Дейвид Балдачи
Бягството (72)

72

Сюзан Ренълдс изключи проследяващото устройство, което беше лепнала на колата на Джон Пулър пред магазина на дъщеря си. Вече нямаше нужда от електронния сигнал, който я беше довел точно където трябва.

Или почти там.

Тя бе спряла малко преди него и продължи да следи точката на малкия екран. После потегли към мотела, в който беше отседнала под чуждо име. Беше променила външния си вид, а за стаята си плати в брой. Адресът на тайната квартира замина по предназначението си с кодиран имейл.

Телефонът й звънна няколко часа по-късно. Беше Антон Бок.

— Проучих района — каза той. — Петима външни пазачи, а топлинният ми датчик показва още петима вътре. Вероятно Джон Пулър, Вероника Нокс и Робърт, плюс двама души вътрешна охрана.

— Но ако прибавим Джон Пулър и Вероника Нокс, това прави цели девет души, които могат да изпълняват охранителни функции.

— Доста хора, но не е невъзможно — спокойно отвърна Бок. — Засега няма да ги закачаме. Все ще доживеем до следващата битка.

Тя поклати глава и се усмихна.

— За нас битките приключиха, Антон. Но мисля, че се справяхме доста добре повече от двайсет години. С Пентагона не се получи, но всичко останало беше изпълнено. Това е рекорд, с който можем да се гордеем. Служихме по възможно най-добрия начин. Никога не са имали толкова добри оперативни агенти. През цялото това време идиотите не заподозряха абсолютно нищо.

— Моята страна се гордее с нас, Сюзан. Чака ни с отворени обятия.

— Все пак остана и нещо недовършено — отбеляза тя.

— Е, да — въздъхна Антон. — Робърт Пулър.

— Напоследък имам чувството, че мразя брат му не по-малко от него.

— Вариантът „с един куршум два заека“ все още съществува.

— Три, ако броим и Нокс. Няма как да я пропусна. Тук ли е самолетът?

— Абсолютно. Още утре можем да бъдем в Русия. А там ще получиш медал.

— Предпочитам една вечер с теб.

— О, бъди спокойна, ще имаме много такива. В околностите на Петербург ни чака една прекрасна дача. Има и градина.

— Обичам градините. Но дай да се върнем на наблюдението.

— Сградата се намира в задънена улица. Входната врата гледа към пътя. Съседните къщи са празни. Външната охрана е разположена шахматно. Има и гараж с вътрешна врата за къщата.

— А моята позиция за стрелба?

— Избрал съм ти чудесно място — хълмче, западно от улицата, точно срещу къщата. Някога там е имало друга сграда, която отдавна е съборена. Ще имаш стопроцентова видимост. Разстоянието е около хиляда и двеста метра, с удобен наклон за хубав изстрел.

— Улучвала съм и от по-голямо разстояние.

— На мен ли го казваш? В случая най-важното е да стане бързо, защото изтеглянето ще бъде трудно.

— Нямам намерение да се мотая. Все пак не предвиждам да ги стрелям един по един.

— Аз лично ще те измъкна.

— А после отлитаме за Русия?

— Да. Към новия ни мирен и спокоен живот.

 

 

В три сутринта Сюзан Ренълдс зае позиция на върха на хълмчето. Разбира се, след обстойна проверка от страна на Антон Бок. Любимото й оръжие безшумно се изплъзна от калъфа. „Барет“ M82, или M107 според американската оръжейна номенклатура. Беше много специална голямокалибрена пушка.

През 2008 г. един снайперист от американската армия бе успял да ликвидира противника си от разстояние над две хиляди метра именно с това оръжие. Днешният световен рекорд по стрелба в бойни условия принадлежеше на британски снайперист, който бе улучил афганистански боец от близо две хиляди и петстотин метра.

Ренълдс щеше да стреля от доста по-малко разстояние, но това също изискваше изключителни умения. На нейна страна беше най-добрата технология на света, включваща лазерен мерник с автоматично засичане на разстоянието, уникална оптика за далекобойна стрелба, портативен измервател на метеорологичните условия и софтуер за предсказване на балистичната крива, който сам по себе си беше произведение на изкуството.

Но в случая Ренълдс се нуждаеше само от пушката и оптическия мерник. Предстоящият изстрел едва ли щеше да е по-труден от уцелването на хамбар. Специално нейната M107 беше оборудвана с автоматичен механизъм за самозареждане. Извади един патрон и започна да го разглежда. Петдесеткалибровата гилза завършваше със зелен връх и сиво кръгче около него. В професионалните среди тези боеприпаси бяха известни като „патрони с комбинирано действие“.

Тя го върна на мястото му, нагласи пушката и залегна зад нея.

Подвижният компенсатор беше монтиран близо до края на дулото, за да омекоти отката. В долната част на приклада имаше гнездо за допълнителна опора, а основната тежест на оръжието поемаха две стоманени крачета в средната част, монтирани под ъгъл спрямо земята.

Ренълдс включи оптиката и погледна през нея. После започна да мести дулото наляво-надясно, фиксирайки го върху различни точки. Приключила с пробите, тя насочи пушката в предварително избраното място на входната врата.

Последният патрул беше минал преди минута. В къщата цареше мрак, нищо не помръдваше. Вероятно всички спяха. Изобщо нямаше да разберат какво им се случва.

Тя издиша и забави пулса си до възможния минимум. Беше абсолютно убедена, че няма как да пропусне от това разстояние и с това оръжие. Не и с патроните, които беше заредила.

Натисна спусъка. Куршумът свирна във въздуха и се заби в страничната стена на къщата. Той беше от типа „силно експлозивен и запалителен бронебоен заряд“. Във вътрешността на 50-калибровия куршум беше вградено 30-калиброво ядро от волфрам, което беше в състояние да пробие танкова броня, тухлени стени и бетонни блокове. Дървената ламперия и гипсокартонът изобщо не представляваха препятствие.

Взривателят направи контакт. Ядрото избухна и отнесе предната част на къщата. Покривът пламна от природния газ, с който се отопляваха помещенията. Огънят светкавично се прехвърли и на празните къщи в съседство.

С втория изстрел Ренълдс унищожи микробуса на охраната, паркиран отпред. Той буквално подскочи във въздуха и се разпадна. Тя отново натисна спусъка. Нощта се разтърси от поредната експлозия. Рухна още една стена. Вътрешността на къщата беше обхваната от пламъци. Тухленият комин на покрива рухна сред рояк от искри.

Ренълдс търпеливо чакаше. Ако някой от обитателите изскочеше навън, той със сигурност щеше да поеме директно следващия куршум, който щеше да го прониже, за да се взриви зад гърба му.

Със следващите три изстрела унищожи и останалите автомобили на охраната. Единият от тях се приземи точно по средата на улицата, блокирайки достъпа до входа. Небето изчезна, скрито от ярките пламъци и гъстите облаци дим.

Ренълдс реши, че е време да се изтегли, защото така или иначе вече не виждаше мишените си. Те най-вероятно бяха мъртви, тъй като никой не можеше да преживее такава атака. От новия живот в Русия я делеше само едно кратко пътуване с автомобил до частното летище.

Куршумът я улучи в лявото рамо в мига, в който се надигна от мястото си зад пушката.

Отначало беше толкова шокирана, че дори не усети раната. Куршумът бе преминал през тялото й и се беше забил в пръстта. Ключицата и се натроши, беше засегнат и ротаторният маншон. Рамото й кървеше, но куршумът я беше пронизал с такава сила, че стените на дупката бяха обгорени и това правеше кръвозагубата минимална.

Олюляваща се от силния шок, Ренълдс успя да се изправи и притисна с длан безполезната си ръка. Огледа околността, за да открие откъде е дошъл изстрелът. Но тъмнината я обгръщаше от всички страни. Забравила за пушката, тя се запрепъва надолу по пътеката, в края на която я чакаше колата на Бок. Зад гърба й се чуха стъпки. Опита се да побегне, но човекът зад нея се движеше много по-бързо.

Обърна се за пореден път, но в същия миг се спъна в някакъв храст, просна се на земята и изкрещя от болка.

После бавно се обърна по гръб.

Преметнал своя снайпер през рамо и с насочен в гърдите й пистолет, Джон Пулър се беше надвесил над нея.

— Простреляна съм! — извика тя в момента, в който го разпозна.

— Знам — каза той. — Нали аз го направих.

— Мръсно копеле! Мръсно, гадно копеле!

Без да обръща внимание на тези думи, Пулър включи портативната си радиостанция.

— Изпратете носилка. Да, горе на хълма. Имаме ранена. Животът й е вън от опасност, така че не се налага да бързате.

— Ще те убия! — изкрещя тя. — Заклевам се, че ще те убия!

Тя направи опит да го ритне, но не улучи. После простена и се отпусна назад, парализирана от болка.

Пулър коленичи до нея.

— Има една ключова разлика между стрелбата за олимпийски медали и истинското сражение, Сюзан. Очевидно си я пропуснала… — Замълча за момент, после тихо добави: — По време на олимпиадата никой не отвръща на огъня ти…