Дейвид Балдачи
Виновните (37)

37

Рийл закрачи към него.

— Джесика, какво, по дяволите, правиш тук? — възкликна Роби.

— Синия ме изтегли от операцията. Изпрати самолет да ме доведе направо тук. Обясни ми, че имаш нужда от подкрепление, докато решаваш някакъв семеен въпрос. Веднага изпълних заповедта му и ето ме.

— Кога пристигна?

— Рано сутринта. Засякох те в къщата, в която си отседнал. От тогава те следя.

— Не те видях.

Тя се усмихна.

— Да не би да си очаквал друго?

— Защо не ми каза, че си тук?

— Синия нареди да ти пазя гърба. Появата ми само щеше да усложни тази задача. Но тази нощ нямах друг избор.

— Щях да загазя сериозно без теб.

— Ей! Можете да си говорите и по-късно!

Погледнаха към Сара, която продължаваше да лежи на земята, свита на кълбо. Беше повърнала.

— Тече ми кръв! — извика тя. — Трябва ми медицинска помощ!

Рийл каза:

— Не знам, Роби. Тя се канеше да продаде живота ти на тези типове срещу няколко долара. Какво ще кажеш да я гръмнем още сега и да я хвърлим на алигаторите? Видях един на брега на реката. Доста голям ми се стори. Нищо чудно да я глътне цялата.

Сара скочи на крака и опря гръб на едно дърво.

— Вие… вие… не можете да го направите.

— Защо? — попита Рийл. — Ти щеше да убиеш моя приятел. Защо да те оставям жива? — Тя кимна към тялото на мъжа, който бе насочил пистолета си към Сара. — Той нямаше да те остави жива.

— Но аз съм още дете — проплака Сара.

— Не, ти си пълнолетна. Направила си своя избор. Много глупав избор, между другото. — Джесика погледна Роби и продължи: — Какво ще кажеш? Един между очите като на нейното приятелче ей там?

Сара отново се свлече на колене.

— Обожегосподи, обожегосподи!

— Колкото и да ми допада идеята, мисля, че трябва да се откажем от нея — каза Роби, прикривайки усмивката си.

Сара вдигна поглед.

— Значи няма да ме убиете?

— Той няма — отвърна Рийл. — Аз още не съм решила.

Сара пак се тръшна на земята.

— Обожегосподи, обожегосподи!

— По дяволите, иска ми се да я гръмна само за да я накарам да млъкне! — възнегодува Рийл.

Половин час по-късно се появи Тагърт. Не беше в униформа, а косата й стърчеше на всички посоки, но пистолетът беше в ръката й. Когато се добра до поляната, тя възкликна:

— Какво, по дяволите, е станало тук, Роби?

Преди той да успее да й отговори, Тагърт видя първия труп.

— Мамка му! Кой е този?

— Някакъв мъртъв тип — отвърна Рийл. — Един от тях.

Тагърт се намръщи и попита:

— А вие коя сте?

— Моя приятелка, която ми се притече на помощ — отговори Роби. — Без нея двамата със Сара щяхме да сме мъртви.

Сара посочи към Джесика Рийл и извика:

— Тази кучка се канеше да ме застреля.

Тагърт отмести поглед от Рийл към Сара, после отново към Рийл.

— Тя подмами Роби тук, за да могат тези типове да го убият — отвърна Джесика.

— Не е вярно! — извика Сара. — Той… той ме уговори да се срещнем тук, за да правим секс. Плати ми предварително. Мръсник!

— Как тогава ще обясниш този мъртвец? — попита Рийл.

— Той… той искаше да ни обере — отвърна унило Сара. — Докато… го правехме. Уплаши ме до смърт. Бяхме голи и… и всичко останало.

— Следователно, ако те подложим на медицински преглед, ще открием следи от… Роби по тялото ти, така ли? — попита Тагърт.

Сара се поколеба.

— Ами… не бяхме стигнали чак дотам. Само се целувахме.

— Но нали заяви току-що, че сте правили секс, че сте били голи, когато този мъж е дошъл да те обере насред гората, облечен с костюм и вратовръзка — каза Тагърт.

— А, да, исках да кажа, че…

На Тагърт й дойде до гуша.

— Сядай на земята и си затваряй устата! — нареди й тя. — Докато не съм те арестувала за възпрепятстване на правосъдието и пилеене на полицейски ресурси. Но най-вече заради това, че си такава глупачка!

Сара седна на земята с нацупена физиономия.

— Започвай да твориш — заповяда Тагърт на Роби.

Той й обясни всичко за пет минути. Обиколиха наоколо и откриха още шест трупа. Всичките мъже, всичките в костюми, всичките въоръжени.

— Смяташ, че са свързани с „Ребъл Йел“?

— Не знам, но това определено бяха същите хора, които снощи посетиха Пит Кланси.

Тагърт го изгледа тържествуващо.

— Значи си замесен и в това?

— Да, спасих Пит, щяха да го убият.

— Трябваше да ми кажеш — рече гневно Тагърт.

— Казах на ФБР.

— На ФБР?

— Лично на специален агент Уърцбъргър от офиса в Джаксън. Те са в града. Не знаеше ли?

— Не. Защо са тук?

— Вероятно за да разследват „Ребъл Йел“ за различни нарушения на федералните закони.

Тагърт се почеса по главата, обърна се към Сара и каза:

— Доколкото виждам, затънала си до ушите в тази бъркотия.

— Моля ви, не казвайте на татко. Моля ви!

— Ако си въобразяваш, че това е единственият ти проблем, госпожичке, значи си по-глупава, отколкото смятах — скастри я Тагърт и погледна към Рийл и снайперската й пушка. — А вие откъде се появихте?

— Не мога да кажа.

— Защо?

— Секретно е.

— Застреляли сте всички тези мъже през нощта?

— Бях се качила на едно дърво. Оттам се радвах на отлична видимост. Все едно се целех по мишени на стрелбището.

Тагърт погледна Роби.

— А ти си прерязал гърлото на един и си строшил врата на друг? И двамата ли бяха въоръжени?

— Да.

— Кои сте вие, по дяволите? — възкликна Тагърт.

— Добросъвестни граждани, които бяха нападнати и принудени да прибегнат до самозащита — отвърна Рийл. — Мисля, че и местният закон го позволява.

— Ще трябва да събудя шерифа, да повикам колегите да отцепят периметъра, да взема свидетелски показания… — Тагърт погледна към Сара и уточни: — Включително от теб.

— Но баща ми…

— Пет пари не давам за баща ти, ясно ли е? Това е местопрестъпление и трябва да подходим професионално. Разбра ли ме?

Сара кимна, макар да имаше вид на човек, който иска да вземе пистолет и да се застреля.

Тагърт се обърна към Роби и Рийл.

— Надявам се да нямате нищо против, но дори да имате, се налага да ви отведа в ареста.

Рийл я изгледа така, сякаш обмисляше дали да не я гръмне. Помощник-шериф Тагърт явно осъзна това, защото се обърна към Роби и каза:

— Това ми е работата.

Той кимна.

— Знам. Затова ще сътрудничим на полицията.

— Доколкото можем — обади се Рийл.

Тагърт понечи да каже нещо, но само поклати глава и извади мобилния си телефон. Когато тя се отдалечи, за да говори на спокойствие, Рийл каза тихо, така че само Роби да я чуе:

— Синия ми описа ситуацията в най-общи линии, но все още не знам доста неща.

— Ще ти разкажа всичко, Джес, и то още тази нощ. — Той помълча и продължи: — Радвам се, че си тук. Има някои неща, за които искам да поговорим.

— Синия спомена и за тях.

— Всичко ли ти е разказал за… това?

— Мисля, че предпочита сам да ми разкажеш. По свой начин.

Роби изглеждаше облекчен. Пресегна се и постави ръка на рамото й.

— Благодаря ти, Джес. Спаси ми живота тази вечер.

— Пак не сме квит — отвърна тя. — И никога няма да бъдем.

— Да знаеш, много се радвам, че си тук.

— Че къде другаде мога да бъда, Роби?

— Вие да не сте гаджета?

Сведоха погледи и видяха Сара да се взира с отвращение в тях.

— И какво, ако сме? — попита Рийл.

— Не сте ли малко стари за това?

Рийл вдигна пушката си.

— Продължавай да говориш и няма да доживееш до нашата преклонна възраст.

Сара отново се сви на кълбо и занарежда:

— Обожегосподи, обожегосподи!