Дейвид Балдачи
Виновните (29)

29

Беше един часът след полунощ и Уил Роби се захващаше за работа. Той предпочиташе да действа на тъмно. Беше се върнал в „Дъбовете“ и бе вечерял с Виктория и Тайлър. Момченцето не откъсна поглед от него. В един момент Роби дори го зърна да се усмихва.

След вечеря Виктория му показа рисунка, която Тайлър бе нарисувал. На нея имаше две човечета — едно голямо и едно малко, с огромно сърце между тях.

— Предполагам, че това е официално признание в любов — каза Виктория.

Роби взе рисунката, сгъна я внимателно и я прибра в джоба си.

Когато й разказа за срещата с Моузес, тя попита:

— Смяташ ли, че ще поиска освобождаване под гаранция?

— Прекалено рано е. Трябва първо да преценим доколко сериозни са тези заплахи.

Сега Роби оглеждаше имението на Кланси. Беше тъмно и, както се надяваше, празно. Бе видял Пит да излиза с поршето си половин час по-рано. Вероятно отиваше да пийне с приятелите си.

Роби приближи откъм задната страна. Видя табелите в градината, които предупреждаваха за наличието на охранителна система в имението. Съмняваше се, че Пит би прибегнал до подобна предпазна мярка, но трябваше да провери.

Отиде на задната веранда, същата, на която Пит бе повърнал. Забеляза с отвращение, че изсъхналата и спечена бълвоч е още там. Пит едва ли би се харесал, на която и да е млада жена.

Надникна през прозореца и видя върху една от вътрешните стени клавиатурата на алармената система. Светеше в зелено, което означаваше, че не е включена. Натисна дръжката на бравата. Заключено. Извади шперцовете си и минута по-късно отвори вратата. В кобура на кръста си носеше глок. Надяваше се да не се наложи да го вади.

Бе дошъл тук поради няколко причини, но основната беше, че ако баща му не е убил Шърман Кланси, то Пит бе имал достатъчно сериозен мотив да го направи. Парите. Или каквото бе останало от тях. Възможно бе да открие тук нещо, което да докаже това — например онзи нож „Кабар“ със засъхналата кръв на Шърм Кланси и отпечатъците на сина му.

Обзавеждането бе крещящо и безвкусно. Всяка стая бе претъпкана с мебели, всеки прозорец бе покрит с натруфени завеси, всяка масичка бе отрупана със скъпи и грозни украшения, всяка стена бе покрита с маслени картини със съмнителна стойност. И тъй като сега Пит бе стопанин на къщата, тя бе потънала в мръсотия. Празните бутилки от бира, вино и твърд алкохол бяха навсякъде. В мивката имаше купчина чинии със засъхнали остатъци от храна. Над тях се виеше рояк мухи. Хладилникът бе почти празен. А Шърман Кланси не бе мъртъв от кой знае колко време. Басейнът и градината очевидно бяха занемарени доста по-отдавна. Роби предположи, че това е започнало още докато е бил жив.

Нима гърнето със злато бе празно? В такъв случай защо? Тагърт бе спомената, че Кланси обичат да харчи. Това ли бе причината? Или имаше още нещо?

Къщата бе голяма, предлагаше много скривалища и Роби трябваше да действа методично. След около час приключи с първия етаж и тръгна към витата стълба. Вторият етаж бе зает изцяло от спални и бани. Претърси ги всичките, но не откри нищо полезно.

Оставаше още един етаж.

Там имаше само пет стаи. Една от тях наподобяваше салон на аристократичен клуб с бар, билярдна маса, парна баня, сауна и джакузи, което дори изглеждаше чисто и работеше нормално. Роби предположи, че Пит води тук приятелките си, за да се отпуснат в сауната или да се потопят в горещото джакузи. А може би и за още нещо. Надяваше се водата да е силно хлорирана.

Една от стаите бе обзаведена като офис. Роби я претърси по-обстойно. Видя настолна лампа с прокъсан кабел. Включи я и я придърпа към папките, които откри. Наложи му се да премести недопита кутийка „Бъдуайзър“. Снима съдържанието на папките. Имаше и компютър. Беше защитен с парола, но Роби удари джакпота, когато въведе КАЗИНО.

Пит несъмнено бе използвал този компютър, защото бе изпращал и получавал съобщения на електронната си поща. Стана му ясно, че след смъртта на Шърм синът му се е свързал с няколко души от едно казино в Билокси, „Ребъл Йел Гранд Палас“. Когато прочете имейлите, разбра, че Пит се опитва да измести баща си като бизнес партньор на тези хора.

А това бе чудесен мотив за ликвидирането на Кланси-старши.

Роби копира имейлите на флашката, която носеше. Копира и други имейли, които нямаше време да прегледа обстойно, но му се бяха сторили интересни. Щеше да ги прочете по-късно.

Следващата стая очевидно бе спалнята на Пит. Както можеше да се очаква, приличаше на спалня на млад мъж, който живее сам.

Беше отвратителна.

Докато оглеждаше стаята. Роби се зачуди дали срокът на действие на ваксината му против тетанус не е изтекъл. Не можеше да види пода от вещите, разхвърляни по него: мръсни дрехи, две китари, списания, ловна пушка и два пистолета, дискове с видеоигри, чинии, празни кутийки от бира и бутилки уиски, лост за набирания, дъмбели… Стените бяха покрити с плакати на три основни теми: музика, спорт и порнография. Над вратата бяха окачени дамски прашки в най-различни цветове.

Гирлянди в стил двайсет и първи век.

Дори в стаята да имаше бюро, Роби не успяваше да го види под купищата боклуци. На леглото лежаха чифт слушалки, каквито бе видял преди време в един магазин. Струваха хиляда долара.

Едва тогава го видя. Пристъпи внимателно по мръсния под и взе лаптопа с ръката, на която бе надянал ръкавица. Използва същата парола. Започна да преглежда файловете и да прехвърля на флашката онези, които му изглеждаха по-важни. Тъкмо приключи, когато долу хлопна врата. Не беше чул колата, но очевидно Пит се бе прибрал у дома.

Роби провери часовника си. Наближаваше четири сутринта. Не бе усетил как е отлетяло времето.

Той пристъпи към вратата и надзърна в коридора. Пит вероятно щеше да се качи в стаята си и да се просне на леглото. А нищо чудно да не бе сам. Тогава можеше да се запъти към джакузито с придружителката си. И в двата случая Роби трябваше да изчезне от тук.

Промъкна се по коридора с намерението да се скрие в друга стая и да изчака Пит и който там бе с него да го подминат, след което да се измъкне. Тъкмо влезе в друга спалня на последния етаж и понечи да затвори вратата, когато чу стъпки. Миг по-късно чу и гласове.

Това изцяло промени плановете му.