Дейвид Балдачи
Бягството (44)

44

Робърт седеше в занемарената стая на мотела край някакъв търговски център на шосе 1 в южната част на Александрия. Гледаше протрития мокет, но не виждаше нищо.

Предишната вечер беше станал свидетел на убийството на Найлс Робинсън. Няколко години беше работил с него в СТРАТКОМ — първо в Небраска, а след това и в Канзас и го смяташе за свой приятел. Но по-късно Найлс беше застанал на свидетелското място, за да даде показания срещу него. Още тогава разбра, че тази човек е в конфликт със себе си.

Докато слушаше показанията на Робинсън в съдебната зала през онзи ден, той извика в съзнанието си кабинета му, представяйки си съвсем ясно какво има в него. Благодарение на необикновения начин, по който работеше умът му, Робърт помнеше всичко, което беше видял.

Така в паметта му изплува снимката на малкия Иън, поставена на един от рафтовете. Беше с обръсната глава и множество тръбички, стърчащи от слабото му тяло. Двамата с Робинсън често бяха говорили за болестта на момчето и мрачните прогнози на лекарите. Сърцата им се късаха от мъка. Той не можеше да прости постъпката на Найлс, но добре разбираше мотивите му.

В крайна сметка Иън оцеля, но загуби баща си, за което Робърт обвиняваше себе си. Трябваше да предвиди, че той може да бъде проследен, но наистина не очакваше, че ще го убият на толкова оживено място.

Сега вече беше късно. Не можеше да помогне на бившия си приятел, но чутото от него продължаваше да го измъчва. Някои хора очевидно не бяха преглътнали факта, че Робърт е подготвян за висок пост в разузнаването. Но нима беше само това? Може би Робинсън не бе имал поглед върху цялата картина.

Да съсипят кариерата ми и да ме пратят в затвора само защото не ме харесват или ми завиждат? Не, трябва да има и още неща. И какво означава „опитах се да поправя нещата, Боби“? Как?

Той легна и заби поглед в тавана. Нямаше как да стигне до някакви заключения само от думите на Робинсън и затова реши да продължи напред.

Беше потеглил на изток заради повишението на Дофри и назначението му в централата на СТРАТКОМ. А после той беше убит. Освен неговото повишение имате и други промени в управленската стълбица. Най-важното събитие в това отношение беше избирането на Мартин Ейбъл за директор на АНС. Пост, който в момента не изглеждаше чак толкова примамлив, тъй като след разкритията на Сноудън Агенцията се раздираше от дълбоки противоречия.

Доскорошният оперативен агент беше отправил срещу бившата си служба обвинения, които разтърсиха цялата разузнавателна общност на Съединените щати.

По време на службата си в СТРАТКОМ Робърт не работеше пряко с АНС въпреки тясното сътрудничество между двете централи. Същевременно разкритията, заливащи световните медии повече от година, не допринесоха с нищо за промяна в стила на работа на АНС. Наскоро оповестената и съответно атакувана тактика за глобално наблюдение продължаваше да действа по абсолютно същия начин.

Много хора искаха тя да остане в тайна, но все пак тя беше разкрита. И това доведе до грешка в предположенията на Робърт. Той подозираше бившия си шеф Маргин Ейбъл. Но най-вероятно щеше да се окаже, че осъждането му няма нищо общо с дейността на АНС, а оттам и с тази на СТРАТКОМ. В продължение на две години Робърт беше обитавал единична килия във ФВЗ и през това време никой не се занимаваше с него. Никой.

След което изведнъж в затвора проникна човек, за да го ликвидира. За това трябваше да има причини. Успееше ли да ги извади на бял свят, спокойно би могъл да си изясни и всичко останало.

Тези разсъждения го върнаха обратно към хората, които не желаеха той да се издига и евентуално да се изкачи до върха. Но Мартин Ейбъл не би могъл да е сред тях — назначението му за директор на АНС беше почти сигурно, а и желанието му да види Робърт на своето място беше известно на всички.

От друга страна, Сюзан Ренълдс явно не беше сред неговите фенове и с готовност беше дала показания. За пари или от професионални амбиции. Но тя нямаше как да бъде движеща сила в заговора срещу него. Просто не разполагаше с достатъчно власт и достатъчно ум.

После мислите му поеха в друга посока към пропастта, зееща между Дофри и Ейбъл. Бърза справка в Гугъл показа, че мястото на Ейбъл в СТРАТКОМ е било заето от някакъв адмирал. Без да бъде предварително повишен, може би защото идваше от друг род войски. Под него следваха заместници с три звезди, началник-щаб с две звезди и старши сержант.

Но нещата не спираха дотук. Във ведомостта фигурираха още началник-канцелария и съответните началници на отдели, които носеха всякакви пагони с една, две или три звезди, контраадмирали, вицеадмирали, полковници, майори, капитани, плюс неизбежния брой цивилни. Смущаваща навалица от вероятни заподозрени, всеки от които изпълняваше професионалния си танц с надеждата за отскок, преди музиката да е спряла.

Той отвори лаптопа си и влезе в интернет, след което се залови да проучва всеки един от тези хора, надявайки се да попадне на нещо важно. Интересът му беше насочен към един определен период.

Какво е предизвикало решението да бъда убит в затвора? Планирането вероятно е отнело поне два месеца, за да бъдат уточнени всички детайли. А даването на зелена светлина също би изисквало време. Но имам и друга отправна точка, която може би ще ме тласне в правилната посока.

Хакна една секретна база данни, която съдържаше сведения и подробна биография на Сюзан Ренълдс.

През последните двайсет и пет години тя беше направила впечатляваща кариера в държавната администрация. Блестящи умения, нови и нови дипломи, въпреки че сама бе отглеждала децата си. Беше си пробила път до добра мениджърска позиция, която според Робърт трудно би могла да задържи чак до пенсия, тъй като за това се изискваха много труд и съответните връзки по върховете. Но кой знае, може пък да успее, каза си той. В чужбина също се беше представяла повече от добре, включително и в най-горещите точки на света. Дори беше стигнала до участие в следствени екипи и имаше репутацията на експерт в техниките за изтръгване на информация от хора, които отказват да я споделят доброволно. Е, това той можеше да си го представи съвсем ясно.

Сред мисиите й в чужбина имаше такива в Източна Европа и Южна Корея. Освен това тя наистина беше участвала в подготовката на споразумението СТАРТ със Съветския съюз за ограничаване на ядрените оръжия.

Преди четири месеца беше назначена на работа в Центъра за контрол на ОМУ. Робърт би могъл да изброи поне още пет други позиции, които би могла да заеме. И така, защо Центъра?

Потърси името на директора, който се оказа цивилно лице. Донован Картър, човек от висшата изпълнителна власт, чиято позиция отговаряше приблизително на генерал или адмирал. Робърт знаеше, че освен тази длъжност Картър управлява и далеч по-голямата Агенция за ограничаване на заплахите за сигурността, АОЗС. Познаваше лично този човек. Никога не бяха работили заедно, но се бяха срещали няколко пъти.

Картър беше влязъл в борда на Центъра и АОЗС горе-долу по времето, когато там бе назначена и Сюзан Ренълдс. Тоест двамата бяха заедно във Форт Белвоа. Разбира се, базата беше огромна. Ренълдс бе само една бурмичка в гигантската машина.

Но съществува и още един ключов момент — аз съм натопен и изхвърлен от СТРАТКОМ малко преди следващото ми повишение.

Бяха го уведомили, че съвсем скоро ще получи чин подполковник, след което служебната му траектория беше ясна: полковник, бригаден генерал, генерал-майор, генерал-лейтенант и още нагоре. Единственият неясен компонент беше времето. Съществуваха точно определени стандарти за периодите между съответните повишения, включително минимални срокове за всяка позиция и съответната подготовка за тях. А за извънредните повишения бяха поставени допълнителни изисквания, тоест — меритокрация в най-чист вид. Робърт беше сред хората с бърза кариера. Звездите върху раменете му започнаха да се трупат още след завършването с отличие на Академията на ВВС.

После в съзнанието му изникна друга възможност.

Като подполковник трябваше да бъде прехвърлен във военната база „Болинг“ във Вашингтон, където го чакаше назначение в щаба на Центъра по разузнаване, наблюдение и проучване (РНП), който беше подразделение на СТРАТКОМ.

Всеки цивилен би се побъркал от толкова акроними, но Робърт беше живял с тях почти през целия си съзнателен живот. Можеше да ги използва с лекотата, с която децата рецитират азбуката.

В РНП той без съмнение щеше да е на подчинение на някой генерал-лейтенант. Освен това щеше да има директен достъп до разузнавателната инфраструктура на Съединените щати главно защото щабквартирата на АНС се намираше във Форт Мийд, само на няколко километра на север.

Нима това е възможно?

Отново се приведе над компютъра и потърси служебната биография на Донован Картър. Не му отне много време да я открие. Картър беше назначен в РНП точно преди две години.

После провери досието на Сюзан Ренълдс.

И нещата изведнъж се получиха. Сякаш търкането на две сухи пръчки най-после беше произвело огън.

Ренълдс беше назначена в РНП едновременно с Картър. В момента и двамата служеха в Центъра за контрол на ОМУ.

Бяха ли го натопили с фалшивите обвинения, за да не получи следващото си повишение? И защо, ако е така? Кой беше заел неговото място там?

Нещо изпълзя от дъното на паметта му. Той направи бърза справка с компютъра, за да бъде сигурен. Вече нямаше право на никакви грешки.

Това, което се появи на екрана, направи подреждането на пъзела много по-лесно. Картър, Ренълдс и този човек.

Мястото на Робърт в „Болинг“ бе заето от полковник, който впоследствие е бил повишен в бригаден генерал. Същият, чиято кариера и живот бяха приключили преди няколко дни в Канзас.

Тимъти Дофри.