Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Пулър (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Escape, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 17гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
hammster(2019)

Издание:

Автор: Дейвид Балдачи

Заглавие: Бягството

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Обсидиан“

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Излязла от печат: 14.01.2016

Редактор: Свилена Господинова

Технически редактор: Вяра Николчева

Художник: Shutterstock

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-397-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8363

История

  1. —Добавяне

60

Без предно стъкло и броня Пулър реши, че трябва да зареже колата, а за доклада в службата щеше да мисли по-късно.

Най-после в далечината се появи вой на сирени, придружен от грохота на двигатели, работещи на високи обороти. Какво ли ще заварят ченгетата, когато стигнат до смачканите коли? Дали нападателите са все още в тях? Мъртви ли са? И дали ще пожелаят да отговарят на въпросите на полицията, ако все още са живи?

Няма ли кълбото най-после да започне да се разплита?

Добра се пеша до най-близката метростанция с цената на доста усилия. Някаква кола се закова до него в момента, в който се готвеше да влезе.

Машинално посегна към пистолета.

Стъклото бавно се спусна надолу и той зяпна от изненада.

— Да те хвърля някъде? — попита Нокс.

Останаха втренчени един в друг достатъчно дълго, за да се почувстват неудобно. Водачът на колата зад нея нетърпеливо натисна клаксона.

Пулър отвори вратата и се качи.

— Сложи си колана, защото ще друса — посъветва го Нокс. — А мисля, че вече си покрил квотата си за тази вечер.

— Как ме намери? — попита той. — В момента би трябвало да си в болничното легло.

— Бръкни в джоба си.

— Какво?

Направи го.

Той се подчини и докосна малък метален предмет.

— Кога го сложи? — свъси вежди той.

— Когато те прегърнах да ти благодаря за бъргърите. Не само Сюзан Ренълдс има сръчни ръце.

— Значи ти е светнало как е пъхнала диска в джоба на брат ми? — втренчено я погледна той.

— С помощта на магия — каза тя, докато се отдалечаваше от метростанцията.

— Добре ли е да шофираш в твоето състояние?

— Чувствам се окей. Твоето състояние ме безпокои повече.

— Не знам за какво говориш.

— Имам предвид твоето шофиране допреди малко, което беше доста опасно. И с което би трябвало да се гордееш.

Той пусна проследяващото устройство в поставката за чаши.

— Това вече не ми трябва, а твоите хора обичат рециклирането.

— Ще ми разкажеш ли какво точно се случи тази нощ? — попита тя, игнорирайки подмятането му.

— Звучиш така, сякаш си била на първия ред — отбеляза той.

— Всъщност бях в зоната на разкървавените носове. Затова те моля за кратко обобщение.

— Това означава ли, че знаеш кои бяха онези в черните автомобили? — изгледа я той.

Тя безрадостно се усмихна.

— Защо питаш? Аз бях само зрител.

— Реших, че като шпионин трябва да имаш някакво логично обяснение. Тази територия е по-скоро твоя, отколкото моя.

— Кого охраняваше тази нощ, Пулър?

— Не съм сигурен, че разбирам въпроса — намръщено отвърна той.

— Получи есемес и излетя от болничната стая, без да кажеш къде отиваш. А после изведнъж се оказваш участник в надпревара с автомобили насред Вашингтон. — Тя отби до тротоара, изключи от скорост и се извърна към него. — Трябва да си имал много важна причина за това. Или по-скоро, човек.

— Не съм сигурен, че разбирам какво очакваш да ти кажа, Нокс.

— Ти винаги си бил на страната на истината. Заведе ме на гробището, за да ми дадеш пример с отдавна мъртвите братя Къстър. Уверяваше ме, че никога не си ме лъгал и няма да ме излъжеш. Какво беше това? Да си направиш майтап, а?

Край на тази тирада сложи юмрукът й в челюстта му въпреки шините върху счупените и пръсти и всичко останало.

Заболя го, защото тя знаеше как и къде да удря. Но той не обърна почти никакво внимание на болката, защото от думите й го заболя много повече.

Нокс разтри наранените си пръсти, докосна брадичката му с длан и се извърна към прозореца.

— Ако не проговориш, няма да стигнем доникъде — тихо каза тя.

— Не съм сигурен, че мога, Нокс — поклати глава той. — Никак не съм сигурен.

След тези думи изпита чувството, че някой изведнъж е напълнил корема му с лед.

— Боя се, че това не може да реши въпроса, Пулър. Залогът е твърде голям.

Той я погледна. Тя държеше телефона си в ръка.

— На кого звъниш?

— Имам телефоните на много хора. Имената на повечето от тях без съмнение ще ти бъдат познати. Виждаш ги всекидневно във вестниците или по телевизията. Те свикват пресконференции, определят политиката и разкриват нови перспективи пред страната. Те се грижат за нашата сигурност и се борят с враговете ни. Дори за миг няма да се поколебаят да ти отнемат всички ордени, медали и униформи, а след това да те заключат завинаги, ако се окаже, че човекът в пикапа е онзи, за когото мисля.

— А за кого мислиш?

— Наистина ли искаш да ме ядосаш? — изгледа го тя. — Не си прави труда, вече съм бясна!

— Сложно е, Нокс.

— Според мен е съвсем лесно. Ти ме нападна, защото крия улики. Окей, така е, заслужих си го. Но сега е мой ред. Какво е наказанието за човек, който подпомага и защищава един осъден престъпник, Пулър? Ти си военен полицай и би трябвало да знаеш наизуст отговора на този въпрос.

— Разбирам, Нокс.

— Нищо не разбираш! Тук не става въпрос за някакъв дребен криминален случай. Например за някой гадняр, който продава дрога в базата, спи с жената на командира или просто наръгва някого, защото не го е харесал. Тук става въпрос за националната сигурност, която има глобално значение. Тя е най-големият залог, с който някога си се сблъсквал. Може би става въпрос за кражба на ОМУ!

Той се обърна да я погледне.

— Няма да ми е за пръв път, Нокс.

— Какво?! — зяпна тя, забравила за гнева.

— Поверително е, но с твоите приятели няма да имаш проблеми да разкриеш истината. Боби ще ти го обясни далеч по-добре от мен.

— Значи „Боби“ беше в пикапа? — каза тя и прехапа устни.

— Да.

— А откога си наясно с местопребиваването му?

— Отскоро.

— Без да забравяш, че е било твой дълг да го арестуваш?

— Без.

— Но не си го направил.

— Очевидно не съм.

— Ще имаш много сериозни проблеми.

Пулър кимна, но гледаше някъде над рамото й.

— Повече от сериозни — каза той.

— А аз какво да правя? За мен също има задължителни неща.

— Какво мога да ти кажа? Изпълнявай ги. Набери си номера, а аз ще седя тук и ще чакам.

— Наистина ме поставяш в невъзможна ситуация! — кипна тя. — Съзнаваш ли го?

— О, да, напълно. Всичко ли сподели с теб брат ти?

Пулър кимна.

— А имаше ли какво да добави към това, което вече знаем?

— Имаше.

— Е, няма ли и аз да го чуя? Или става въпрос за някаква тайна между братя?

— Няма ли да се обадиш? — попита той.

Тя погледна телефона в ръката си, сякаш беше пистолет, който се чуди дали да използва. В крайна сметка го прибра в джоба си.

— Може би по-късно — рече. — А сега започвай да разказваш.

И Пулър започна.

— Малкълм Ауст? — възкликна тя, когато той свърши. — Сигурен ли е, че е бил той?

— Да. Ти познаваш ли го?

— Лично не. Но съм слушала много за него. Един от най-големите експерти по ОМУ е, неутрализирал е много от тях в различни точки на света. В момента е един от топ инспекторите на ООН с безспорен авторитет.

— А защо е вечерял с Ренълдс?

— Брат ти твърди, че тя открито е флиртувала с него. Възможно ли е да става въпрос само за лични отношения?

— Според Боби не. Това не би задоволило жена като Ренълдс.

— Вероятно е прав.

— И така, с какво се е занимавал Ауст през всичките тези години?

— Той твърдеше, че Садам не разполага с ОМУ, но нямаше кой да го чуе. Освен това работи в Северна Корея, Иран, Либия и Пакистан, помагал е за ликвидирането на химическите оръжия на Асад в Сирия, но по мое мнение не е успял да открие всичките му запаси.

— А имал ли е нещо общо със СТАРТ? — прекъсна я Пулър.

— Естествено. Това е било преди моето време, но знам за програмата. Ние и руснаците сме разполагали със свои екипи, а Ауст е оглавявал група за независимо наблюдение на няколко други заинтересовани страни.

— За да е сигурен, че големите момчета играят по правилата?

— Точно така. А също и какво биха направили нашите партньори, ако ние не играем така. Е, съмнявам се, че Франция би обявила война на Съединените щати. — Нокс замълча и изражението й се промени. — Ренълдс също е участвала в тази група. Мислиш ли, че тогава се е запознала с Ауст?

— Не знам. Разполагам единствено с това, което ми разказа Дан Ренълдс.

— Че баща му е бил изместен от някакъв от екипа по преговорите?

— Точно така. Но ако нещата не са били толкова прости? Ако е имало нещо друго?

— В смисъл че още тогава Адам Ренълдс е подозирал съпругата си в измяна?

— След което е умрял.

— Но Малкълм Ауст никога не се е забърквал в скандали, освен това е достатъчно богат и едва ли някой би могъл да го купи.

— Какво се случи със споразумението СТАРТ?

— Част от ядрените бойни глави бяха демонтирани, после нещата зациклиха. Щатите и Русия запазиха по-голямата част от ядрения си арсенал. А поради факта че руснаците не са толкова стриктни в охраната на своите оръжия, опасността Москва да изгуби част от тях е напълно реална. Особено онези, които са разположени на територията на бившите й съюзници. Тези държави не разполагат с достатъчно средства за опазване на своите ядрени оръжия — поне в очите на международната общност.

— Мислиш ли, че Ауст е бил разтревожен от този факт? В края на краищата той е бил наблюдател на целия процес. Всъщност кога по-точно зацикли той? Питам, защото в днешно време опасността ядрен материал да попадне в ръцете на терористи е много по-голяма от преди.

— И аз съм на същото мнение — каза Нокс.

— А възможно ли е Ауст да си връща за пренебрегнатото му мнение относно ядреното оръжие на Садам? — внезапно попита Пулър.

— С каква цел? — погледна го с недоумение Нокс.

— Може би за да даде на големите момчета урок, който те никога няма да забравят.