Дейвид Балдачи
Виновните (30)

30

Пит Кланси наистина не бе сам тази вечер. Но компания му правеше не подпийнало полуголо момиче, което очаква да го отведе в спалнята, а трима мъже. Носеха спортни сака без вратовръзки. Бяха едри, изглеждаха корави и сурови и най-вероятно бяха такива. Двама от тях бяха сграбчили за ръцете Пит, който напразно се опитваше да се измъкне от хватката им.

— Пуснете ме, моля ви! Нищо не знам! Бог ми е свидетел!

— Скоро ще видиш бог, ако не ни дадеш това, което търсим.

Думите бяха изречени от третия мъж, който вървеше пред останалите двама. Той беше по-нисък от другите и костюмът му изглеждаше по-скъп. В джобчето на сакото му бе затъкната пъстра кърпичка. Лицето му бе набраздено от бръчки, а косата му бе започнала да побелява, докато другите двама бяха на трийсет и няколко. Очевидно те бяха горилите.

— Моля ви, какво искате от мен? Нищо не знам… — продължаваше да хленчи Пит.

Третият се обърна и стовари кроше в челюстта на Пит. Той се преви надве и щеше да се свлече на пода, ако двамата не го бяха удържали. Когато започна да плаче и да плюе кръв от разцепените си устни, мъжът, който го бе ударил, заяви:

— Държиш се като човек, който знае нещо, глупако! Изпращаш ни разни неща, правиш се на важна клечка, която е посветена в играта. Ако не си признаеш, лошо ти се пише, задник! Много лошо!

Замъкнаха го в кабинета, но не затвориха вратата след себе си.

Роби се огледа, за да се увери, че по стълбите не се качва никой друг, след което се измъкна от стаята, прокрадна се по коридора до прага на кабинета и предпазливо надзърна вътре.

Бяха накарали Пит да седне зад бюрото. Водачът на тримата го бе хванал за врата и стискаше здраво.

— Добре, Пит, трябва само да ни покажеш с какво разполагаш. Или с какво е разполагал баща ти. После ще си тръгнем.

— Това… това означава ли, че няма да ме нараните?

— Не, защо да го правим? Дадеш ли ни каквото искаме, веднага си тръгваме. Всеки продължава по пътя си, това е.

От изражението на Пит, Роби заключи, че дори той не е толкова глупав, че да повярва на това обещание.

— Каквото и да направя, пак ще ме убиете — изломоти младежът.

— Божичко, момче, разкри ме! Но да знаеш, че има различни видове смърт. Едни са бързи и безболезнени, други са бавни и мъчителни. Каква по-точно предпочиташ? Защото баща ти имаше медна вана в стаята си, а тя е особено подходяща за бавна смърт, напълним ли я със сярна киселина. Няма да остане и капка от теб, момчето ми, но ще изпиташ адски болки, преди да припаднеш. Знам начини да те държа в съзнание, докато кожата ти се свлече цялата. — Мъжът заби лицето на Пит в бюрото. — Това ли искаш, а, нещастнико дребен?

— Бог ми е свидетел, че не знам нищо — проплака Пит.

— Както кажеш.

Мъжът извади пистолет.

В този момент Роби влезе в стаята, насочил оръжие в главата на мъжа.

— Свали пистолета! Крачка назад! И тримата! Ръцете зад главите!

Никой не се подчини.

Ниският мъж вдигна пистолета си. Или понечи да го вдигне, преди Роби да го избие с изстрел от ръката му.

— Мамка му! — изпищя мъжът и стисна ранената си длан.

Сега вече другите двама се отдалечиха от Пит Кланси. Роби пристъпи към средата на стаята. Раненият се изправи бавно и го погледна.

— Добре, умнико, виждам, че знаеш какво правиш. Браво на теб. Защо обаче си пъхаш носа в нашите работи?

— Не знам какви са вашите работи. Няма ли вие да ми кажете?

— Защо не свалиш пистолета и не поговорим?

— Пит, ела тук! Веднага! — нареди Уил Роби, без да изпуска тримата от поглед.

Раненият каза:

— Доколкото виждам, ние сме трима, а ти си сам. Можеш да свалиш двама от нас, но третият ще те довърши.

— Защо тогава не изравним шансовете? — каза Роби.

С лявата си ръка той извади резервния глок, който бе затъкнал на кръста си, и насочи и двата пистолета към мъжете.

— Но човек си служи по-добре с едната ръка — отбеляза мъжът.

— Държа да те информирам, че съм амбидекстър. Това е изключително рядък феномен. Такива като мен са с две десни ръце. А и няма как да пропусна от разстояние три-четири метра. — Погледна към Пит и повтори: — Ела тук!

Мъжът постави ранената си ръка на рамото на Пит.

— Мисля, че трябва да остане тук.

— Говориш така, сякаш ти държиш пистолета.

— Може и така да е.

В този момент лакътят на мъжа събори кутийката бира, оставена на бюрото. Тя се разля, намокри основата на настолната лампа и потече по прокъсания й кабел. Избухнаха искри и осветлението угасна.

— Застреляйте го! — извика мъжът.

Двамата му придружители извадиха пистолетите си и изпразниха пълнителите си по посока на вратата, където вече нямаше никой.

Мъжът вдясно се преви надве, когато Роби заби коляно в слабините му. Изви дясната му ръка под ъгъл, перпендикулярен на гърба му, и натисна, при което счупи лъчевата и лакътната кост. Ръката увисна напълно безполезна. Но ужасно болезнена.

Мъжът изпищя, когато Роби го блъсна към бюрото. Другият тъкмо зареждаше пистолета си. Роби стовари лакът в основата на гърба му. Онзи извика, отскочи назад и успя да замахне към него, но той улови ръката му, изви китката му назад и встрани. Счупи я, но не я пусна, докато една кост не разкъса кожата. Със следващото си движение заби щръкналата кост в слабините на мъжа, който се строполи зад бюрото.

Третият бе коленичил на пода. Когато се изправи, държеше пистолет в здравата си ръка. Роби го обезоръжи с две движения. Първо хвана цевта и я натисна надолу, след което приложи ключ, който блокира ръката на мъжа. Накрая стовари коляно върху лакътя, изкривявайки го под ъгъл, който костите обикновено не могат да заемат. И това оръжие падна на пода, а мъжът зави от болка.

Роби опря дулото на глока си в челото му.

— На земята! Веднага!

Мъжът падна на колене.

— За бога! — извика той. — Кой, по дяволите, си ти?

Роби го удари в слепоочието с дръжката на пистолета си и го прати в безсъзнание. Сграбчи Пит за косата и го задърпа.

— Да вървим!

— Но…

— Размърдай си задника! Веднага!

Роби извлече младежа от стаята.

— Мисля, че челюстта ми е счупена — захленчи Пит.

— Не ми пука — отвърна Роби.

— Къде отиваме?

— По-далече от горилите с пистолети и сярна киселина.

Озоваха се пред задната врата и Пит я отвори с ритник. Излязоха навън.

— Аз съм дотук! — извика Пит.

— Не, идваш с мен.

— Защо?

— Какво искаха тези мъже от теб? Кои са те?

— Остави ме на мира, по дяволите!

Пит блъсна Роби, но той бързо възстанови равновесието си, протегна крак и го препъна. Пит се строполи по стъпалата и се просна на земята пред тях.

Надигна се и се закани:

— Ще те убия!

— Да, бе!

Пит скочи на крака и хукна в мрака. Няколко секунди по-късно Роби го чу да пали двигателя на поршето, което изскочи иззад къщата. Пит превключи на втора, широките гуми стъпиха на асфалта, превъртяха се сред облаци дим, когато ускори до трета, и колата профуча покрай Роби, който бе коленичил в основата на стълбите с вдигнат пистолет. Нямаше намерение да стреля. Очакваше Пит да изгуби управление и да се забие в някое дърво.

Роби прибра оръжието в кобура, увери се, че другият пистолет е затъкнат на кръста му, и се отправи към колата си. Потегли с твърдото убеждение, че днес си е създал нови врагове. Само не знаеше кои са те.

Нищо чудно някой от тях да бе убил Шърман Кланси. Което означаваше, че баща му не е извършил престъплението и може да излезе на свобода.

Ускори и полетя по шосето с такава скорост, че въздушната струя разлюляваше гирляндите испански мъх, провиснали от клоните на дърветата.

Но той не знаеше къде да отиде.