Дейвид Балдачи
Бягството (64)

64

Когато Пулър отвори очи, пред него се стелеше мрак. Отначало реши, че е мъртъв, но в следващия момент съобрази, че все пак вижда нещо. И мисли.

После мракът се разреди и той успя да различи някакъв силует близо до себе си.

— Гадно е да те вдигнат във въздуха, а? — прозвуча един глас.

Силуетът бавно се превърна в нещо по-материално. И познато.

Нокс му се усмихваше, но погледът й издаваше загриженост. Ръката й се вдигна и избърса челото му с нещо влажно.

Брат му седеше до нея. Не се усмихваше, може би защото беше сериозно разтревожен.

Пулър направи опит да се изправи, но този път Нокс беше тази, която го задържа на място. Лежеше на някакво легло в малка слабо осветена стая.

— Беше в безсъзнание, Пулър — каза Нокс и вдигна три пръста пред лицето му. — Колко пръста виждаш?

— Добре съм, Нокс.

— Колко?

— Добре де, три.

— Браво. Явно главата ти е по-твърда, отколкото съм допускала.

— Къде сме? — огледа се той.

— Във Вирджиния, близо до Гейнсвил. Ренълдс беше оставила колата си в гаража, а ключовете бяха у мен. Отидохме да вземем моята кола, зарязахме нейната, а след това пообиколихме наоколо, докато открием това място. Оттогава насам седим и чакаме да се свестиш.

Пулър разтърка главата си и се намръщи, като напипа там цицина.

— На два пъти бяхме близо до решението да те закараме в болница — обади се Нокс. — Но те ще искат някакво обяснение. В случай че се почувстваш зле, все пак сме готови да го направим.

Пулър извърна глава към прозореца, зад който бързо се развиделяваше.

— Всичко това стана снощи, така ли?

Нокс кимна.

— И какво по-точно се случи?

— Помниш ли експлозията? — попита тя.

— Не страдам от загуба на паметта, ако това имаш предвид — отвърна той. — Видях колана с експлозивите около Шиндлър. Хукнахме да бягаме по стълбите. После бомбата избухна и аз полетях във въздуха, а след това се блъснах в нещо твърдо.

— Трябва да е било в стената, младши — обади се Робърт.

— Е, аз останах с чувството, че беше танк „Ейбрамс“. Какво е това място?

— Мотелска стая — отговори Нокс.

— А как се измъкнахме от сградата, в която ни отведе Ренълдс?

— За късмет, аз и брат ти успяхме да стигнем до долната площадка. Ти беше по-близо до експлозията, макар че взривната вълна събори и нас. Слава богу, че беше брат ти, който те изнесе на гръб. Аз не бих могла да те помръдна.

— Дори когато беше четиригодишен, не съм те носил толкова дълго на ръце — обади се Робърт. — Освен това сега тежиш доста.

— Дойде ли полиция?

— Сигурно е дошла. Но ние успяхме да се измъкнем навреме. — Нокс отново разтри лицето му с парчето плат. — Как се чувстваш в момента?

— Може би по-добре, отколкото заслужавам.

— И най-добрите планове се провалят — каза Нокс и седна до него. — Цели два месеца работих под прикритие по случая. Накрая, когато вече започвах да мисля, че съм докопала важната клечка, Ренълдс все пак успя да ме изиграе.

— Изигра ни всичките — обади се Робърт. — Явно не се доверява на никого.

— Но аз все пак ви я доставих, изиграх ролята си безпогрешно. Почти те оглуших, за да спечеля доверието й. — Докосна ръката му и тихо добави: — Извинявам се за това. Беше малко прекалено, но трябваше да й докажа, че наистина съм предател.

— Разбирам те — отвърна Робърт. — Освен това слухът ми почти се възстанови.

Пулър се надигна на лакът, а тя не го спря.

— Защо не ни каза, преди да тръгнем, за Ренълдс? — намръщено попита той.

— Това би означавало да прегориш още преди операцията — поклати глава тя. — И съответно да я провалиш, понеже нямаше да си подготвен. Щеше да кажеш или направиш нещо по погрешния начин, а Ренълдс е достатъчно умна, за да не го пропусне. По тази причина бях принудена да направя точно това, за което ме подозираше. Или, казано иначе, да продължаваш да мислиш, че съм те предала.

— Добре, съгласен съм. Но рискът беше твърде голям, като нищо можех да те застрелям.

— Бях длъжна да го поема. Адски дълго се подготвях за тази операция. Но когато зърнах Шиндлър, онемях. В онзи момент изобщо не го вписвах в картинката. — Тя помълча и вдигна глава да го погледне. — Беше номер, разбира се. А ти как разбра, че е постановка?

— По очите му. Отблизо видях, че са абсолютно изцъклени. Освен това изобщо не помръдна.

— Защото вече го бяха обезвредили — добави Робърт. — Най-вероятно с невропаралитик.

— Ренълдс явно проверяваше лоялността ти — рече Пулър. — Затова се подготви да застреля Робърт. Ти щеше да го позволиш, ако наистина беше на нейна страна.

— Радвам се, че реагира — каза Робърт. — Иначе сега нямаше да съм тук. Видях изражението в очите й тя наистина щеше да натисне спусъка.

— Но защо бяха тези изстрели през прозореца? — попита Нокс, след което веднага си отговори сама: — За да избяга, разбира се.

— Признавам, че й се получи много добре — поклати глава Пулър.

Нокс седна и сгъна кърпата на квадрат.

— Това беше единственият ми шанс да стигна до тях, Пулър. А сега те вече са далече.

— Аз пък съм изненадан, че изобщо стигна толкова близо — отвърна той.

— Не беше лесно. Когато ни информираха за Робърт с предположението, че е невинен, веднага се заехме да разследваме случая. А името, което изскочи от там, беше само едно: Сюзан Ренълдс.

— Но как се приближи до нея?

— Никак. Оставих я тя да се приближи до мен. Преди това изградихме прикритието ми много убедително. Бяха ме прескочили с повишението, а в досието ми бяха вписани и някои срамни неща — например че съм вземала подкупи. Не й е било трудно да стигне до тази информация. Един ден ми се обади, просто ей така. — Тя погледна към Робърт. — Казах на брат ти, че сме получили анонимен сигнал за теб. В него пишеше, че си невинен и че твой колега не е толкова лоялен, за колкото се представя.

— Кога получихте този сигнал? — попита Робърт.

— Около четири месеца преди да се случи онази лудница във ФВЗ.

— Значи това е бил катализаторът.

— Според мен сигналът е бил от Найлс Робинсън — каза Пулър. — Гузната съвест го е измъчвала.

— Както вече споделих с Пулър, ние бяхме основната причина за малко да те убият — продължи Нокс. — Явно в УРС има къртица. Разчуло се е, че работим по случая, и резултатът беше скоростен опит за твоето елиминиране.

— Това ми даде възможност да избягам — отбеляза Робърт.

— В крайна сметка решихме да заложим капан на Ренълдс. Като служител в УРС аз можех да поема ролята на подкупната служителка. Това отне цели два месеца, защото тя беше безкрайно предпазлива. След което ме потърси. Телефонно обаждане, последвано от имейл и есемес. Личният контакт беше изключен. После температурата много бързо започна да се покачва. Нямах представа, че са направили опит да те ликвидират в затвора, Робърт. Вероятно понеже все още не бях проникнала във вътрешния кръг. Но когато всичко приключи с твоето бягство, Ренълдс се срещна с мен и ми каза, че трябва да се включа в разследването.

— Защо не я закова още тогава?

— Така щяхме да пипнем само нея и никой друг. Все още нямахме представа какъв ще бъде ендшпилът. Не можеше целта да е просто убийството на брат ти. Ако бяхме натиснали спусъка по-рано, никога нямаше да разберем за какво изобщо става въпрос.

— И ти се включи в разследването.

— Да, започнах да работя с теб и тя остана много доволна. Беше убедена, че брат ти рано или късно ще те потърси. Възнамеряваше така да го пипне.

— Но защо съм бил толкова важен за тях? — попита Робърт.

— Първо, тя те ненавижда. Ти си олицетворение на всичките повишения, които не е успяла да получи. На всичките началници, които не е успяла да впечатли. На всеки шанс, от който се е възползвал някой друг. Тя е убедена, че е по-умна от теб, и е готова на всичко, за да го докаже. Където и да си се появявал, ти винаги си печелил възхищение. А когато кариерата те е отнесла в нейната сфера, си се превърнал в най-опасния й враг. Когато са решили да те отстранят, преди да получиш назначението си в РНП, тя с радост е приела да свърши работата. Това беше второто. Но те са разполагали с Дофри, който е трябвало да получи поста вместо теб. Сега вече знаем, че са го изнудвали.

— А имаш ли представа какво подготвят в момента? Ренълдс ни предупреди, че още нищо не сме видели.

— Не, нямам никаква представа. Надявах се, че снощи ще науча повече, но тя се изплъзна. Сега си давам сметка, че съм я подценила и едновременно с това съм надценила себе си.

— Мислиш ли, че ще изпълнят това, което планират? — попита Робърт.

— Не можем да отхвърлим подобна възможност. Сега има съвсем реална опасност да ускорят нещата.

— Но Ренълдс не може да оперира свободно — каза Пулър. — Не и след миналата нощ.

— Все още не сме говорили с полицията — отвърна Нокс. — Те вероятно вече са установили чрез ДНК тест, че останките принадлежат на Шиндлър. Но не знам чий беше апартаментът, нито пък кой стреля през прозореца.

— По очевидни причини аз не мога да говоря с полицията — обади се Робърт.

— Но ние с Нокс можем — каза Пулър.

— И какво ще постигнем? Нашата версия срещу тяхната. Нямаме доказателства. Ако са арестували Ренълдс, тя ще им каже, че и Робърт е с нас. След което ние се изправяме пред дилемата или да излъжем, или да кажем истината. Което не ни върши работа, защото и в двата случая отиваме в затвора. А доколкото я познавам, тя ще им предложи някоя приемлива история как сме организирали отвличането й, а междувременно сме ликвидирали един известен член на Съвета за национална сигурност.

— Това е смешно! — отсече Пулър, като вдиша и издиша няколко пъти, за да се успокои. — Ако нещата действително стоят така, трябва да се съсредоточим върху всичко, с което разполагаме, за да разкрием техния замисъл.

— Ренълдс явно има много важна — роля каза Робърт. — Това личи от решителните им действия за нейната закрила.

— Вярно — каза Нокс. — Но дали ролята е свързана с официалната й работа или с шпионските и умения?

За известно време Пулър и Робърт я гледаха втренчено, без да отронят нито дума. Явно и двамата нямаха отговор на този въпрос.

— Имаше само две мотелски стаи — добави Нокс. — Тази и съседната. Останете в тази, а аз ще отида в другата.

— Отивам да си взема сака от колата — рече Робърт.

Нокс го изчака да излезе и каза:

— Тя ме надхитри.

— Мен също. Пак ми срита задника. Ще взема да развия комплекс за малоценност.

— Вдигна нещата на ново, още по-високо ниво, а аз не очаквах подобно нещо.

— В такъв случай ние трябва да го вдигнем на още по-високо, което тя няма да очаква.

— Но моето прикритие отиде по дяволите, Пулър. Вече няма как да проникнем по-надълбоко.

— Тая работа ще я свършим тримата заедно.

— Наистина ли мислиш така?

— Без съмнение — обади се Робърт, който се беше върнал достатъчно бързо, за да дочуе последните им реплики. Той остави сака на пода и седна на леглото.

— Все пак ни дадоха някаква информация, при това без да подозират. Очакват, че сме мъртви след експлозията, и тя вече не се тревожи от факта, че я видях да се среща с Малкълм Ауст.

— А защо са се срещнали според теб? — попита Нокс.

— Той е умен, богат и изтънчен. Сигурен съм, че Ренълдс го е прелъстила. Видях ги в ресторанта. Той беше на сексуална вълна, докато за нея всичко беше бизнес.

— Но какъв бизнес интерес може да има жена като нея по отношение на Ауст?

— Ауст е техният пазач на тайни, ако мога да се изразя така — приведе се напред Робърт.

— Пазач на тайни?! Но нали работата му е да издирва и неутрализира незаконни ОМУ?

— О, това е само официално. То е малка част от работата му. Той е изследовател, наблюдател и инспектор. Доверен човек. Коя роля ще избере, зависи от конкретната ситуация.

— Защо ролята му зависи от конкретната ситуация? Както Пулър каза, работата му е да неутрализира нелегални ОМУ.

— Нещата са много по-сложни — отвърна Робърт. — Да вземем например Израел. Тяхната официална позиция е, че не притежават ядрено оръжие. Но те са наши верни съюзници, а това означава, че никога няма да поискаме проверка на ядрения им арсенал. Но, от друга страна, макар и неофициално, много бихме искали да знаем с какво точно разполагат. И тук се намесва Ауст. С Пакистан нещата са различни. Те също притежават ядрено оръжие, но ние се опасяваме, че не го съхраняват както трябва и част от него може да попадне в ръцете на терористи. Същото е и с Русия. Никоя от тези страни не е реален съюзник на Съединените щати, но едно официално искане за инспекция на техния арсенал би било много деликатно — както в политическо, така и в дипломатическо отношение. А за Пакистан това би означавало разкриване на площадките за изстрелване на ракети и още куп неща, свързани с националната им сигурност. Ако подобна информация излезе на бял свят, тя ще отведе терористите директно до техните запаси — точно това, което искаме да предотвратим с въпросните инспекции. Тук ролята на Ауст е особено важна. Той е доверен посредник и за двете страни, който умее да опази системата сравнително чиста, при това в доста разумни граници. Вижте какво става в Сирия. Асад разполага с много сериозни запаси от химически оръжия, но не се поколеба да подпише международен договор за тяхното унищожаване. Никой с грам разузнавателна информация в главата си не вярва, че това се е случило. Кой разумен диктатор — извинете, получи се нещо като оксиморон — не би си оставил резерв от подобни оръжия? Изпратиха Ауст да провери. Аз съм сигурен, че той е много добър в работата си и веднага е разбрал какво е количеството химически оръжия, унищожени от Асад. И колко от тях е запазил.

— Но той би трябвало да докладва за това, нали? — обади се Пулър.

— Ще напише официален доклад, разбира се. Той ще бъде раздробен и подхвърлен на глобалните медии след съответното съгласуване отгоре. Но ще има и неофициален доклад в стриктно ограничен тираж, който ще разкаже съвсем друга история.

— Тоест обществеността е на тъмно — обобщи Пулър. — Но какъв е смисълът от всичко това?

— Голям, особено ако искаш да имаш лостове за натиск срещу такива като Асад, Ким Чен Ун и други диктатори от тяхната порода. Винаги задържащ нещо, което после можеш да използваш. Доказателствата, че Асад е излъгал и не е унищожил всичките си химически оръжия, в един момент получават голяма тежест. Всичко е в избора на времето. Все още се надяваме на резолюция, в която Сирия обещава, че няма да използва ОМУ. Това може да се постигне единствено с информация от подобен характер.

— Но защо Сирия би позволила на Ауст да научи за всичките им запаси? Нали си дават сметка, че в един момент това ще бъде използвано срещу тях?

— Тук нещата опират до качествата на Ауст. Той познава тайните места в Сирия като десетте си пръста. Разполага с къртици навсякъде и умее да надушва ОМУ. Това е причината да върши тази работа, а държави като Сирия го знаят. Всички играят тази игра. Ако в даден момент нещата излязат наяве, Сирия ще отговори по подобаващ начин. Но това състояние на нещата им осигурява времето, от което се нуждаят. На нас също, тъй като получаваме възможност да преговаряме сдържано, чрез дипломатическите канали, вместо да им обявим война и да им пратим нашите армейски формирования и специални части. След Ирак и Афганистан вече нямаме нито куража, нито парите за провеждане на подобни операции. Но в замяна на това все още имаме значителна тежест в международните отношения. Светът очаква от Америка да бъде лидер. А това е единственият начин да го направим, без да губим човешки животи и огромни финансови средства. Всичко опира до едно — какво знаем и кога да използваме информацията.

— Тези неща са много над моя умствен капацитет. Затова съм останал обикновен боец с пушка.

— Не се подценявай, Пулър — каза Нокс.

— В крайна сметка всичко опира до Ауст добави Робърт. — Ако те се нуждаят от него, разследването ни много бързо ще се стесни.

— Ами ако той не го прави по своя воля? — бързо попита Нокс. — Ти каза, че Ренълдс го е съблазнила. Може би за него е само секс, докато за нея е бизнес. Но ако не е така? Ако Ауст се е включил доброволно?

— С какви мотиви? — изгледа я Робърт.

Нокс се завъртя към брат му.

— Кажи му каквото каза на мен, Пулър.

— Бил е яростен защитник на тезата, че Ирак не разполага с ОМУ, но въпреки това нападнахме тази страна. Ами ако е решил да накаже света и най-вече Америка?

— Помагайки на някой като Ренълдс? — възкликна Робърт. — Завежда я при някое скрито оръжие, за да го използва срещу нас? — Той поклати глава и добави: — Не вярвам, че това е възможно, Джон. Наистина не вярвам.

— В случай че си прав, отговорът е някъде другаде. Но аз наистина не виждам смисъл в останалите теории.

— Все пак разполагаме с едно тактическо предимство — каза Нокс. — Чух го по новините. Властите разследват това, което се случи в апартамента на Шиндлър. Жилищата под и над него също са пострадали. За щастие, не се споменава за други жертви. Името на Шиндлър засега се пази в тайна, но може би още не са го идентифицирали. Ренълдс, от своя страна, явно е убедена, че и ние сме мъртви, разкъсани на парченца от експлозията. Ако действително вярва, че завинаги се е отървала от нас, може би ще даде зелена светлина на своята мисия.

— И ще посвали гарда — добави Пулър.

— Именно.

— В такъв случай може би ще имаме шанс.

Пулър внезапно скочи на крака. Чертите на лицето му се опънаха.

— Какво? — извикаха в един глас Нокс и Робърт.

— Трябва да отидем на едно място, и то веднага!

— Къде? — попита Нокс.

— В кабинета на Ренълдс в АОЗС.

— Защо?

— Току-що си спомних, че там има нещо, което ще разбие на пух и прах цялата тая работа.