Метаданни
Данни
- Серия
- Уил Роби (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Guilty, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милко Стоименов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Балдачи
Заглавие: Виновните
Преводач: Милко Стоименов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: Американска
Печатница: „АБАГАР“ — Велико Търново
Излязла от печат: 16.01.2017 г.
ISBN: 978-954-769-419-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9862
История
- —Добавяне
46
— Е, поне номерът добро ченге — лошо ченге свърши работа — отбеляза Рийл, когато напуснаха дома на семейство Чизъм и се качиха в колата й. — Ама че противно момиче! Едва се сдържах да не я зашлевя.
— Тя е объркана — каза Роби. — Но много хора са объркани.
— Включително присъстващите? — попита Рийл.
— Определено.
— Ако Сара е говорила с онзи тип, ченгета може би ще успеят да проследят обаждането.
Роби извади телефона си, набра Тагърт и й предаде информацията, без да разкрива наученото от Ема за срещата в полунощ.
— Ще провери — каза той.
— Има много време до полунощ. Какво ще правим?
Роби извади някаква визитка.
— Трябва да позвъня.
На кого?
— На ФБР.
Срещнаха се на двайсетина километра източно от Кантрел. Специален агент Уърцбъргър ги очакваше заедно с двама от хората си. Роби представи Рийл на агентите. Уърцбъргър я огледа.
— Значи работите с Роби.
— Да, имам това удоволствие.
— В същата агенция?
Тя сви рамене.
— Това ми стига — отвърна Уърцбъргър с лека усмивка.
Роби му подаде снимката на мъжа и децата, която бе разпечатал от флашката, и му обясни как се е сдобил с информацията.
Федералният агент разгледа снимката.
— Можем да я проверим в системата за лицево разпознаване. Ще видим какво ще излезе. Педофилия, значи?
— Така изглежда — отвърна Роби. — Възможно е да е свързано с „Ребъл Йел“.
Уърцбъргър прибра снимката в джоба си.
— Оценявам това, Роби. Затова ще бъда по-откровен от всякога.
Роби го изгледа изпитателно.
— Честността е хубаво нещо — каза той.
— Когато ти обясних, че сме тук, за да разследваме казината, премълчах част от истината.
— И каква е тя? — попита рязко Рийл.
— Работя в ПИОП.
— Програмата за издирване на опасни престъпници — каза Роби.
— Но тя се занимава със серийни убийци — добави Рийл.
— Не само.
— Дошли сте във връзка с разследване на серийни убийства? — попита Роби.
— Може и така да се каже.
— Ще ни разкриете ли повече подробности? Защо сте тук например?
— Заради Шърман Кланси и Джанет Чизъм.
— Каква е връзката? — попита Рийл.
— Осем други убийства в четири различни щата, извършени през последните девет години.
— Добре, но какво ги свърза с убийствата в Кантрел?
— Убити са по двойки, а историята е една и съща. Възрастен мъж и младо момиче. Мъжът си е плащал за секс. Впоследствие го откриват в колата му с прерязано гърло. Момичето получава куршум в главата, а тялото й се озовава в реката.
— Къде са извършени другите двойни убийства? — попита Рийл.
— Едно в Ню Йорк. Едно в Пенсилвания. Едно в Тенеси. Едно в Арканзас. Тук се натъкваме на пети подобен случай на двойно убийство.
— Убиецът се движи от изток на запад — отбеляза Роби. — Действа в продължение на девет години? Това обичайно ли е?
— Не мога да кажа, че е необичайно. Работил съм по случаи на серийни убийци, които са действали в продължение на десетилетия.
— Кога са извършени убийствата в Арканзас?
— Преди четири години.
Рийл пресметна наум.
— С други думи, интервалът между останалите убийства е осемнайсет месеца — каза тя.
— Точно така — отвърна Уърцбъргър.
— Следователно интервалът от четири години може да се окаже важен — отбеляза Рийл.
— Да. Може да се е случило нещо през това време. Престъпникът може да е бил в затвора например. Случвало се е и преди.
— Това означава, че е излязъл на свобода и убива отново — каза Роби.
— Възможно е.
— Не съм чувал за тези убийства.
— Решихме да не им даваме гласност. Не искахме престъпникът да знае, че сме установили връзка между отделните случаи. Изтече ли подобна информация, той може просто да изчезне.
— Сигурни ли сте, че убийствата следват общ модел? — попита Рийл.
— Добре разбирате, че не мога да бъда абсолютно сигурен. Но работих по някои от тези случаи и ще кажа, че между тях има твърде много прилики.
— Въпреки това баща ми е имал мотив да убие Шърм Кланси — каза Роби.
— Но не и Джанет Чизъм — възрази Уърцбъргър.
— Регистриран ли е голям интервал между убийството на момичето и това на мъжа при другите случаи? — поинтересува се Рийл.
— Не толкова голям, колкото този път.
— Но и в другите случаи момичето е свързано с по-възрастния мъж, нали така? Правила е секс срещу заплащане?
— Да. Убийствата в Ню Йорк са извършени едновременно. Телата са открити заедно. При другите случаи двете убийства са извършени поотделно, като разликата във времето не надхвърля три седмици.
— Значи има сходства, но има и разлики — отбеляза Роби.
— Смятате ли, че е важно? — попита Рийл.
— Според мен — отвърна Уърцбъргър, — когато серийните убийци си правят труда да създадат определен модел, имат основателна причина да се отклонят от този модел.
— Добре, трябва само да открием каква е тази основателна причина — заключи Роби. — Открием ли нея, ще открия и нашия човек.