Дейвид Балдачи
Бягството (61)

61

— Трябва да ме заведеш при брат си, Пулър — отсече Нокс. — При това веднага!

— Така ли? — безстрастно я погледна той.

Нокс изкара колата обратно на пътя.

— Къде е той?

— Не знам.

— Но явно имаш начин да се свържеш с него.

— Имам.

— Ами тогава се свържи и ми уреди среща.

— Защо? Може би, за да му щракнеш белезниците?

— Аз не извършвам арести, Пулър. Разговарям с хората и събирам информация, но не се занимавам с вземане на отпечатъци.

— Не ме разбирай погрешно, но защо трябва да ти се доверя?

— По-скоро не можеш да ми се довериш. Но не разполагаш с други варианти. Или ме отвеждаш при него, или набирам номера и ти отиваш в затвора. Аз пак ще открия брат ти и тогава няма да бъда толкова любезна. Разбра ли какво ти казвам?

— Схванах същността — неохотно призна Пулър, след което извади телефона си и написа кодиран есемес на брат си. — Налага се да изчакаме отговора — добави той.

— Дано не се бави. А ако случайно си го предупредил с тези безсмислици, които те видях да пишеш, можеш да смяташ, че с военната ти кариера е свършено. А пък аз си мислех, че ме харесваш.

— Никого не харесвам чак толкова — отсече Нокс. И явно не се шегуваше.

Отговорът на брат му дойде десет минути по-късно. Той действително му беше изпратил предупреждение, но Робърт беше решил да го игнорира.

Съобщението беше кратко и ясно: Къде и кога?

— След един час в хотелската ми стая — подсказа му Нокс. — Номер четиристотин и шест. Да се надяваме, че дотогава ще успее да си поеме дъх след участието си в НАСКАР.

— Мислиш ли, че това е най-подходящото място? — попита Пулър.

— Съмнявам се, че някой ще тръгне да го търси на една пресечка от Белия дом. Предполагам, че е променил външния си вид.

— Така е.

— Тогава? — изгледа го тя и сведе поглед към телефона му.

Пулър написа съобщението и го изпрати.

— Харесва ли ти да даваш заповеди? — попита той.

— Не само ми харесва, но и обичам да го правя. А сега да вървим, защото искам да се подготвя за срещата си с прословутия Робърт Пулър. Много държа да изглеждам по най-добрия начин.

 

 

Пулър седеше на един стол до прозореца, а Нокс на ръба на леглото. На вратата се почука.

— Май ще е по-добре ти да му отвориш — каза тя.

Пулър се подчини. Брат му бързо прекрачи прага и той затвори след него.

Робърт носеше сака си. Огледа стаята, преди да спре поглед на Нокс. Тя беше без бинтове и с хубава прическа; беше облечена с джинси, блуза и ниски ботуши. При появата на Робърт нито стана, нито му протегна ръка. Просто го гледаше отдолу нагоре с непроницаемо изражение. Никой не прояви желание да наруши мълчанието. Лицата на братята издаваха напрежение. Пулър беше наясно, че ако Нокс реши, Боби със сигурност ще се озове обратно във ФВЗ още тази вечер. И самият той заедно с него. Но нищо не можеше да се направи. От изражението на брат му личеше, че и той мисли горе-долу същото.

Нокс беше тази, която в крайна сметка проговори първа.

— Лесно би си намерил работа в гримьорната на всяко холивудско студио — обяви тя. — Казвам това от личен опит, защото в нашите операции често използваме техниките им.

Робърт не отговори нищо и тя махна към стола до Пулър.

— Настанете се удобно, господа, чака ни дълъг и интересен разговор.

Братята се спогледаха и се подчиниха.

— Работя във военното разузнаване, а това означава, че предпочитам да слушам, а не да държа речи — започна без предисловия Нокс. — Но този път ще направя изключение. Първо, би трябвало незабавно да те арестувам. Обвиненията срещу теб са толкова много, че ще ми трябват поне шест месеца, за да попълня всички формуляри. Това е достатъчна причина да не го правя, но искам да те предупредя, че съм на вълна „танто за танто“. Второ, подобно на брат ти, аз също мисля, че си невинен. Но си бил осъден и вкаран в затвора, а това означава, че в очите на военните си виновен.

Робърт продължаваше да мълчи.

— И така, стигаме до точка три: истинските предатели все още са на свобода, но ние трябва да ги спипаме. Идеята ми е да те използваме като примамка. Не те моля, а те уведомявам — добави тя. — Това е същността на онова „танто за танто“, за което споменах. И причината да не те предам веднага на съответните власти.

Робърт погледна към брат си.

— Добре ли обмисли всичко това, Нокс? — попита Пулър. — Куп неща могат да се развият по непредвидим начин.

— Нима наистина се готвиш да ми говориш за плюсовете и минусите на риска след всичко, което вие двамата направихте? — изгледа го тя.

— Аз бях принуден, но ти имаш избор — каза Пулър. — И трябва да вземеш правилното решение. Правилното за теб решение. Недей да се тревожиш какво може да ми се случи.

— И двамата можете да ме предадете — обади се Робърт. — Това би било най-добрият план за теб. Ще получиш повишение, медал и добавка към заплатата.

— Не си падам по повишенията, медалите и парите — каза Нокс и погледна Пулър. — Предпочитам да си свърша работата както трябва. А ти? Нима ще предадеш брат си заради поредната лентичка?

— Ти как мислиш, Нокс? — отвърна с въпрос Пулър.

— Да приема ли това за положителен отговор?

— Просто ни кажи какъв е планът.

— Искам да се изправя срещу Ренълдс — отсече без колебание тя.

— Вече го направихме — възрази Пулър.

— Точно така. Но вие двамата току-що разпиляхте доста боклук по улиците на Вашингтон. Готова съм да се обзаложа, че ченгетата все ще открият някой жив в мерцедеса или кадилака.

— И какво от това? — изгледа я Пулър.

— Ренълдс няма как да знае дали са намерили такъв човек, или не са. Нито пък дали някой от нейните гангстери не я е предал. Ние ще използваме това средство за натиск, докато я пречупим.

— Не съм сигурен, че ще проработи — каза Пулър. — Тя е много костелив орех.

— Има и още нещо — обади се Робърт.

Двамата едновременно се извърнаха към него.

— Какво?

— Докато бях в дома й, я попитах за кого работи.

— И?

— Тя отговори, че работи за руснаците. Разполагам със записа, който направих с телефона си.

— Вярвам ти. Но какво точно искаш да кажеш?

— Издаде я тъй нареченото микроизражение, което се появи за миг на лицето и при тези думи. Много внимателно я наблюдавах в огледалото, което бях поставил под съответния ъгъл.

— По какъв начин я издаде? — попита Пулър.

— Веждите й неволно се повдигнаха и по челото й се появиха бръчки.

— Типично за човек, който лъже — каза Нокс.

— Освен това пипна носа си.

— Пипнала е носа си? Това не го бях чувала.

— Когато човек лъже, адреналинът нахлува в носните капиляри и предизвиква сърбеж — поясни Пулър. — Инстинктът го кара да се почеше.

— Точно така — каза Робърт. — Но в служебното й досие пише и нещо друго — била е част от екипите за разпит в Близкия изток, които насилствено са изтръгвали разузнавателни сведения от доста твърди и непоколебими хора. Дори е преподавала дисциплината „Тактика на разпита“.

— Следователно е знаела, че споменатото микроизражение и почесването на носа ще покажат, че лъже — отбеляза Пулър.

— Абсолютно вярно. Освен това е била наясно, че имам известна подготовка в разчитането на мимики и изражения на лицето. Повечето служители на СТРАТКОМ са изкарали подобни курсове. На всичкото отгоре сигурно е забелязала огледалото, което използвах. Но въпреки всичко допусна грешка, която осъзнах доста по-късно.

— Каква грешка? — попита Нокс.

— Макар да бях сигурен, че ме лъже през цялото време, не си дадох сметка, че това, което видях, е първата и последна физическа индикация от нейна страна. Защото тя притежава наистина впечатляващ самоконтрол.

— И така, какво стана при думата „Русия“? — попита Пулър.

— Казала ти е истината — довърши Нокс.

— Да. Но на практика прекали. Хората, които се мислят за по-умни от другите, често го правят. Тя разигра театъра с докосването на носа и микроизражението с единствената цел да ме обърка.

— Тоест, ако руснаците действително са забъркани, става въпрос за нещо голямо — рече Пулър.

— През последните няколко години Москва сякаш наистина чете мислите ни — добави Нокс. — И винаги е крачка напред по милион различни начини.

— Това е напълно разбираемо, ако Тим Дофри е бил тяхната къртица в СТРАТКОМ и им е осигурявал достъп до нашите секретни комуникации — каза Робърт.

— Според мен Ренълдс ни шпионира от доста време — отбеляза Нокс. — Може би е започнала още докато е била част от екипа по преговорите за споразумението СТАРТ.

— Къде точно искаш да го направим? Къщата й отпада, защото Донован Картър призна, че е под наблюдение. Ако държиш на присъствието на Боби, очевидно няма как да я притиснем на територията на АОЗС.

— Заповядала съм да я следят неотстъпно — каза Нокс.

— Откога?

— Откакто парира усилията ни в дома си.

— Къде се намира в момента? Прибрала ли се е след вечерята в ресторанта?

— Не — поклати глава тя, втренчила поглед в дисплея на телефона си. — Ренълдс притежава и друга къща, или по-скоро малка хижа. Намира се във Вирджиния, на час и половина път в западна посока.

— И вече пътува натам?

— Почти е стигнала.

— Хижа? — вдигна вежди Робърт. — Трябва да е имала някаква причина да я купи.

— Би могла да я използва като тайно място за срещи — отвърна Нокс. — Може би именно с хората, с които си партнира. Ако е така, искам да ги заковем всички заедно.

— В такъв случай да вървим — надигна се Пулър.

Нокс също стана и докосна ръката му.

— Но нека още отсега да бъдем наясно — каза тя. — Операцията ще ръководя аз, а не ти или брат ти. Ще изпълнявате всичките ми нареждания, разбрахме ли се?

Братята се спогледаха и кимнаха един след друг. Явно доволна от това, което вижда, Нокс пое към вратата.

— Защо винаги налитам на най-твърдоглавите жени на света? — прошепна Пулър на брат си.

— Чух те! — извърна се да го погледне Нокс.