Дейвид Балдачи
Бягството (40)

40

Следващата им спирка беше Шарлът, Северна Каролина. Стигнаха за четири часа, защото Пулър караше с висока скорост почти през цялото време. Той обичаше да шофира, тъй като това му позволяваше да мисли. А в момента имаше куп неща, заслужаващи обмисляне — най-вече писмото, което баща му беше написал в опит да спаси първородния си син от смъртно наказание.

— Нямам дори един цент кеш, но съм готова да заложа сериозни пари, за да разбера какво има в главата ти.

Той се извърна към нея и видя, че го гледа разтревожено.

— Мислех си за баща ми.

— И защо е написал писмото?

— Струва ми се невъзможно.

— Помня думите ти отпреди малко, но съм убедена, че баща ти все пак има чувства — рече тя.

— При едно от посещенията ми в болницата се разкрещя. Дори не мога да повторя клетвите и ругатните, с които обсипа брат ми.

— Но сега, когато вече знаем мотивите на брат ти за отказа му от защита, може би някой ден все пак ще получиш шанс да му обясниш, че Робърт е невинен.

— Бих искал самият Боби да го направи.

— Надявам се, че ще има тази възможност промълви Нокс и докосна рамото му.

— Ще питам адвоката защо не е развил тази теза — отсече Пулър. — Защо не е имало разследване, като са разбрали, че Боби е бил заплашен?

— Според Шайрин Кърк единствените доказателства са били показанията на брат ти. Той обаче не е позволил на адвоката си да ги използва, за да предпази теб и баща ви.

— И е допуснал един невинен човек да влезе в затвора?

— Адвокатът е изградил защитата си върху това, с което е разполагал. А Робърт е бил изпратен в затвора от съдебния състав.

— Знаеш, че нещата не са толкова прости — поклати глава Пулър.

— Знам само, че ни трябват повече доказателства от тези, които имаме в момента.

— Макри е била подкупена, а Сюзан Ренълдс и Найлс Робинсън лъжат.

— Наистина е така. Но дали можем да убедим другите? Включително и с финансовите доказателства, които събрахме? И нещо по-важно — ще успеем ли да ги свържем с делото срещу брат ти? Защото хората вече знаят, че той е избягал от затвора, оставяйки след себе си труп. Повечето от тях изобщо не си задават въпроса дали този човек е трябвало да бъде там или не. За тях е важно, че брат ти е убиец. Каквато и да е истината, тя със сигурност е сложна, а нашето удавено от информация общество не обича сложните казуси. Защото обратното би означавало, че трябва да се концентрира за повече от пет секунди, което е непосилно за много хора.

— Излиза, че всичко, което правим, е безполезно.

— Не, естествено. Но искам да разбереш, че това, с което разполагаме, не е достатъчно. Самата аз все още не виждам светлина в тунела, а вероятно и ти. Така че трябва да упорстваме.

— Цял живот само това правя, Нокс.

 

 

Нокс беше успяла да издейства командировъчни, които покриваха престоя им в „Риц-Карлтън“ в центъра на Шарлът — разбира се, ползваха намаление, което би възпряло счетоводителите в Министерството на отбраната да си прережат вените. Получиха стаи на един и същ етаж, разделени от асансьорната шахта. Уговориха си среща във фоайето след трийсет минути.

Пулър взе бърз душ и облече чистите дрехи, които измъкна от сака си. После проведе няколко телефонни разговора, включително и с военната болница.

— Спокоен е — беше отговорът на въпроса как е баща му. Това означаваше, че старецът не крещи на никого, поне за момента.

Остави съобщение на гласовата поща на Шайрин, описвайки накратко къде се намират и какво са открили. Даваше си сметка, че съвсем скоро трябва да докладва на генерал Райнхарт и на партньора му от СНС Шиндлър. Все още не беше решил каква информация може да сподели с тях.

Погледна часовника си и побърза да излезе. Нокс вече го чакаше пред асансьора. Беше с кремава пола, изумруденозелена блуза и отворени обувки на висок ток, разкриващи розовия лак на пръстите й. Кестенявата и коса контрастираше на зелената материя и беше прибрана на кок. Държеше чанта-плик, а на раменете й небрежно бе наметнат шал. Пулър усети парфюма й и изведнъж се почувства леко замаян.

— В сравнение с теб съм доста зле облечен — обяви той, оглеждайки панталона си, трикотажната риза и старото кадифено сако.

— Добре си — каза тя.

— Къде ще вечеряме? — попита той, когато слязоха във фоайето. — Не познавам града добре.

— Запазила съм маса в едно заведение наблизо. Да отидем пеша.

— Можеш ли да ходиш с тези обувки? — попита той.

— Умея да пазя равновесие — усмихна се Нокс.

— Въоръжена ли си?

Тя кимна.

— Компактно оръжие с достатъчно мощ. Обикновено го използвам като резерва.

Беше топла и ясна вечер. Разходката им продължи не повече от двеста метра. В този късен час ресторантът се оказа доста пълен. Главно с добре облечени двайсет и няколко годишни младежи, които приличаха на адвокати, банкери, технократи и представители на други престижни професии. Пулър разгледа цените в менюто и й хвърли въпросителен поглед.

— Моите дневни доста се разминават с това тук — рече той.

— Спокойно, аз плащам.

Разделиха си бутилка вино, Пулър яде стек от говеждо, а Нокс сьомга, печена на кедрова дъска. Накрая си поръчаха морковена торта и кафе.

Напуснаха заведението последни.

По обратния път Нокс го хвана под ръка и леко се облегна на рамото му. Той възприе това единствено като нужда от опора. Наведе се да срещне погледа й.

— Високите токчета не бяха добра идея — призна тя.

— Но много ти отиват. Също както и облеклото.

— Не бях сигурна, че си обърнал внимание.

— Обърнах внимание и на нещо друго — каза той. — На четиримата мъже, които ни следят. Двама на другия тротоар и двама зад нас.

— Заинтригували сме ги, така ли? — попита Нокс, без да извръща глава.

— Чакаха ни пред ресторанта, после се разделиха по двойки и ни последваха. Засега поддържат дистанция и не проявяват желание да се приближават.

— Но ни предстои да прекосим един доста пуст район. А в този час сме единствените хора, които все още се мотаят навън.

— Да свърнем вляво по следващата улица и да видим какво ще се случи.

Направиха го. Пулър не пропусна да види как Нокс отваря чантичката си, измъква пистолета и го стиска в ръка.

— Чувам стъпки — обяви тя.

— Виждаш ли онзи контейнер?

— Да.

— Като стигнем при него, ще изиграем малка любовна сцена.

— Добре, но после какво?

— Те ни превъзхождат в жива сила, затова се надявам да свалят гарда, дори и само за миг.

Продължиха с бавна крачка напред и скоро спряха до контейнера. Пулър се обърна към нея, отмести кичур коса от очите й, прегърна я през кръста и се наведе да я целуне. В момента, който устните им се докоснаха, в главата му нямаше романтични мисли. Може би защото беше зает да брои стъпките. Лявата му ръка беше около талията на Нокс, но дясната вече стискаше пистолета.

Докосна с устни шията й и прошепна:

— Три-две-едно…

Последва светкавично завъртане и пистолетите им се насочиха към четиримата, които се бяха приближили на два-три метра от тях. От смаяните им физиономии личеше, че са хванати абсолютно неподготвени.

— Оръжието на земята! — заповяда Пулър. — Веднага!

Единият от непознатите пренебрегна заповедта, насочи пистолета си и стреля. Куршумът издрънча в контейнера зад гърба на Пулър. В същия момент и Нокс стреля и мъжът рухна на асфалта. Останалите трима започнаха да се оттеглят с безразборна стрелба. Пулър отвърна на огъня.

— Давай, гони ги! — изкрещя Нокс. — Покривам ти гърба!

Пулър хукна след непознатите. Нокс провери падналия, огледа се назад, а след това си събу обувките и се затича след Пулър.

Тримата мъже стигнаха до пряката. Пулър чу боботенето на автомобилен двигател, което бързо се приближаваше.

Той увеличи скоростта, но беше принуден да се скрие зад някакви кофи за боклук, тъй като един от мъжете се обърна и откри огън по него. Когато най-после се добра до пряката, големият джип вече завиваше в следващата.

Нокс запъхтяно спря до него.

— Нещо? — попита без дъх тя.

— Избягаха — поклати глава той. — Не успях да видя номера.

— Да проверим мъртвеца при контейнера. Може би има някакви документи.

Но мъртвец нямаше. Имаше кръв, но не и труп.

Набързо претърсиха околността, но от ранения нямаше дори следа.

— Сигурна съм, че го улучих в гърдите — прошепна объркано Нокс.

— Може би са носили бронежилетки.

— Не мога да кажа. Беше прекалено тъмно. Но кръвта доказва, че съм го улучила. — После изведнъж се плесна по челото. — Заслужавам си го. Трябваше да се прицеля в главата.

Пулър се обади в полицията и обясни случая. Веднага след това звънна и на началника си в ОКР. Ченгетата се появиха след броени минути. След тях дойдоха и екип криминалисти. Последни пристигнаха двама агенти от ОКР със седалище Форт Браг във Файетвил. Не изглеждаха никак доволни, че им се е наложило да шофират до тук по тъмно. Зададоха си въпросите и огледаха местопрестъплението — дотолкова, доколкото имаше такова.

После единият попита Пулър знае ли защо са ги взели на мушка. Пулър отговори, че в момента двамата с Нокс провеждат секретно разследване.

— Е, в такъв случай късмет — каза агентът и си тръгна в компанията на партньора си.

 

 

След като в участъка отговориха на безброй въпроси на местните ченгета, прегледаха каталозите с лица на криминално проявени и дадоха официални показания, Пулър и Нокс се прибраха в хотела едва в три часа сутринта.

— Успя ли да докладваш на началството? — попита в асансьора Пулър.

Нокс кимна.

— А ти?

— Моите не бяха щастливи, но какво съм виновен, че някакви се опитаха да ни убият.

Преди да излязат от асансьора, Нокс се наведе и събу обувките си. В коридора се облегна на стената и започна да разтрива единия си крак.

— Вечерта нямаше нищо общо с онова, което планирах — мрачно каза тя.

— И аз мисля така.

— Кои бяха тези според теб?

— Може би същите, които ме нападнаха в Левънуърт.

— Разпозна ли някого?

— Онези в Канзас носеха скиорски маски.

— Възможно ли е да са ни проследили до тук?

— Възможно е — каза той.

Тя го погледна.

— Уморен ли си?

— Не особено. Вероятно е от адреналина, след като за малко не ме убиха.

— Хотелът предлага денонощен румсървис. Искаш ли да си поръчаме вино и някакви закуски? Изведнъж усетих, че умирам от глад.

Поръчаха от нейната стая. Двайсет минути по-късно Нокс напълни чашите с вино и подаде на Пулър чиния със солени бисквити, хапки, сирена, плодове и ядки. След това седнаха от двете страни на масичката, която беше докарал сервитьорът.

— Някой наистина се е уплашил, че може би ще стигнем до истината — каза тя и отпи глътка вино.

— От опит знам, че това се случва често — отвърна той. — Много хора лъжат.

— А често ли се опитват да те убият според опита ти?

— По-често, отколкото би ми се искало.

В стаята настъпи тишина.

— Ти си много странен човек — каза най-сетне тя.

— Така ли мислиш? — попита той, след като преглътна хапка сирене. — Винаги съм се смятал за прям и открит.

— Това никой не може да го оспори. Ти държиш на правилните неща, така че си предвидим. Не те интересуват нито славата, нито медалите. Правиш всичко възможно да си свършиш работата.

— Къде точно започва странното?

— Все още се опитвам да разбера. В момента е само предчувствие. — Тя се надигна и добави: — Мисля, че и двамата се нуждаем от сън.

Пулър стана и тръгна към вратата. На прага спря и се обърна.

— Там, в онази улица…

— Да? — погледна го тя.

— Ти си добър стрелец. И освен това си бърза.

— Винаги съм била такава. Винаги. Така предпочитам да изживея живота си — на бързи обороти. — Тя хвърли кос поглед към леглото и каза: — И двамата се нуждаем от сън. Утре ни чака много работа. — Очите им се срещнаха за миг. — Лека нощ, Пулър.

Стори му се, че го гледа с жаден поглед. Вероятно и той я гледаше така.

Тя влезе в банята и затвори вратата след себе си.

Пулър остана още няколко секунди на мястото си, опитвайки се да осмисли това, което току-що се беше случило.

Прибра се в стаята си, съблече се и легна. Вътрешният му часовник беше сериозно повреден. Сърцето му продължаваше да бие ускорено. Нокс безспорно бе сложна личност. В един момент абсолютен професионалист, но в следващия изпращаше странни сигнали. Това вероятно се дължеше на факта, че като шпионин често й се беше налагало да използва всичките си предимства, включително сексапила си. Тя беше много, много… привлекателна. Вдиша дълбоко и се запита дали един студен душ няма да му помогне.

Телефонът му иззвъня. Той изруга под нос и посегна към него. Винаги го поглеждаше, включително и когато нямаше намерение да отговори. Може би беше Нокс, която…

Беше есемес. Той го отвори.

После рязко седна. Не беше от Нокс, но се отнасяше за нея.

Номерът на изпращача беше непознат.

Той го набра. Веднъж, после втори път. Никой не отговори. Отново отвори есемеса. Беше кратък и ясен.

Не се доверявай на Вероника Нокс, Пулър! Тя не е такава, каквато изглежда.