чудно — отвърна Рийл. — Изглежда, че именно Хенри Барксдейл е дал снимките на Шърм, за да си гарантира, че бившият ви съпруг няма да реши да изнудва него.

Роби изглеждаше объркан.

— Добре, но ако Уендъл бе отказал да плати, какво би могъл да направи Шърм? Ако истината бе излязла на бял свят, той също щеше да загази, защото е бил замесен. И тримата биха могли да влязат в затвора.

— Шърм беше никой. Нелсън Уендъл беше богат, от известно семейство, всички го уважаваха и му се възхищаваха. Шърм нямаше какво да губи, но Уендъл щеше да загуби всичко. Щяха да обвинят Шърм само в изнудване. Докато Уендъл е блудствал с децата. Кое от двете ви се струва по-лошо?

— Звучи логично съгласи се Рийл.

— Е, може ли да си остане между нас? — попита Касандра с разтреперан глас.

Роби и Рийл станаха едновременно. Роби я погледна и отвърна:

— Времето ще покаже.

Тя помръкна.

— Само това ли можете да ми обещаете? Ще се поболея от нерви.

— В такъв случай смятайте, че сте извадили голям късмет — отвърна Роби. — Защото всички останали са мъртви.