Дейвид Балдачи
Бягството (33)

33

На другата сутрин се спуснаха към облачния Вашингтон и кацнаха няколко минути по-рано. Преди да излетят, Пулър занесе Дезо във Форт Левънуърт и го остави на грижите на някакъв ветеран, който държеше пансион за животни. Освен това уреди да ги посрещнат на летището с военна кола.

— Двама свидетели — рече той.

— Двама свидетели — повтори Нокс.

— Изскочи ли нещо?

— По пътя към летището надникнах в базата данни на УРС. Сюзан Ренълдс работи във Форт Белвоа от четири месеца. По времето, когато са арестували брат ти, тя е била в щабквартирата на СТРАТКОМ в Канзас Сити.

— Където е работила с него или поне го е виждала — каза Пулър.

Нокс извади от чантичката си малък бележник и го разлисти.

— Според Шайрин Кърк тя е дала показания, че брат ти е копирал нещо на диск от някакъв компютър. Предполагам, че в СТРАТКОМ това е било строго забранено.

— Строго забранено е в почти всички секретни обекти. Но Ренълдс твърди, че го е видяла да го прави и след това да изнася диска в джоба си.

— Чудя се дали изобщо са проверили какви файлове е копирал — каза Пулър, след което побърза да се поправи: — Или се предполага, че е копирал.

— Вероятно да, след като са го внесли като доказателство в съда.

— А какво е станало с въпросния диск, ако изобщо е съществувал?

— Тук може да ни помогне единствено стенографският запис на съответното заседание — отвърна Нокс.

— Но Шайрин каза, че за това е нужна съдебна заповед, която би застрашила националната сигурност — основната причина делото да бъде засекретено.

— Е, брат ти все пак е избягал от затвора. Тоест, ако приемем, че е виновен, всичките тайни, с които е пълна главата му, представляват по-сериозен проблем за националната сигурност. Разбира се, ние можем да заявим, че за да помогнем за неговото залавяне, трябва да знаем за какви престъпления е осъден. С всички детайли. Например иранският агент, с когото се е срещал. Ако успеем да го открием, той може би ще ни отведе при брат ти.

— Робърт е невинен, Нокс!

— Това ми е ясно. Но целта е да получим достъп до файловете. Тоест, след като така или иначе трябва да преодолеем бариерата на националната сигурност, нека го направим!

— Звучи ми смислено — погледна я с уважение Пулър. — Те няма как да пренебрегнат подобно желание, нали? Длъжни са да ни предоставят всички факти, за да предотвратят по-нататъшни поражения за страната.

— Може би Кърк ще внесе съответната молба.

— Не, това би отнело много време. Трябва ни пряк път.

— Какъв?

Пулър извади телефона си. Мъжът насреща вдигна на второто позвъняване.

— Ало? — рече Джеймс Шиндлър.

— Обажда се Джон Пулър, господин Шиндлър. Имам нужда от вашата помощ, сър. И то спешно.