Дейвид Балдачи
Виновните (61)

61

Роби бе допуснал грешка. Бе използвал бентлито като таран, за да извади от строя единия джип, но бе оставил другия непокътнат.

Тази грешка можеше да им струва живота. Той би могъл да преглътне разни пропуски, докато си играеха на детективи, но нали се смяташе за специалист тъкмо в такива ситуации? Несъмнено бе изгубил форма. И можеше никога да не си я върне.

Джипът ги следваше и продължаваше да скъсява разстоянието, тъй като разкъсаните гуми забавяха бентлито.

— Движим се по джанти — каза Роби. — И усещам миризма на бензин.

— Знам — отвърна Рийл, която се бе проснала на задната седалка.

Следващият залп направи на решето задницата на бентлито. Рийл се претърколи на пода миг преди в купето да се разхвърчат парчета стъкло, метал и кожа.

По лицето на Роби потече кръв. Явно бе ранен. Изтри кръвта и погледна назад. Джипът бе на няколко метра зад тях. Виждаше мъжете, надвесени от прозорците.

— Имат автомати! — извика Рийл, която също наблюдаваше преследвачите.

Тогава чуха воя на сирените и рева на двигатели те.

— Кавалерията идва — каза Рийл.

Само че кавалерията отстъпваше на джипа по огнева мощ.

Роби продължаваше да натиска педала на газта до ламарината, но знаеше, че това не е достатъчно.

— Дръж се! — каза той на Рийл и закопча предпазния си колан. — Дай ми пистолет!

Тя му даде неговия глок, закопча своя колан и опря крака в седалката пред себе си. Роби завъртя рязко бентлито на сто и осемдесет градуса, при което изгуби тасовете, парчета от гумите и още няколко дреболии от бившия елегантен автомобил. После натисна рязко газта и полетя право срещу джипа. Като игра на гоненица с неочакван обрат.

Прицели се през счупеното стъкло и изпразни целия пълнител в джипа. Предният му прозорец се обагри в червено и се пръсна на парчета, а колата на преследвачите зави вдясно от Роби.

Той завъртя волана и разнебитеното бентли се отклони вляво. Двете коли се разминаха толкова отблизо, че страничните им огледала се удариха и счупиха.

Роби видя, че шофьорът на джипа е рухнал върху волана, а мъжът до него се е превил над арматурното табло. От задните прозорци се подадоха двама мъже, които се канеха да ги обсипят с откоси от своите автомати.

Единият стрелец замръзна на място, последван мигом от втория, когато куршумите, изстреляни от Рийл, пронизаха телата им. В същата секунда бентлито се размина с останалия без шофьор джип, който се плъзна по банкета, излезе от пътя, преобърна се, блъсна се в едно дърво и избухна в пламъци.

— Роби, горим!

Роби погледна в огледалото и видя пламъци да обгръщат задната част на колата. Натисна рязко спирачката, откопча предпазния колан и отвори вратата.

— Коланът ми заяде! — извика Рийл.

Роби погледна назад.

— Скачай, Роби, скачай!

Той не й обърна внимание. Стараеше се да не мисли за пламъците, плъзнали от багажника на колата. Достигнеха ли бензиновите пари в резервоара, щяха да полетят във въздуха.

Роби извади ножа от калъфа на кръста си, опря острието в колана на Рийл, натисна и дръпна рязко. Успя да го среже, но не напълно.

— Ще скочиш ли най-после?! — извика Рийл. — Ще избухне всеки момент!

— Млъкни! — скастри я Роби.

Натисна острието още веднъж и сряза колана докрай. Издърпа Рийл на предната седалка и двамата изхвърчаха през шофьорската врата.

Бентлито измина едва десетина метра, преди да избухне в пламъци. Силата на взрива ги събори и те се претърколиха презглава по неравната земя. Спряха досами дърветата.

И не помръднаха повече.

 

 

— Роби? Роби?

Някой го зашлеви. Роби отвори бавно очи. Над него стоеше Тагърт и се взираше в лицето му.

— Да не си мъртъв? — попита невъзмутимо тя.

Роби се изправи бавно, като се сгърчи от болка и се вкопчи в ръката й.

— Да не си ранен? — попита Тагърт.

Той поклати глава, разкопча ризата си и я свали. Белегът от старата рана се бе разкъсал. Имаше и други по-дребни наранявания.

— По дяволите! — възкликна тя. — Това ми изглежда доста болезнено.

— Трябва да е станало, когато колата избухна. — Погледна към Рийл, която също се изправи на крака и пристъпи към него. — Добре ли си? — попита той.

— Как може да е добре? — каза Тагърт. — И двамата изглеждате адски зле.

Зад нея стояха двама щатски полицаи в пълно бойно снаряжение.

— Другите са още по-зле — отвърна Роби. — Всъщност сигурен съм, че са мъртви.

— Така е, поне що се отнася до онези в джипа. Изгорели са като въглени.

— Е, поне ги застреляхме, преди да се случи това — добави Рийл.

— Докато сте шофирали? — учуди се единият от щатските полицаи.

Рийл го изгледа и отвърна:

— Ами да, след като не се оказаха достатъчно любезни, за да спрат и да ги застрелям, докато стоят на едно място.

Тагърт се обърна към щатските ченгета.

— По-добре проверете дали има още някой. Аз ще остана с тях. И повикайте подкрепления. Това не е местопрестъпление, а военна зона, по дяволите!

Щатските ченгета се запътиха към джипа, а Тагърт огледа Роби и Рийл.

— Мога да повикам линейка.

— Кой има нужда от линейка? — попита Рийл.

— Да можехте само да се видите! Целите сте в кръв!

— Раните ни са повърхностни.

— Да оставим лекарите да проверят това, ако нямате нищо против.

— По-късно, Тагърт — каза Роби.

— Добре, защо тогава не ми разкажете какво сте правили в дома на Кланси?

— Дълга история — отвърна Роби.

Тагърт седна до него и заяви:

— Разполагам с предостатъчно време.