Дейвид Балдачи
Виновните (49)

49

Шериф Монда бе свел поглед към тялото на Сара Чизъм, което лежеше в абсолютно същата поза, в която бе паднало на земята. Очакваха появата на съдебномедицинския експерт, който трябваше да го огледа. И тъй като въпросният експерт бе и собственик на градското погребално бюро, а не държавен служител, той бе заминал на конференция в Луизиана. Бяха ги уведомили, че ще пристигне едва след няколко часа.

Намериха колелото на Сара подпряно на едно дърво. Бе пристигнала тихо и бе умряла също толкова тихо.

Монда отиде до мястото, където Роби и Рийл стояха редом с Шийла Тагърт.

— Добре, нека си изясним нещата — каза шерифът. — Разбирам, че сте дошли тук с надеждата да разкриете самоличността на човека, от когото Сара се е опитвала да измъкне нари?

— Точно така — отвърна Роби.

— Не ви ли мина през ума да ни се обадите? — попита раздразнено Монда.

— Честно казано, не — призна Роби. — Не знаехме дали Ема Чизъм казва истината. Не искахме да въвличаме полицията и да прахосваме вашето време и ресурси за нищо.

Монда погледна трупа на момичето.

— Оказа се, че не е за нищо.

— Съгласен съм с вас, шерифе.

— Смятате, че е бил джип? — попита Тагърт.

Роби кимна.

— И съм сигурен, че го улучих. Мисля, че можете да тръгнете по тази следа.

— Имате ли представа какво е щяла да му каже Сара? Предполагам, че той е решил да я убие, вместо да говори с нея.

— Не чухме никакъв разговор — обясни Рийл. — Само приближаването на автомобил, последвано от изстрел. Не чухме и пристигането на Сара с колелото й. Стояхме в периферията на поляната. Предполагахме, че ще се срещнат именно там. Или убиецът е изместил мястото на срещата по-близо до пътя, или Сара е имала малшанса да се появи в неподходящия момент. Не знам.

— Може да се наложи да поставите семейство Чизъм под охрана — предложи Роби.

Монда кимна.

— Мисля, че идеята е добра предвид обстоятелствата. Смятате ли, че Ема има представа за какво става въпроса?

— Кълне се, че не знае нищо — отвърна Рийл, — но аз не й вярвам.

— Нещо друго? — попита Монда.

— Свързахте ли се с ФБР?

Монда отново кимна.

— Уведомиха ни, че са в района.

— А казаха ли ви защо са дошли? — попита Рийл.

— Не. Вие знаете ли?

По пътя към „Дъбовете“ Роби и Рийл почти не разговаряха. Мисията им се бе провалила, в резултат на което бе загинал човек. Трудно е им беше да преглътнат този факт.

Накрая Рийл се размърда неловко на седалката и каза:

— Сара беше най-добрата ни следа, а ние се издънихме. Да, тя не беше най-приятният човек на света, но това не дава право на никого да я убива.

— Имаме още една възможност, Пит Кланси.

— Той обаче е изчезнал и нямаме представа къде се намира.

— Не твърдя, че ще бъде лесно.

— Защо не каза на Монда за серийния убиец?

— Защото трябва да получи тази информация от Уърцбъргър, не от нас. Не искам да навлизам в територията на ФБР.

— Смяташ ли, че серийният убиец е карал онзи джип снощи?

— Не знам. Възможно е.

— Ако си улучил колата, ще останат следи.

— Несъмнено. Но откъде ще започнем да я търсим? От всеки сервиз и блато в Кантрел?

— Ако Сара е дошла тук, за да сключи сделка с убиеца, какво е очаквал той да получи от нея? — попита Рийл.

— Полицаите претърсиха дрехите й — каза Роби. — И не откриха нищо полезно. Телефонът й беше у нея. Може би ще го проверят, за да видят дали някой не й е звънял вечерта. Макар че не успяха да проследят предишното обаждане.

— Или е нещо, което е било в главата й, или пък е била достатъчно умна да не го вземе със себе си. Може да е смятала да прибере парите и тогава да каже на онзи къде е то.

— Не мисля, че убиецът би се оказал толкова сговорчив.

— Какво друго?

— Не знам — призна Роби. — Нещата стават още пообъркани. Затъваме все по-дълбоко в калта. А тук тя е много. Още с пристигането си в Кантрел нагазих в такава кал, каквато има само в делтата на Мисисипи.

— Кланси е мъртъв. Джанет е мъртва. Сега и Сара.

Роби поклати глава.

— Знам какво каза Уърцбъргър, но каква сделка би могла да сключи тази хлапачка с един сериен убиец?

— Или Уърцбъргър се е объркал и в случая става въпрос за съвсем друг убиец, или наистина е замесен неговият човек. Така или иначе, Сара е разполагала с някаква ценна информация.

— Не ми се вярва.

— И на мен също, но не разполагаме с много следи. Хората, от които можехме да научим нещо, или са мъртви, или са изчезнали.

Роби погледна телефона си, на който бе прехвърлил снимката на мъжа с малките деца, преди да я даде на Уърцбъргър за лицево разпознаване.

— Какво има? — каза Рийл и погледна снимката с отвращение.

— Хрумна ми нещо.

— Не ме дръж в напрежение.

Роби вдигна телефона.

— Кой, по дяволите, е направил тази снимка?