Дейвид Балдачи
Виновните (59)

59

Нощният въздух бе натежал от мирис на изгоряло. Роби и Рийл слязоха от колата на пътя и приближиха пеша пепелището, останало от имението на Кланси. Промъкнаха се през открехнатата порта и тръгнаха по алеята.

— Не знам защо не се досетих по-рано.

— Роувърите. От един модел ли са?

— Доста си приличат, ако не ме лъже паметта. Видях този на Кланси само веднъж първия път, когато дойдох тук.

Започваше да се стъмва. Тихото жужене на насекомите, едва доловимите движения на животните в околните гори, лисичият лай, който прозвучаваше от време на време, плясъкът на едро туловище в близката река… Тези звуци ги съпътстваха, докато приближаваха гаража.

Когато влязоха вътре, Рийл попита:

— Това ли е бентлито, в което е умрял?

Роби кимна.

— А това е роувърът.

Двамата се запътиха към задната част на джипа. Роби осветяваше пътя им с фенерчето, което бе взел. Както бе установил по-рано, осветлението в гаража не работеше.

— Ето! — каза Рийл и посочи дупката.

Роби коленичи и я огледа отблизо.

— Прилича на изстрел от пистолет. И не е толкова стара. Няма ръжда.

— Значи това е колата, която избяга от местопрестъплението, когато бе убита Сара Чизъм.

Роби не искаше да заличи евентуални отпечатъци от пръсти, затова използва якето си да отвори багажника на роувъра и да огледа дупката от вътрешната страна на капака.

— Куршумът ми е пронизал ламарините. Да видим дали ще го открием.

Търсиха в продължение на половин час, като действаха изключително внимателно.

Не откриха нищо.

— Шофьорът е разбрал, че съм улучил колата, и щом се е върнал тук, е претърсил багажника и е открил куршума.

— Но не си е направил труда да заличи дупката — отбеляза Рийл.

Роби затвори вратата на багажника и кимна.

— За целта е трябвало да откара колата в сервиз. А някой монтьор е можел да уведоми полицията.

Затова е оставил роувъра тук с надеждата никой да не го потърси.

— Възможно е — отвърна Роби.

— Тогава следва нов въпрос. Кой го е карал? Защото убиецът на Сара Чизъм е именно шофьорът.

— Пит?

Роби се огледа, сякаш Кланси-младши можеше да влезе в гаража.

— Ако е така, защо?

— Открил е, че Сара знае за хората, които баща му е изнудвал — отвърна Роби. — Може да го е шантажирала. Или да е искала дял от парите. Ядосал се е, качил я е в колата, откарал я е там и я е убил.

— Това е само едно от възможните обяснения — каза Рийл, която не изглеждаше убедена в предположението му. — Той нали каза, че не обича оръжията?

— И ти му повярва?

— Не напълно.

— Тогава какво?

— Все още не знаем кого прикрива баща ти. Съмнявам се, че е Пит Кланси.

— Ще трябва да съобщим на шериф Монда за дупката от куршума. Тя ще е веществено доказателство при разследването на убийството — каза Роби.

— Ще видим дали това разследване ще го притесни. Все пак Пит няма пари, затова добрият шериф едва ли ще се уплаши както в случая със семейство Уендъл.

Роби отиде до бентлито и го огледа отвътре. Рийл се присъедини към него и надникна през рамото му.

— Отпечатъците на баща ти, космите на седалката и следата от обувка близо до колата?

— Да.

— Отпечатъците са проблематични. Не се подправят толкова лесно, колкото изглежда на кино.

— Може да се е возил в колата на Кланси и преди.

— Но те не са били приятели.

— Е, едва ли са били врагове до случката с Виктория — каза Роби.

— Виктория обясни ли ти за какво всъщност се е срещнала с Кланси?

През следващата една минута Роби й разказа онова, което Виктория му бе споделила по-рано.

— Да, предполагам, че мога да я разбера. Избрала е по-малката от двете злини. Не е искала баща ти да разбере за миналото й. Затова е отстъпила пред шантажа на Кланси. Божичко, ама че отрепка е бил този човек!

— В крайна сметка това му е струвало живота.

Рийл почука по покрива на бентлито.

— Наистина ли смяташ, че Пит е убил Сара?

— Всеки би могъл да вземе роувъра. Вратата на гаража е повредена. Ключовете най-вероятно висят на кука в кухнята или някъде в самия гараж. Пит не ми се струва достатъчно умел или методичен, за да извърши нещо такова. Да пререже гърлото на баща си? Да застреля две млади жени? Да натопи баща ми? Да ни пробута куп лъжи? Та той дори не е успял да шантажира Боби Уендъл, без да изложи живота си на опасност. След което дойде при нас с подвита опашка да търси закрила. Ако той стои зад всичко това, трябва да е голям играч.

— Възможно е.

— Но е възможно и да е невинен и да няма представа какво всъщност се случва — отбеляза Роби.

— И бездруго е в затвора в момента. Защо не го попитаме?

— И смяташ, че ще ни каже истината? — отвърна Роби скептично.

— Зависи как ще го попитаме.

Напуснаха гаража и тръгнаха към къщата, от която бяха останали овъглени стени и хлътнал покрив.

— Колкото по-големи са, толкова по-трудно рухват — отбеляза Рийл. — Затова никога не съм искала да бъда богата. Трябва да се грижиш за прекалено много неща. А те в крайна сметка нямат никакво значение.

— Имаш предвид, че не можеш да си ги отнесеш в гроба?

— Имам предвид, че когато остарееш, все някой — обикновено най-близките ти роднини — се опитват да ти ги откраднат, докато още дишаш. Не искам да прекарам по този начин златните си години.

— Пак заговори за пенсиониране.

Рийл го погледна.

— Защо не? Да не мислиш, че ще правим това цял живот?

— Определено не, поне що се отнася до мен.

— Човек никога не знае. Някой ден могат да ни заменят с дронове.

— Дори убийците не могат да спрат развитието на технологиите — пошегува се горчиво Роби.

— В такъв случай ни очаква пенсиониране.

— Или преждевременна смърт.

— Трябва да мислиш по-позитивно, Роби.

— Кажи ми това, когато напуснем Мисисипи.

Телефонът му иззвъня. Той го извади и погледна дисплея.

— Непознат номер.

— По-добре отговори.

Разнесе се уплашеният глас на Боби Уендъл.

— Господин Роби, имаме проблем.

— Какъв проблем? — попита предпазливо Роби.

— В момента е по-скоро ваш проблем, отколкото мой.

— За какво става въпрос?

— Хората, които уж съм наел или не съм наел да разрешат проблема…

— Какво за тях?

— Много са ядосани заради това, което сте направили с вашата колежка. Повикали са подкрепления. Очевидно става въпрос за още гангстери. Решили са да ви отмъстят.

— Кои са те?

— Нямам представа.

— Как разбрахте какво са решили?

— Получих обаждане от приятел. Той е свързан с тях. И той ми каза. Първоначалната група е смятала, че задачата ще бъде лесна и бързо ще се справят с Пит. Но тогава сте се появили вие и сте предизвикали хаос. Сега искат отмъщение, господин Роби. Искат кръв. Вашата кръв и на приятелката ви. После може да вземат на мушка и мен. Затова напускам страната. Още в този момент.

— И нямате представа къде се намират тези хора?

Рийл потупа Роби по рамото и посочи в далечината.

— Ето ги — каза тихо тя.