Дейвид Балдачи
Бягството (74)

74

Пулър влезе, затвори вратата след себе си и седна на малката маса срещу нея. Папката в ръцете му шляпна върху масата.

Сюзан Ренълдс беше облечена в оранжев затворнически гащеризон. Китките и глезените й бяха оковани. Лявата ръка и рамото й бяха гипсирани, а в очите й се четеше безразличие.

— Как намираш обстановката, Сюзан?

— Прекрасна е. От години не съм се чувствала толкова комфортно.

Той погледна гипса.

— Докторите съветват да не прекаляваш с болкоуспокоителните. Страхуват се, че може да се пристрастиш.

— За това трябва да благодаря на теб, нали?

— Съжалявам за Антон. Беше прострелян в главата край тайната квартира.

Ренълдс мълчеше и го гледаше.

— Да започваме — разтвори папката Пулър. — И без това ми е трудно да дишам един и същ въздух с теб.

На масата се появиха документи.

— Какво е това? — отегчено попита тя, без дори да ги погледне.

— Самопризнания. Детайлни самопризнания не само за това, което си вършила в последно време, но и за начина, по който си натопила брат ми. Готови са, трябва само да ги подпишеш.

— По-добре ги изхвърли в кошчето — отвърна тя. — Не подписвам нищо.

Пулър се облегна назад.

— Ако го направиш, смъртното наказание отпада от дневния ред — рече той.

— Инжекция? Хайде, донеси я. Ти уби Антон, а без него не виждам смисъл да живея дори секунда повече.

— Не го убих просто ей така — поклати глава Пулър. — Застрелях го, преди да убие други хора.

— Това е твоята версия. Аз пък ще се придържам към моята. Не можеш да ме притискаш, Пулър. Можеш само да ме убиеш, за да приключи всичко. А брат ти ще се върне в затвора. Дори след всички събития напоследък той няма да се отърве от присъдата. Ще си мисля за него, докато ме екзекутират. И ще се усмихвам доволно, защото напускам този шибан свят.

— Въпреки че си го натопила? Той е невинен и ти много добре знаеш това.

В погледа и отново се появи отегчение.

— Питам се колко подслушвателна апаратура си натикал в тази стая. Три микрофона? А може би десет? — извиси глас тя. — За протокола заявявам, че Робърт Пулър е виновен! Открадна поверителна информация и я предаде на ирански шпионин. Освен това работеше в тясно сътрудничество с мен за сваляне на американското правителство. Той е боклук. Готова съм да дам клетвени показания, но само ако ме оставите на спокойствие в някой затвор със свободен режим с възможност за помилване след пет години.

Очите й се спряха върху лицето му, устните й се разтеглиха в усмивка.

— Човек винаги трябва да има резервен план, нали? — Тя замълча за момент и се взря в него. — Питал ли си се някога откъде се появи есемесът, който те съветваше да не се доверяваш на Нокс?

Пулър не отговори. Сега беше негов ред да мълчи и да чака.

— Аз го изпратих.

— Защо, след като си била сигурна, че работи за теб?

— Защото не й вярвах. Нито за миг. Не вярвах на никого, с изключение на Антон. Освен това доста ме бива в тактиката „разделяй и владей“. Нямах нищо против вие двамата да се избиете взаимно.

— А какво изпитваше, докато планираше убийството на собствения си съпруг? — попита той.

— По онова време бях в Русия, на хиляди километри от САЩ — презрително отвърна тя.

— Русия, значи. Втората ти родина, а? Но аз се питам къде е бил по това време твоят приятел Антон.

— Е, няма как да разберем, защото ти го застреля.

— Синът ти знае, че си замесена в убийството на баща му. А след като те арестувахме, се обади да ми благодари.

— Бедничкият Дан! Винаги е съобразявал бавно. Освен това живееше в свой собствен свят, изпълнен с фантазии. Момчето на татко. По рождение си беше мекушав.

— Той е юрист във ФБР с цял куп впечатляващи присъди.

— Мислиш ли, че ми пука?

— С това исках да кажа, че не си успяла да го заблудиш.

— Отговорът ми ще бъде абсолютно същият: той не ме интересува.

— Ти ли организира моето отвличане в Канзас?

— Да. Идеята беше да те ликвидираме, след като ни кажеш какво знаеш, дори и при обещание да се оттеглиш. Просто си поиграхме с теб. Двамата с Антон често го правехме, защото стилът винаги има значение. Други хора на наше място щяха да те гръмнат.

— Е, вашият „стил“ позволи на брат ми да ме спаси — отбеляза Пулър.

Тя се размърда в стола и използва брадичката си, за да почеше едно място близо до гипса.

— Бих желала да чуя как организира цялата работа. И най-вече как разбра, че се готвим да атакуваме тайната ви квартира?

— Дан ми каза, че си близка с дъщеря си, а аз реших да поговоря с нея. Знаех, че ще ти се обади в момента, в който поискам среща, и ти ще решиш да ме проследиш.

— Но аз изгорих къщата до основи.

— Да, обаче ние не бяхме вътре.

— С очите си те видях да влизаш! И не излезе повече. Антон наблюдаваше задната част на къщата и нямаше как да не те види.

— Тази къща се използва от много години. Правени са и съответните подобрения, главно в ретро стил. Във вътрешната спалня има капак на тунел, който стига чак до четвъртата къща на улицата. Беше лесно да се пробие, тъй като всички околни сгради са отдавна опразнени. Ти атакува правилната къща, но в погрешен момент — когато в нея нямаше никой. Не искахме невинни жертви на твоята олимпийска стрелба и се погрижихме и за външната охрана.

— А как ме простреля?

— Прецених, че хълмчето е най-добрата ти възможност, и ти направих засада на стотина метра от него. После изчаках да си свършиш работата, като се ориентирах по пламъчетата, излитащи от дулото ти. След което те прострелях.

— Не си чак толкова добър стрелец, за какъвто се мислиш — поклати глава тя. — От сто метра аз бих вкарала в целта десет от десет! — Посочи гипсираното си рамо и добави: — А ти стигна едва дотук.

— Убивал съм хора от много по-големи разстояния, Сюзан. А те също са стреляли по мен. Не те убих, защото не исках. Целта ми беше само да те раня и я постигнах. Освен това го направих така, че да не можеш да се защитаваш.

— Не ти вярвам — каза тя.

— Аз съм войник, Сюзан. С това си изкарвам хляба.

— Но защо би искал да ме пощадиш? — кресна тя. — Не си имал такива проблеми с бедния Антон!

— Не бедният Антон ми трябва жив, а ти.

— Защо?

Той погледна към листовете хартия, които все още лежаха между тях.

— Защото искам да подпишеш тези признания. — Подаде й химикалка и добави: — Дори си направих труда да прострелям лявата ти ръка, тъй като знаех, че пишеш с дясната.

— Нямам намерение да подписвам нищо, за да помогна на Робърт Пулър — отсече тя. — Той ще гние в затвора, докато е жив.

Пулър взе дистанционното и включи телевизора, монтиран под тавана на стаята.

Зърнала картината, Ренълдс рязко изпъна гръб.

— Какво е това, по дяволите?

Пулър се обърна. На екрана се виждаше Одри Ренълдс в затворническа килия. Тя плачеше и очевидно не разбираше какво се случва.

— Арестувана е и чака мярката, която ще и определи съдът — поясни Пулър.

— Но защо? — смаяно попита Ренълдс. — Какво общо има тя с…

— За съучастие в терористичен заговор срещу Съединените щати — отвърна той, без да я чака да довърши.

— Тя няма нищо общо!

— Стига, Сюзан — презрително я изгледа той. — Нима искаш да ни убедиш, че дъщеря ти, с която си изключителна близка, е нямала представа с какво си се занимавала? Всеки начинаещ прокурор може да й издейства присъда за съучастие. Тя ти се обади веднага след като поисках да се срещна с нея.

— Наистина ми се обади, но…

Юмрукът на Пулър се стовари върху масата с такава сила, че дървото се пропука.

— Затваряй си устата и слушай, по дяволите! — изрева той.

Ренълдс замръзна.

— Сега ще ти обясня как ще се развият нещата — отчетливо изрече той. — Ако не подпишеш тези признания и откажеш да дадеш подробни показания за оневиняването на брат ми, ще бъдеш изправена пред съда и осъдена на смърт. Той махна с ръка към телевизора. Освен това дъщеря ти ще бъде обвинена и осъдена на доживотен затвор без право на замяна. Заради теб, а не защото е направила нещо незаконно. На път си да съсипеш живота на Одри.

— Тя не знаеше абсолютно нищо! — извика Ренълдс. — Ще дам клетвени показания, че е било така.

— Мислиш ли, че на някого му пука? — изгледа я той. — Освен това тя се е забъркала здравата.

— Имаш предвид последния ни телефонен разговор? Той беше съвсем невинен.

— Разговорите, Сюзан. Защото, след като си тръгнах от магазина, тя ти се е обадила още веднъж. След като вече и казах, че си заподозряна в шпионаж. По този начин не само ти е позволила да ме проследиш до квартирата, но и показва, че знае нещо за престъпната ти дейност. На всичкото отгоре ти финансираш бизнеса на мечтите й, нали? Съдебните заседатели лесно ще приемат, че това е ставало с парите, които са ти плащали за противодържавна дейност, а някои от тях дори ще бъдат убедени, че става въпрос за пране на пари. Пари на терористите. Заговорът срещу Пентагона не беше военен акт, а терористичен. И всеки, който е участвал в неговата реализация, трябва да бъде обявен за терорист, независимо дали е американски или чужд гражданин. Тоест голяма част от правата му излитат през прозореца.

Ренълдс стисна зъби и пребледня.

— Тя може би не знае с какво точно сте се занимавали ти и Бок, но това едва ли ще я спаси от обвинението за съучастие в тероризъм — продължи Пулър. — Тоест, ако не направиш каквото трябва за дъщеря си, животът й е свършен.

— Аз… Аз не мога…

Разтворената длан на Пулър отново се стовари върху масата.

— Ще ти го кажа по друг начин, Ренълдс. Наистина съм тук, за да оневиня брат си. Едновременно с това обаче исках да ти дам последен шанс да спасиш Одри. Вярвам, че е невинна, а невинните хора не бива да лежат в затвора. Като брат ми. Но тук става въпрос за националната сигурност и хрътките искат кръв. Ти едва не ликвидира цялото военно ръководство на страната ни! По тази причина те ще преследват всеки, който е близо до тази гадост. Държавните адвокати стоят зад тази врата и очакват твоя отговор. Ако не подпишеш признанията, шансът ти се стопява завинаги. А през следващите шейсет години твоята любима дъщеря ще лежи във федерален затвор с максимално строг режим. Вината за това ще бъде единствено твоя и на никой друг. Надявам се, че тази мисъл ще продължава да те измъчва и в килията на осъдените на смърт.

След тези думи Пулър остави химикалката върху книжата, облегна се назад и зачака.

Ренълдс го гледа доста дълго, преди да вдигне очи към дъщеря си на екрана.

— Значи ме притискаш със заплахи, за да подпиша? — глухо попита тя.

— Напротив. Правя всичко по силите си да те насърча да кажеш истината. Фактите, с които ще подкрепиш своите признания, несъмнено ще докажат вината ти. Но ако те ни насочат по следите на други предатели, още по-добре.

— Нима мислиш, че руснаците няма да ме ликвидират, ако приема да ви сътруднича?

— Единична килия в затвор с максимална сигурност, Сюзан. В момента ние сме твоите най-добри приятели. Там е единственото безопасно място за теб.

Дясната й ръка посегна към химикалката. Бавно. Много бавно.

— Ти наистина си безсърдечен — тихо промълви тя, след като подписа.

— Може би това е причината да се разбираме толкова добре. Защото и ти си същата.

Пулър взе документите, прибра химикалката и тръгна към вратата, без да поглежда назад.