Дейвид Балдачи
Виновните (14)

14

— Можеш ли да ми обясниш? — попита смаяният Роби.

— Много просто. Тя беше неговото алиби за нощта, която Джанет Чизъм е била убита.

— В такъв случай защо изобщо се е стигнало до съдебен процес срещу Кланси?

— В началото имаше доста доказателства срещу него. По-рано през деня са го видели заедно с Джанет. А и тялото й е било хвърлено в участък от реката, който минава през неговия имот.

— Какъв е бил предполагаемият мотив?

— Ето другото доказателство — Кланси си падаше по момичета. Млади и сексапилни. Чизъм отговаряше и на двата критерия. Изведнъж тя се сдоби с пари, започна да си купува разни неща. И преди ги бяха виждали заедно. Очевидно бе, че Кланси й дава пари. Срещу какво? Аз винаги съм имала подозрения…

— Искаш да кажеш, че й е плащат за секс?

— Разбира се, че й е плащал. Той си го призна. Обвинението предположи, че Кланси е искал от Чизъм нещо, което му е отказала, той се е ядосал и я е убил. Вероятно докато е бил пиян, което беше обичайното му състояние в три следобед.

— Това не обяснява алибито му.

— За него разбрахме по-късно, по време на процеса. Виктория се появи и даде показания, според които е била с Кланси от осем вечерта до шест сутринта.

Роби я изгледа с облещени от почуда очи.

— Искаш да кажеш, че е прекарала нощта с него?

— Ами каза от осем до шест, така че… предполагам, може да се изтълкува по този начин.

— И какво са правили?

— Според нея просто са разговаряли и пили. Само толкова.

— Защо е чакала толкова дълго, преди да даде показания?

— На първо място, защото баща ти с доста ревнив. Освен това беше съдия на процеса. Много неловка ситуация. Вероятно се е уплашила, но после е решила да даде показания, защото нарасна вероятността Кланси да бъде осъден. Той може да беше пълна отрепка, но ако не е убил момичето, не биваше да отиде в затвора.

— Но ако Кланси е бил с Виктория, защо не е казал това на своите адвокати или на полицията? Тогава те би трябвало да извикат Виктория на разпит.

— Очевидно го е направил. И те наистина са я разпитали. Виктория обаче отрекла всичко. Впоследствие променила показанията си и признала, че е била с него. Могли са да я съдят за неверни показания, но са се отказали. Решили, че е страдала достатъчно, докато е обмисляла дали да признае истината или не.

— Прокурорът не протестира ли?

— О, разбира се, че протестира. Не можа да си намери място от яд. Работата е там, че баща ти трябваше да си направи самоотвод в мига, в който тя каза, че е била с Кланси. Не можеше да остане съдия по делото.

— Предполагам, че е така.

— В края на краищата новият съдия прие показанията й. А и мащехата ти се представи отлично на свидетелското място, макар всички да видяха колко й е неприятно, че се появява в съдебната зала. Наблюдавах я внимателно. Сякаш щеше да припадне всеки момент. Съдебните заседатели обаче й повярваха. И тъй като полицията заяви, че Джанет Чизъм е била убита около два сутринта, решиха, че Кланси е невинен. — Тагърт помълча и продължи: — Мисля, че част от съдебните заседатели се зарадваха на възможността да натрият носа на баща ти. А жена му? Или Кланси? Да вървят по дяволите!

— Защо са реагирали по този начин? Нали той е помогнал на местни семейства да получат компенсация от петролната компания?

— Да, след което същата тази петролна компания затвори платформата и прекрати дейността си в района. Двеста души останаха без работа и половината от тях са от Кантрел. Говорим за добре платени работни места. Никъде другаде няма да вземат толкова пари. Много от тези момчета все още карат на социални помощи. Сега разбираш ли защо баща ти не се радва на особена популярност в Кантрел, поне в някои среди?

— И мотивът му да убие Кланси е бил…

— … че Виктория му е изневерила с него, разбира се.

— Така ли е наистина?

Тагърт сви рамене.

— Кой знае, по дяволите? Шърм беше по-голям боклук дори от сина си. Дебел, мръсен и развлечен, вечно пиян… Пълна противоположност на баща ти. Защо Виктория ще иска да спи с това прасе? Но кой може да знае какво е в ума на една жена, когато става въпрос за мъже. От време на време оглупяваме. Може онази нощ да е дошъл нейният ред.

— Как реагира баща ми на нейните показания?

— Не остана очарован. Но това е напълно очаквано, нали?

— Прояви ли някакво насилие спрямо нея?

Тагърт го изгледа изпитателно.

— Имаш предвид дали я е бил, както правеше с теб, когато живееше тук?

Роби не бе споделял това с никого. С абсолютно никого. Извърна поглед.

— Живеем в малък град — каза Тагърт. — Хората виждат всичко. Дори ако някой удря някъде, където не си личи. — Помълча и продължи: — Мога да кажа само… не че защитавам или оправдавам баща ти, но той се е променил.

— Радвам се за него. Значи не е проявил насилие. И тя продължава да живее в „Дъбовете“. Каза ми, че го посещава в ареста.

— Да, не я изрита. И тя наистина го посещава. Нямам представа какво изпитва баща ти. Умело прикрива чувствата си. Като теб. Факт е обаче, че Кланси е мъртъв, а баща ти е имал мотив да го убие.

— Къде е бил той, когато Виктория е прекарала нощта с Кланси?

— На семинар за съдии в Джаксън.

— На кого е оставила Тайлър?

— Присила живее с тях. Тя се грижи добре за детето.

— Доколкото разбрах, Кланси е открит в колата си с прерязано гърло. Използван е тактически нож?

— Точно така. Намерили са го в проклетото му бентли до реката. Близо до мястото, където открихме тялото на Джанет Чизъм.

— Предполагам, че баща ми не е имал алиби.

— Бил е сам вкъщи. Виктория била в Билокси заедно с Присила и Тайлър.

— Защо са ходили там?

— За нещо, свързано с лечението на момченцето.

— Как съдебномедицинската експертиза е свързала баща ми с престъплението?

— Нямам достъп до подобна информация. Разследването не е приключило. Не би трябвало да ти казвам и това, което току-що ти съобщих, но реших, че трябва да знаеш как стоят нещата. Така е справедливо.

— Оценявам го, но все още не мога да разбера защо ми помагаш. Не е, защото успях да се измъкна от Кантрел.

— Ти ми насини окото, а аз ти разбих носа. Предполагам, че това ни прави кръвни брат и сестра.

— Това ли с истинската причина?

— Мен ме устройва. Е, вече знаеш как стоят нещата. Какво ще правиш?

— Какво ще правя? — замисли се Роби.

— Ще остана няколко дни да видя какво ще излезе.

— Момчетата, които преби, няма да ти простят. Може да се върнат с подкрепления.

— Да се обадя ли в полицията, когато го направят?

— Обади се на мен. — Тагърт му подаде визитната си картичка. — Това е личният ми мобилен телефон. Не очаквам колегите да реагират достатъчно бързо, ако позвъниш на деветстотин и единайсет.

— Така ли действате тук?

— Така се действа на много места, Роби. Виж какво, не казвам, че трябва да застреляш някого, но умееш ли да боравиш с оръжие?

Той погледна към залива. На хоризонта се събираха буреносни облаци, макар небето над главата му да беше чисто.

— Да, мога да стрелям — отвърна Роби.