Дейвид Балдачи
Виновните (34)

34

Уърцбъргър и хората му бяха потеглили току-що. Роби се обърна и видя момичето, застанало до колата му. Гледаше то като малко дете, изгубено в буря.

Ема Чизъм. Беше я видял на предварителното изслушване. Седеше до сестра си Сара.

— Имаш ли нужда от нещо? — попита Роби и пристъпи към нея. Не трябва ли да си на училище?

— Мама ми преподава вкъщи, но тази сутрин има работа.

— Всичко наред ли е?

— Говорили сте със сестра ми. Тя ми каза.

— Да, така с. — Роби помълча и добави: Съжалявам за Джанет.

— Тя е направила своя избор. Така казва татко. И после е платила цената за този лош избор.

Роби остана смаян от безцеремонното и жестоко изявление. После забеляза, че момичето съвсем не прилича на малко дете, изгубено в буря. Изглеждаше по-скоро безразлична.

— Какво мога да направя за теб?

— Сестра ми каза, че се интересувате от някои неща, които тя може би знае.

— Да, така е. Чула ли си за баща ми?

— Разбира се. Всички в Кантрел знаят какво се е случило.

— Ти знаеш ли нещо повече?

— Да. И мога да ви разкажа. Но не безплатно. Ще ви струва пари.

Роби кимна бавно, отвратен от сребролюбието на сестрите Чизъм. А може би никога не бяха имали пари. Съмняваше се, че един баптистки пастор в затънтено провинциално градче изкарва кой знае колко.

— Какво искаш?

— Стотачка — отвърна тя веднага, сякаш бе обмислила цената предварително.

— Това са доста пари. Как мога да бъда сигурен, че нещата, които ще ми кажеш, си заслужават цената?

— Това е уловката. Не можеш. Такива са условията ми. Приемаш ли ги или не?

Тя отметна няколко дълги кичура от лицето си и го погледна с обезпокоителна студенина. Роби извърна поглед.

— На някой минувач може да му се стори странно, че ти давам сто долара така открито.

— Да не би да искаш да го направим насаме? Възрастен мъж плаща на тийнейджърка?

— Какво ще кажеш за онова кафене там? Жадна ли си? Ще ти дам парите скришом, когато седнем на масата.

— Да вървим — съгласи се тя. — Трябва да се прибера до един час.

Роби си поръча кока-кола, а Ема кафе.

— Кафето забавя растежа — отбеляза той.

— Глупости! — отвърна момичето и отпи от чашата си. — Какво очакваш да си поръчам? Здравословно пълномаслено мляко?

Седяха на ъглова маса в задната част на заведението, което по това време на деня бе почти празно. Роби бе извадил от портфейла си пет двайсетачки, които бе плъзнал към нея, пъхнати под една салфетка. Тя ги бе преброила невъзмутимо и прибрала в джоба си.

— Мога да си тръгна още сега и да не ти кажа нищо. Опиташ ли се да ме спреш, ще заявя, че си ми платил, за да ти направя свирка или нещо подобно.

— Предполагам, че можеш — отвърна спокойно Роби. — А аз мога да разкажа всичко това на баща ти. Той вече ми се оплака, че Джанет и Сара са правили секс за пари. Защо да не причислим и теб към тях? Сигурен съм, че ще останеш очарована от перспективата да живееш в дома му още пет години.

Ема го зяпна с безизразните си очи, отпи глътка кафе и се приведе напред.

— Джанет ми каза, че ще има среща с някого. В онази нощ.

— С кого?

— Не каза с кого. Каза само „с някого“. Но смяташе, че това може да й донесе много пари. Всъщност достатъчно, за да се върнем в Мобил.

— Това ли беше планът й?

— Това е планът на всички ни, освен на татко. Обичахме Мобил. И мразим това място. Джанет щеше да е жива, ако не се бяхме преместили тук.

— Мисля, че баща ти го осъзнава.

— Нищо не осъзнава!

— Не си справедлива към него.

— Искаш ли да чуеш каквото имам да ти кажа, или искаш да анализираш нашето скапано семейство? Защото нямам време и за двете.

— Добре, давай.

— Джанет знаеше нещо. Нямам представа какво. Но ставаше въпрос за голяма тайна. Твърдеше, че тя е свързана с важни хора в града.

— И парите щяха да дойдат от тях?

— Точно така.

— Сара знаеше ли?

— Нямам представа. Възможно е.

— Да не би Сара да ти е казала, а не Джанет?

— Защо питаш?

— Защото те са по-близки по възраст. Обзалагам се, че са прекарвали повече време заедно. А ти си била малката сестричка, с която не са споделяли.

— И какво? — сопна се тя. — Пак мога да чувам разни неща!

— Да, така е. Какво друго?

— Джанет излезе онази нощ с намерението да удари джакпота. Беше щастлива, очакваше срещата с нетърпение. А някой я уби.

Роби отпи от колата си и се замисли върху думите й.

— Как беше облечена Джанет в онази нощ?

— Моля?

— Как беше облечена тя в онази нощ?

— Какво значение има това?

— Нещо сексапилно ли беше облякла? Като за среща?

— Не. Джинси и блуза с дълъг ръкав. И сандали.

— Добра памет.

— Наблюдавах я, докато се облича. Това бяха любимите й всекидневни дрехи.

Следователно не е отивала на среща с мъж. Парите са били за друго.

— Добре. Каза ли къде ще бъде срещата?

— На същото място. Така каза. Предполагам, че Сара знаеше какво означава това, но аз не.

— Имаш ли представа какво са правили с Шърман Кланси?

— Какво, да не очакваш да се разстроя или уплаша? Да, яд ме е, че Джанет е мъртва, макар да ме смяташе за глупава хлапачка. Те обаче се нуждаеха от пари и ако Кланси искаше да им плаща, какво лошо?

— Да разбирам ли, че не намираш нищо нередно?

— Секс по взаимно съгласие? Не, няма нищо лошо. Живеем в двайсет и първи век, ако случайно не си забелязал.

— Сексът срещу пари е незаконен.

— Много неща са незаконни, но това не ги прави неморални.

Роби разтри очи. Нямаше почти никакъв опит с тийнейджъри, но не можеше да повярва, че води този разговор с тринайсетгодишно момиче. Нима светът се бе променил толкова много, а той дори не бе забелязал?

— Вях ядосана, че не мога да получа част от тези пари. Обзалагам се, че Кланси щеше да плати и на мен. Сара твърдеше, че си падал по съвсем млади момичета. А и не бих допуснала да забременея. Не съм глупава.

Роби не издържаше повече. Изправи се и каза:

— Благодаря, че поговори с мен.

Тя отпи бавно от кафето си и също стана.

— Леле, никога не съм очаквала да си толкова задръстен.

— Нито пък аз.

Излязоха заедно и едва не се сблъскаха със Сара Чизъм. Тя изгледа първо Роби, после сестра си и попита:

— Какво правите вие двамата?

— Просто си говорим — отвърна мило Ема. — Той имаше въпроси, аз имах отговори. И сега мога да си купя онези обувки, които исках — добави весело тя.

Сара се намръщи и се обърна към Роби.

— Казах ти, че тя не знае нищо. Стой далече от нея. — Хвана сестра си за ръката и я дръпна настрани. — Стой далече и от двете ни!

Ема се извърна и извика:

— Беше ми приятно да си поговорим.

Роби се обърна и видя Виктория да се взира в него от отсрещната страна на улицата. Носеше Тай на ръце. Стоеше пред входа на участъка. Очевидно бе тръгнала на свиждане на съпруга си.

Роби се отправи към нея с бърза крачка.

— Какво беше това? — попита Виктория.

— Кое? Сестрите Чизъм ли?

— Разбира се, че сестрите Чизъм.

— Изказвах им искрените си съболезнования.

Тя го изгледа с огромно недоверие.

— Как ли пък не! Да беше се видял отстрани! Хайде, кажи ми истината!

— Ема разполагаше с малко информация за нощта, в която Джанет е била убита. Имала среща с някого и очаквала да изкара куп пари.

— Наистина ли? Кой може да е това?

— Не знаеше. Или не пожела да ми каже. Доста зряла ми изглежда за тринайсетгодишна.

— Роби, тук момичетата се омъжват на петнайсет със съгласието на родителите си. Какво очакваш?

— Отиваш да се видиш с баща ми? — попита Роби.

— Да.

— С детето?

— Да. Казах ти, че ще го взема. Защо?

— Видях го преди малко. Казах му, че ще доведеш Тай. Той не смята, че е добра идея.

— Ще отидем заедно, независимо дали му харесва или не.

Тя тръгна към входа на участъка. Роби я проследи с поглед, след което се обърна навреме, за да види появата на колата. В нея имаше четирима мъже. Роби познаваше един от тях. Беше мъжът, когото бе прострелял в ръката в дома на Кланси. Имаше и превръзка на лицето там, където го бе ударил с пистолета.

Бяха го видели с Виктория и Тайлър.

По дяволите!