Дейвид Балдачи
Виновните (43)

43

Роби седеше до Рийл в колата и се взираше в лаптопа.

— Нищо не разбирам — каза той.

— Не си единствен. Мислех, че сме попаднали на трафиканти на наркотици или търговци на оръжия, може би дори на трафиканти на хора, но не и на… това.

„Това“ бяха серия от снимки, на които се виждаше мъж на четирийсет и няколко в перверзни сексуални пози с много малки деца.

— Кой е този тип? — попита Роби.

— Нямам представа. Но с удоволствие бих пуснала куршум в главата на този мръсник.

— Всички деца са или чернокожи, или латиноамериканчета.

Рийл кимна.

— Чудя се защо.

— И какво правят всички тези снимки в компютъра на Шърм Кланси? Изнудвал ли е някого с тях?

Рийл кимна и попита:

— Това не е Кланси, нали?

— Не, изобщо не прилича на него.

— В такъв случай става въпрос за изнудване. Явно това са търсели онези мъже в дома на Пит. Ти обаче си ги изпреварил и си записал всичко.

— Те не го знаят.

— Защо тогава използваха момичето за примамка и ти устроиха капан?

— Защото им сритах задниците и искаха да си го върнат обясни Роби.

Съзнаваше обаче, че най-вероятно не е нрав. Бяха рискували много, като се бяха опитали да го ликвидират, използвайки Сара Чизъм. Зад действията им се криеше по-сериозна причина от обикновено отмъщение. Това не бяха улични отрепки като Пит. Изведнъж му хрумна нещо.

— Има ли начин да разберем дали даден файл е бил копиран от компютър, както ние направихме с тези?

— Зададох на Малкия Бил същия въпрос и той ми отговори, че има. Достатъчно е да въведеш няколко команди, за да разбереш дали файлове те са били свалени на друг носител.

— Ето отговора. Разбрали са, че съм копирал файловете.

— Разбрали са, че някой е копирал файловете. Не биха могли да знаят със сигурност, че си ти. Но са искали да се подсигурят. Може да са решили, че Пит разполага с още един комплект от тези файлове.

— И това е причината той да избяга — добави Роби.

— Именно — съгласи се Рийл.

— Следователно можем да предположим, че Шърм Кланси е изнудвал този човек за пари.

— Смяташ ли, че човекът от снимката е свързан е онези типове от казиното „Ребъл Йел“?

— Не бих отхвърлил подобна възможност.

— Кога Кланси се е свързал с хората от казиното?

— Не знам точно. Казаха ми, че е забогатял, като е продал права за добив на полезни изкопаеми на територията на своята ферма. После вложил парите в „Ребъл Йел“.

— Кой ти го каза?

— Няколко души. Явно това се смята за общоприета истина.

Роби се облегна на стола си и сбърчи чело. — Познавам това изражение — заяви Рийл. — Какво става в главата ти?

— Права за добив на полезни изкопаеми — каза Роби.

— Какво?

— Трябва да проверим нещо.

 

 

— Какво е това място, Роби?

Бяха пътували дълго по прашни черни пътища, докато се озоват на място, което изглеждаше по-затънтено и от Кантрел.

— Това е или поне беше фермата на Шърман Кланси.

— Запустяла е.

Прекараха трийсет минути в обиколка на имота, преди Роби да седне на дънера на едно повалено дърво. Рийл застана пред него.

— Какво мислиш? — попита тя.

— Имотът е изоставен отдавна. Нивите са обрасли с бурени. Къщата и хамбарите са порутени. Единствената по-прилична сграда е онази барака в задната част на парцела.

— Добре, какво очакваше да видиш?

— Следи от сондажи за нефт или газ. Това е процес, който оставя видими следи дори след толкова години. Не виждам и черни пътища, по които да е доставяно оборудване за тези сондажи.

— Може да не са открили нищо.

— Но пак щяха да останат следи от проучванията. Доколкото знам, Кланси е получил доста пари за фермата. Нито една енергийна компания не би се изръсила със сериозна сума, ако не е убедена, че тук наистина има нещо. За целта обикновено сключват договор за проучвателна дейност. Или изваждат разрешение за сондажи в съседен парцел. Тук обаче няма съседен парцел. Всичко останало е гора. По времето, когато живеех в града и познавах семейство Кланси, до фермата водеше само един път. И днес пътят е само един. Този, по който дойдохме пеша, защото е станал непроходим. А и той никога не е бил достатъчно широк или устойчив за превоз на тежкото оборудване, необходимо за сондажите.

Рийл седна до него.

— Значи смяташ, че историята за продажбата на права за добив на полезни изкопаеми прикрива истината за неговото забогатяване? Че това е цената на снимките?

— Вижда ми се единственото логично обяснение. И Кланси е използвал тези пари, за да ги вложи в „Ребъл Йел“.

— В такъв случай трябва да открием кой е човекът на снимките. Може да е имал мотив да убие Кланси. А това ще позволи на баща ти да излезе на свобода. Между другото, кога ще се запозная с него?

— Искаш да се запознаеш с баща ми?

— Трябва да видиш моя.

— Твоят е лежал в затвора… — започна Роби, но замълча, когато видя Рийл да повдига вежди.

— Обичам иронията на симетрията — каза тя.