Дейвид Балдачи
Виновните (39)

39

— Не е нужно да отсядам тук — заяви Рийл.

Двамата с Роби стояха пред „Дъбовете“.

— Освен това изглежда прекалено лъскаво за моя вкус — добави тя. — Аз си падам по твърди нарове и печки на дърва. Именията и коктейлите на верандата не са за мен.

— Виктория е мила. А и тук няма къде другаде да отседнеш.

— Сигурен ли си, че няма да има нищо против?

— Против какво? — чу се женски глас.

Виктория се появи иззад ъгъла, следвана от Тайлър. Момченцето бе облечено с къси панталонки и тениска. Виктория беше с бели три четвърти панталони и светлосиня блуза без ръкави.

— Приятелката ми Джесика да отседне тук, в „Дъбовете“.

Виктория пристъпи към тях и всяка от двете жени измери другата с поглед от главата до петите, за да извърши бърз, но задълбочен анализ.

— Вие сте приятелка на Уил? — попита Виктория.

— Да.

— И току-що сте пристигнали в града?

— Току-що.

Колко дълго ще останете?

— Докато Уил има нужда от помощта ми.

Виктория погледна Роби.

— За какво ще ти помага?

— За това, което правя по отношение на баща ми.

— Адвокатка ли е?

— Не. Партньорка, с която съм работил в миналото.

Виктория кимна замислено.

— Не те видях сутринта, когато слязох на закуска. Рано ли излезе, Уил?

— Нещо такова.

— Знаеш ли, след като живееш в дома ми, очаквам някакво взаимно уважение. Ти си зрял човек и не трябва да се отчиташ пред никого, но се тревожех за теб предвид всичко, което се случва. Не искам да ми се наложи да обяснявам на баща ти, че си пострадал.

— Извинявай, Виктория. Трябваше да ти се обадя.

Рийл погледна към Тайлър, който я зяпаше с пръст в уста.

— А кой е този малък господин? — попита тя.

— Това е Тайлър. Брат е на Уил.

Рийл погледна Роби.

— Това означава, че вие сте негова…?

— … мащеха? Да, така е. Но не съм лоша. Поне с приятелите си.

Роби избегна пронизителния поглед на Рийл.

— Значи нямаш нищо против тя да остане тук? Може да ни помогне за това, за което говорихме.

— Имаш предвид охраната? — попита Виктория и изгледа скептично слабата и стройна Рийл. — Какво ще кажеш за по-сигурно да наема няколко високи, едри момчета?

— Ако искате да си имате работа с аматьори, давайте — отвърна спокойно Рийл.

— Джесика може да ни помогне — повтори Роби. — Повярвай ми. Много може да ни помогне.

— Щом казваш — отвърна Виктория, сви рамене и взе Тайлър на ръце. — Трябва да го нахраня. Вие се освежете и се присъединете към нас. Ще обядваме в беседката. Бризът ще ни се отрази добре в тази горещина.

Тя ги остави сами.

Рийл погледна Роби.

— Мащеха? Знаеше ли, преди да се върнеш в Кантрел?

— Не.

— Сигурно е било голям шок за теб.

— Така си беше.

— Симпатично хлапе.

— Не говори. Има някакъв проблем.

Рийл проследи с поглед Виктория и Тайлър, които влязоха в къщата.

— Много лошо.

Роби се облегна на предната броня на колата си и продължи:

— Трябва да открием Пит Кланси.

— Може вече да са му видели сметката.

— По-скоро се е скрил някъде.

— Възможно е това някъде да е много, много далече — отбеляза Рийл.

— Смяташ ли, че Синия може да ни помогне?

— Мисля, че трябва да престанеш да злоупотребяваш с добрината му.

— Той ли го каза? — попита Роби.

— Не, аз интерпретирах така думите му. Разполагаш с мен. Това би трябвало да е достатъчно. Той дори не иска да си тук.

Роби въздъхна и се загледа в къщата. Рийл проследи погледа му и попита:

— Какво има?

— Спомени, свързани с това място. И… с едно момиче.

— Разкажи ми.

Роби й разказа за Лора Барксдейл и нощта, когато бе напуснал Кантрел в търсене на по-добър живот. Или така поне се бе надявал.

— Значи Ромео е изгубил своята Жулиета?

— Нещо подобно.

— Какво се случи със семейство Барксдейл?

— Нямам представа — отвърна Роби.

— Може би трябва да откриеш.

Той я погледна.

— Защо, какво значение има?

— Виждам, че има. Специално за теб. И след като така или иначе си се върнал в родния си град, трябва да се опиташ да разрешиш всички тези проблеми. Разреши ги, докато имаш възможност. Може да не получиш втори шанс.

Роби я погледна учудено.

— От личен опит ли говориш?

— А как иначе?

— Честно казано, не знам откъде да започна.

— От баща ти например — каза Рийл.

— От баща ми? Не съм сигурен, че мога да говоря с него по този въпрос.

— Роби, моят баща беше човек, с когото не можех да говоря по нито един въпрос. Но ако твоят не е расист и убиец като моя, мисля, че можете да проведете подобен разговор.