Дейвид Балдачи
Бягството (6)

6

Трябваше да анализира подробно срещата в Пентагона и имаше нужда да я обсъди с някого. Извади телефона от джоба си и набра номера. Тя вдигна на второто позвъняване.

— Чух — обяви без встъпления Джули Карсън. — Искаш да поговорим, нали?

— Да — отвърна Пулър. — Току-що бях при баща ми, а след това някакъв костюмар от СНС и двама генерали единият от СВ, а другият от ВВС, ме подложиха на кръстосан разпит.

— Как се казва този от СНС?

— Джеймс Шиндлър. Даде ми визитка.

— А генералът от СВ?

— Арън Райнхарт, три звезди. Едър, със счупен нос и много къса коса. Почетните лентички на гърдите му са почти толкова, колкото на баща ми. Името му ми е познато.

— Аз също съм чувала за него, но не го познавам лично. Твърд като скала, прям и откровен, с невероятни връзки. В момента се е насочил към четвъртата си звезда. Дори се говори, че един ден ще стане началник-щаб на сухопътните войски. Кажи ми нещо и за летеца.

— Бригаден генерал с фамилия Дофри. Не ми каза малкото си име.

— Добре, ще видя какво мога да открия. Тези хора със сигурност фигурират в базата данни.

— Благодаря, Джули.

— Още нищо не съм направила.

— Вдигна ми, въпреки че знаеше за какво те търся. Можеше и да не ми обърнеш внимание. Сигурен съм, че новият ти пост в Тексас те държи заета денонощно седем дни в седмицата. Затова ти благодаря.

— Не е проблем. Държа момчетата тук изкъсо и вече влизат във форма. Ще ти се обадя по-късно.

Пулър затвори и се облегна назад. В момента не мислеше за брат си, а за жената, с която беше разговарял.

Когато се запознаха, Джули Карсън беше генерал с една звезда на работа в Пентагона и имаше всички шансове да получи още две до края на кариерата си. Пулър се срещна с нея по време на разследване в Западна Вирджиния. Запознаха се като съперници, но няколко месеца по-късно се озоваха в едно и също легло. Това се случи, докато Пулър разследваше смъртта на леля си в Гълф Коуст, Флорида. В опит да му помогне Карсън за малко не намери смъртта си. Беше тежко ранена, но все пак оцеля. Пулър и до ден-днешен сънуваше кошмари за случилото се.

После тя получи втората си звезда и нов висок пост командир на военна база в Тексас. Сбогуваха се с бутилка вино и италианска храна. Както обикновено, армията демонстрира своите невероятни способности да разделя онези свои служители, които по една или друга причина са се сближили. Той беше наясно, че най-вероятно няма да я види повече, или поне дълго време. Говореше се, че след Тексас кариерата и ще продължи някъде на тихоокеанското крайбрежие. Никой не можеше да знае какво ще се случи с нея след това. В момента Пулър беше доволен, че тя отговори на обаждането му. Защото се нуждаеше от приятел с генералски пагони.

 

 

Телефонът му иззвъня минути след като се прибра в апартамента си близо до Куонтико. Беше Карсън.

— Дано не се сърдиш, че ще говоря и ще ям едновременно — каза тя. — Днес времето ми беше разпределено така, че или трябваше да обядвам, или да пробягам осем километра.

— И ти избра бягането, нали?

— Не го ли правим всички? — отвърна тя.

Чу се потракване на прибори, последвано от бълбукането на някаква течност в чаша.

— Често ли си готвиш? — попита Пулър.

— Шегуваш ли се?

— Нищо подобно, адски съм сериозен — отвърна той, но в гласа му прозвучаха издайнически нотки.

— Готвя рядко, за съжаление на мама. Тя може да изпълни цялата къща с невероятен аромат. В гимназията тренирах три спорта. Едва сега си давам сметка, че съм го правила, за да мога да ям нейните ястия, без да надебелея. Може би това е причината изобщо да не се пробвам в кухнята — убеждението, че никога не мога да я достигна.

— Състезателният дух, а?

— Покажи ми един човек в униформа, който не притежава такъв — отвърна тя, преглътна и вече напълно сериозно каза: — А сега да поговорим за брат ти.

— Все още не мога да осъзная това, което е извършил.

— Как е възможно човек да избяга от ФВЗ, Джон?

— А ти какво знаеш за случая?

— Главно слухове. Но много. Буря, спиране на резервния генератор, подкрепления от спецчастите, които бързо възстановяват реда. При преброяването на затворниците е установено, че Робърт Пулър липсва. В замяна на това присъства друг, който не трябва да бъде там.

— Значи знаеш толкова, колкото и аз. А другият е бил мъртвец, затворен в килията на брат ми.

— Боже, какво безумие! — възкликна Карсън.

— И така може да се каже — отбеляза мрачно Пулър.

— Това не ми беше известно! И от тогава няма следа от него, така ли?

— Няма. Днес получих информация от прекия ми командир Дон Уайт, а след това отидох да видя баща ми. Допусках, че слуховете са достигнали до него и са го разстроили.

— Тогава ли налетя на генералите и цивилния?

— Задаваха ми стандартни въпроси: за посещенията ми при него, за какво сме разговаряли. А след това ме предупредиха да ги уведомя в момента, в който брат ми направи опит да се свърже с мен. И, както вече ти споменах при предишния разговор, тогава нещата започнаха да стават доста странни.

— В какъв смисъл?

— Първо, останах с впечатлението, че искат аз да поема случая, въпреки че не го казаха открито.

— Не може да бъде! Убедена съм, че командирът ти те е предупредил да стоиш настрана от него.

— Разбира се. После генералът от ВВС ме попита дали смятам брат си за виновен.

— И ти какво му отговори?

Пулър изведнъж осъзна, че никога досега не е обсъждал брат си с нея. След което го обзе подозрението, че тя също иска да знае дали той го смята за виновен.

— Не му отговорих — призна той. — Просто защото не знам какво да мисля.

— Ясно — каза тя. Очевидно не беше доволна от този отговор.

— Откри ли нещо за тях? — смени темата той.

— Райнхарт заема много висок пост в Агенцията за военно разузнаване. Това е горе-долу всичко, което можах да науча с моите правомощия. Същото важи и за Джеймс Шиндлър от Съвета за национална сигурност. Той не е служил в армията, но е бил част от цивилния контингент на АНС.

— Предполагам, че е логично. Брат ми беше осъден за престъпления, свързани с националната сигурност. Съветът се занимава с всичко, защото зад него стои президентът. Нещо за Дофри?

— Тимъти Дофри е свързан със Стратегическото командване на въоръжените сили.

— Бинго! Преди да го арестуват, брат ми работеше именно в СТРАТКОМ. — Пулър замълча за момент, после добави: — Каква ирония…

— Кое?

— Преди да бъде арестуван и осъден, Боби работеше в един сателитен обект на СТРАТКОМ в Левънуърт, само на две крачки от ФВЗ.

— А СТРАТКОМ е свързано с АВР и СНС, понеже шпионите обичат да се трупат на едно и също игрище — каза тя.

— Предполагам, че е така — замислено рече Пулър.

— Разбира се, ФБР също е в играта — добави Карсън. — Националната сигурност събира всички големи кучета. Бих изтъкнала, че в този момент брат ти е най-търсената личност в Америка. Шансовете му да се измъкне не са особено големи.

— Чудя се защо ФБР все още не са пожелали да ме видят.

— Което изобщо не означава, че не те държат под око. Освен ако Райнхарт и компания не са ги предупредили, че лично ще се заемат с онази част от уравнението, която се нарича Джон Пулър.

— Объркана работа.

— Така е — отвърна тя и след кратка пауза добави: — Днес следобед четох за кариерата на брат ти…

— Така ли? — остро попита той.

— Хей, не бързай да си съставяш погрешно мнение! Просто обичам да съм подготвена. Голяма част от нея е строго секретна и дори с моите правомощия не успях да получа достъп. Освен това се натъкнах на доста празнини, което означава, че повечето от документите са директно унищожени, а онези, които успях да разгледам на монитора, се оказаха силно редактирани. Но и това ми беше достатъчно да разбера, че кариерата на брат ти е наистина много впечатляваща. Светкавично издигане. Лесно би могъл да си окачи някоя и друга звезда на нагона. Най-много ме впечатли докладът, който е написал за ядрените оръжия от следващото поколение. Разбирах едва една дума от десет, въпреки че не се мисля за глупава. А някои формули в нея ми се сториха на китайски.

— Той винаги е бил най-умният от семейството ни — каза Пулър. — Офицер, в сравнение с когото аз бях като новобранец в окопите.

— Питал ли си го някога дали наистина е виновен?

— Веднъж — призна Пулър.

— И?

— Не ми отговори.

— А сега е беглец. Човек не може да се измъкне от ФВЗ без чужда помощ. Невъзможно е.

— Знам.

— Следователно знаеш и още нещо.

— Да. Че брат ми е виновен и най-вероятно сам е ликвидирал този, когото са открили в килията му. Следователно той е не само предател, но и убиец.

При тези думи Пулър усети как остра болка пронизва гърдите му. Дишането му стана плитко, по челото му избиха капчици пот.

Получавам пристъп на паника ли?

Никога през живота си не беше изпадал в паника. Нито веднъж. Дори когато край ушите му свистяха куршуми, а бомбите падаха наоколо. Беше уплашен, разбира се. Като всеки нормален човек. Но не и обзет от паника. На практика това беше разликата между оцеляването и гибелта.

— Джон! Добре ли си?

— Добре съм — каза той, въпреки че изобщо не се чувстваше добре.

Брат ми да е предател и убиец? Не, определено не съм добре.

— Предполагам, че това отговаря на въпроса ми — обади се Карсън.

— Какъв въпрос?

— Мислиш, че брат ти е невинен, нали?

— Може би.

— Мога да те разбера, Джон. Съвсем нормално е.

— Дали? — разпалено отвърна той. — Не го чувствам като нормално. Нищо от това не ми се струва нормално.

— И какво ще правиш сега? — попита тя.

— Командирът ми даде няколко дни отпуск.

— Като те предупреди да стоиш далече от тази бъркотия.

— Но един костюмар и двама генерали май искат да я разследвам.

— Те обаче не могат да ти заповядат директно, защото не са упълномощени. А и може би си ги разбрал погрешно. От друга страна, твоят пряк командир категорично ти е забранил да се занимаваш с това. Следователно отговорът е прост: стоиш настрана и толкова.

— Той ми е брат, Джули.

— А ти си войник, Джон. Заповедите са си заповеди. Нямаш избор.

— Права си, нямам. Но той е мой брат.

— Няма значение, че ти е брат. Сега е затворник беглец. Можеш само да се надяват, че ще го заловят жив и ще го върнат обратно във ФВЗ.

— Така значи, а?

— Какво друго очакваш? Виж, знам как се чувстваш. Но брат ти е направил своя избор. Свършено е с кариерата и с живота му. Нима ще рискуваш своите? Защо?

— Това, което казваш, е напълно разумно.

— Но ти не го приемаш.

— Не съм казал такова нещо.

— Не е нужно да го казваш. И така, какво възнамеряваш да правиш?

— Не знам. Но и да знаех, нямаше да ти кажа, защото ще те поставя в изключително неудобно положение.

— И друг път съм била в такова, главно благодарение на теб.

— И без малко не умря, Джули. Това никога няма да се повтори.

— Дойдох доброволно във Флорида. Ти не си ме молил, нали?

— Но не ти казах да се прибереш у дома.

— В крайна сметка оцелях.

— На косъм.

— Не искам да ти се случи нещо лошо, Джон. Дори сега да съм в Тексас, те чувствам близък и мисля за теб.

Пулър съвсем ясно си представи изражението й в този момент — нежно, загрижено.

— Не се ли тревожиш за правилата за връзки в армията?

— Те не важат за нас, понеже и двамата сме офицери. Валидни са само за отношенията между офицер и подчинените му. Аз съм генерал, а ти си армейски следовател. Не си под мое командване.

— Провери, така ли?

— Да, проверих. Не проваляй кариерата си!

— Съжалявам, но не мога да стоя настрана.

— Помисли за последиците, Джон. Моля те!

— Само за тях мисля, но това не променя решението ми.

Той съвсем ясно долови въздишката й.

— Е, добре. В такъв случай ти желая страшно много късмет. Не съм изненадана. След Флорида съм наясно, че всеки Пулър е готов на всичко за семейството си.

— Благодаря за разбирането.

— Не съм казала, че те разбирам. Просто не съм изненадана. Пази се, Пулър. Приеми го като директна генералска заповед.

— Това означава много, Джули. Наистина много.

Пулър прекъсна връзката, облегна се назад и затвори очи. Никога не беше допускал, че ще свърже живота си с Джули Карсън. Тя беше генерал с блестяща кариера, а той едва ли щеше да се издигне повече от старши следовател. Харесваше я, но в професионално отношение двамата бяха като олиото и водата. Но пък можеха да си останат приятели. Той винаги щеше да я чувства близка.

За Джон Пулър лоялността означаваше много. Почти толкова, колкото семейството. А понякога двете бяха едно и също нещо.